Законодателната промяна може да реши кризата с проваления избор на директор на БНТ

Спешна промяна в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) може да сложи край на абсурдната ситуация, която се създаде след проваления избор на генерален директор на Българската национална телевизия. След като Съветът за електронни медии (СЕМ) не успя да избере нов директор, на поста за неограничено време остана досегашният Емил Кошлуков. Това стана, въпреки че мандатът на Кошлуков изтече на 10 юли и въпреки че той получи четири от пет гласа “против” от членовете на СЕМ.

През 2016 г. в ЗРТ е добавена нова алинея, която гарантира на досегашния директор на телевизията възможност да продължи да управлява, докато не бъде избран негов наследник. Това може да стане след месеци, може да стане и след години. 

В настоящия случай СЕМ не насрочи нов избор заради постъпила жалба срещу прекратяването на неуспешната процедура. Ако СЕМ реши да изчака евентуалното произнасяне на две инстанции по жалбата, това вероятно ще отнеме години. В това време ще управлява досегашният генерален директор.

Тази разпоредба обаче противоречи на духа на закона, който категорично ограничава възможността един човек да управлява телевизията до мандат от три години и най-много два последователни мандата. След като законът веднъж е определил, че генералният директор не може да е такъв повече от шест години и то само ако бъде преизбран за втори мандат, няма логика с дописана през 2016 г. по конюнктурни причини алинея принципът на мандатност на практика да се премахва и да се позволява някой да се задържи на поста за неограничено време.

По тази причина народните представители трябва да изменят чл. 66. (4) от ЗРТ и да добавят максимален срок от например 60 дни след изтичане на мандата на досегашния генерален директор, в който той може да остане на поста. След изтичане на този период, ако нов директор не е встъпил в длъжност на СЕМ трябва да се даде възможност да избере временно изпълняващ длъжността, който задължително да бъде със срочен договор, например за не повече от година – отново с цел да се избегне възможността за безсрочно управление.

Подобна разпоредба е била обсъждана и при подготвянето на законопроекта за изменение на ЗРТ от работната група към Министерството на културата преди две години. За съжаление, до момента народното събрание не е придвижило това изменение, засягащо най-вече модела на финансиране на обществените медии. Тъй като мащабна промяна на ЗРТ със сигурност ще изисква време, предлагаме в момента в спешен порядък да се измени само въпросната алинeя, а цялостна реформа на закона да се направи в следващите месеци. Това би било изход от кризата с провалената процедура и би позволило на СЕМ през септември да избере временно изпълняващ длъжността.

Друг възможен изход от кризата е СЕМ да открие нова процедура за избор на нов генерален директор. Задължително е този избор да бъде направен преди евентуалните предсрочни парламентарни избори, за да е ясно, че няма да бъде повлиян от политическото развитие. 

СЕМ има правомощия и да отстрани настоящия директор поради несъвместимост, тъй като законът изисква генералните директори да имат обществен авторитет и професионално признание. Едва ли може да се каже, че един кандидат притежава такива, ако е получил вот на недоверие от четири от пет гласа при гласуването за втори мандат.

СЕМ също така трябва да поеме отговорност и да провери, със съдействието на други компетентни органи, дали при първия избор на Кошлуков за генерален директор документите, с които той е удостоверил петгодишен трудов стаж в телевизия, са изрядни и отговарят на истината. Много сериозен удар по авторитета на СЕМ са съмненията, че органът е допуснал фалшива бележка за стаж на Кошлуков като програмен директор на партийната телевизия Алфа.

 

Какво ново