За поредна година Асоциацията на европейските журналисти – България се обърна към представители на професионалната общност, за да разкажат как те видяха медийната година. Мненията на Калина Влайкова, Петър Карабоев и Мая Младенова събра Илия Вълков.
Прекалено силно се крещи
Калина Влайкова, главен редактор на euronewsbulgaria.com
„Да не разваляме хубавата история с факти“.
Преди години чух за първи път тази фраза в редакцията, където работех. Колега беше запазил много цветен, но абсолютно неверен спомен за минало събитие. Проверката лесно го опроверга. Но всички се нажалихме от това, защото репортажът щеше да „се навърже“ далеч по-интересно – само ако грешните факти бяха истински! Но не бяха.
Затова тогава фразата беше казана като шега. Така беше и възприета.
Преди дни пък в актуален политически сериал чух подобна фраза: „Живеем във време, в което фактите нямат никакво значение“.
Този път мисля, че не е шега.
За мен 2022-а е годината, в която окончателно изгубихме битката за фактите. Мислехме си, че са свещени сами по себе си и никой няма да им посегне. Затова с широко затворени очи проспахме целия процес, в който те постепенно спряха да имат значение.
Тук не става дума за фалшивите новини, жълтите сайтове, дезинформациите. Сами по себе си те представляват огромен проблем. Но той поне е идентифициран и срещу него с променлив (често мижав) успех се води някаква борба. Борба срещу лъжата.
По-големият проблем е, че без значение се оказа истината. Вече не е важно какво се е случило. Важно е какво някой крещи, че се е случило. Важно е не какво пише в документ. А как някой интерпретира този документ. Важно не е съдържанието. Важна е опаковката. Важно не е какво правим. А какво казваме. Дори да казваме по три противоположни неща на седмица.
Тази шизофрения не идва от руските пропагандни сайтове. Тя идва директно от извора – политически партии, лидери, институции. А от тях се пренася в медиите. В резултат от това обществото може да „научи“, че:
- Държавата фалира/Държавата процъфтява;
- Оставаме на студено през зимата/Не оставаме на студено през зимата;
- Ей оня договор не е прекратен и ще ни разкатае/Ей оня договор е прекратен и нищо няма да разкатава.
Списъкът може да продължи произволно и дълго. Примери много. А медиите (по своя замисъл) са поставени в унизителната ситуация да ги отразяват всичките.
За утеха, разбира се, могат да посочат ФАКТА, че това не са факти. А злоупотреба с факти. И много от тях го правят.
Но все по-рядко има кой да чуе. Прекалено силно се крещи.
Но профсъюз е нещо друго Два процеса и един въпрос
Петър Карабоев, зам.-главен редактор на Dnevnik.bg
През 2022 г. увехна надеждата не само за политическо обновление в България, но и за реално излизане от продължителната медийна стагнация. Реакцията – на обществото и лидерите – на руската агресия срещу Украйна и последиците ѝ за българите би трябвало да ускори една положителна промяна. Това не се случи.
Включително заради очевидното отсъствие на интерес у политиците (вкл. на новите имена и формации от пролетта на 2021 г. насам) към подобряване състоянието на медийната среда и на добрата журналистика. На темата не се гледа от обществото, политици, институции или от медийния регулатор като засягаща основи на демокрацията и националната сигурност.
Борба срещу дезинформацията и погрешно представяната (умишлено или не) информация по медии, както и проверката на факти и твърдения, не само се срещат рядко. Напротив, масираното и безответно разпространяване на дезинформация от политици се превърна за тях в актив, който може да осигури попадане в Народното събрание. Това не е изненадващо след почти три години разпространяване на лъжи за COVID-19 от приблизително същите среди.
През 2022 г. се откроиха поне два показателни процеса.
Първият е, според мен, разочарованието от трите обществени медии на България, към които има очаквания и изисквания, създавани и от общия бюджет на тези институции от близо 100 млн. лв. на данъкоплатците годишно. Очевидно, че промяната ще чака стабилно правителство и продемократично мнозинство в парламента. Ръководствата на БНТ, БТА и БНР или идват от статукво, което мнозинството българи казаха на няколко парламентарни избори от пролетта на 2021 г. насам, че вече не желаят. Или най-малкото не оставят впечатление, че нещо там сериозно и бързо се променя – като професионализъм и като политически обвързаности или пристрастия.
Двете водещи частни медийни групи леко се отвориха за събеседници, над които допреди година тегнеше някакво политическо табу. Но не направиха другото по-важно – да казват „Не“ на други. Да спрат да канят (или поне много добре да се подготвят предварително за срещата с тях) откровени популисти, лобисти за партии и агитатори. В сегашния формат не се създава разнообразие от мнения, а само се придава авторитет на тази група и неоснователно самочувствие на симпатизантите ѝ.
Вторият е, че в България е време да се осъзнае, че промяна в качеството на журналистиката няма да дойде от смяната на собствеността на медиите. Силните новини и публицистика, за които преди 20 години се смяташе, че създават образа на една телевизия, не изглежда да са водещи сред интересите (напълно легитимни) на западни инвестиционни фондове, притежаващи обширна част от медийното пространство плюс два телекома.
И един все по-важен въпрос: време ли е да се мисли и работи за силна организация за защита правата на журналистите, включително пред работодателите им? АЕЖ е бързо реагираща на събитията организация и активно работи за повече медийна грамотност. Но профсъюз е нещо друго.
Под знаменателя на войната
Мая Младенова, зам.-главен редактор на OFFNews.bg
Денят е 27 февруари 2022 г., три дни след първите удари над Украйна. Тръгвайки от редакцията, минавам покрай бившия хотел „Шератон“. Оттам излиза мъж в костюм и палто. Гневен е и говори по телефона: „Всяко демократично врескало в тая страна развява украинския флаг.“
Подминавам и се усмихвам. Значи сме си свършили работата! Публиката усеща цивилизационната линия, която не бива да бъде прекрачена. Без значение дали от държавата А, B или C.
2022 г. мина под знаменателя на войната. Информационно конфликтът веднага прехвърли физическите граници и се води и тук. Но макар и ожесточена, войната за съзнанието, за ценностите и посоката не е загубена. Социологическо проучване на „Екзакта“ от декември показва, че българите остават твърди привърженици на евроатлантическата принадлежност. По-важно е, че числото (71% подкрепящи членството в ЕС) се запазва на това ниво със съвсем лека корекция надолу за последните три години – въпреки кризите с пандемията, войната, вътрешната политическа нестабилност.
Иначе проблемите в медийната среда са си още тук: не бяха направени стъпки за по-голямата независимост на обществените медии, в СЕМ реформаторските гласове са малцинство (2:3), много медии са зависими от държавно и партийно финансиране, анонимни медии и статии наводняват информационното поле, троловете работят на пълни обороти, а „четирихилядниците“ вече имат парламентарно представителство. Финансово годината потръгна добре, усети се съживяване след труса на рекламния пазар заради пандемията. Инфлацията обаче си каза думата и втората половина на годината не бе лека. Оживление имаше в края заради световното по футбол.
2022 г. (не) донесе отговор на въпроса как се модерира съдържанието в любимата социална мрежа на българите – „Фейсбук“. Няколко блокирани акаунта предизвикаха недоволство срещу аутсорсинг компанията, която е външен контрактор на собственика на „Фейсбук“ – „Мета“. Оказва се, че „българският фейсбук“ е прекрасно поле за дезинформация, в което пренебрежимо малка част от съдържанието стига до модерация с човешка намеса. Това дава огромни възможности за манипулация – докладват се обективни мнения, съдържащи „проблемни“ термини, а в същото време се леят фалшиви новини и послания, написани на език, който изкуственият интелект не засича като опасен.
Тази година често си спомнях за думите на президента Петър Стоянов към един от неговите наследници (Росен Плевнелиев): „Едно да запомниш от мен – президент е съвсем нормално да греши. Човешко е. Но гледай никога да не сбъркаш в големите неща“. Важи и за медиите. Засега успяваме.
