За поредна година Асоциацията на европейските журналисти – България се обърна към представители на професионалната общност, за да разкажат как те видяха медийната година. Мненията на Даниела Якова, Панайот Стефанов и Пламена Игнатова събра Илия Вълков.

Автентичната журналистика да се отърве от политиците на гърба ѝ

Даниела Якова, директор на програма „Хоризонт“

Отива си още една тежка и противоречива година. Година на драматични събития извън България, които промениха и нашата вътрешна среда, година на кризи, които ще продължат да влияят и да оформят като цяло дългия процес на тежко боледуване на системите. При това положение медиите няма как да бъдат различният остров.

Започнахме 2022 година с надежди – за съвременно медийно законодателство, с надежди за ясна държавна политика за развитието на обществените медии, прозрачна регулаторна инфраструктура и стриктна рамка по отношение на собственост, организация, администрация, финансиране и контрол /виж анкетата на АЕЖ за 2021/.

По всичко личи, че ще натоварим и следващата година със същите нереализирани очаквания. Ще натоварим и следващата след нея дори. И така, докато обществото не роди промяната. Което ни се случва през 2022 г., е логично на случилото се през 2021 г., на 2020-а. И ще бъде продължено и през 2023 г.

И бих повторила всичко, казано вече за отминалите години, защото то е все така актуално – истината продължава да е жертва на рейтинга, професията продължава да бъде в битка с промененото информационно поле, което социалните мрежи формираха, и тяхната „информация“, преглъща се лесно от публиката, е на път да поведе в резултата.

Последните 2 години принудиха медиите да променят разбиранията си за територията, на която да намират своите слушатели, читатели и зрители. Тази промяна трябва да продължи и през новата година, защото иначе битката ще бъде загубена, а времето за реванш – изпуснато. Но ако всичко дотук е завързано с различни други фактори, едното-единствено, което е по силите на автентичната журналистика, е да се отърве от политиците, които са на гърба ѝ.

И колкото и да се е променила информационната ситуация, традиционната роля на журналистиката – да информира честно, да е коректив на околната среда, да формира мнение и да предизвиква реакции, все още не може да бъде подменена от различно или подобно поведение от изявяващите се автори на „информация“ в социалните мрежи.

Журналистиката в България отдавна е длъжник преди всичко на самата журналистика с продължаващото отсъствие на качествени разследвания, с обезценяването на истината, с нездравата битка за рейтинг, с липсата на изпълнени със смисъл и резултати професионални разговори. Така 2022 година не донесе позитивната промяна. Тя просто беше още една медийна година, за която имахме очаквания, но не направихме необходимото, за да станат реалност.

Преосмисляне на бизнес моделите

Панайот Стефанов, главен редактор на Нула 32

Няколкото скачени кризи се отразяват критично на пресата – цените за хартия и печат се актуализират месечно, нагоре вървят и транспортните разходи, което се отразява сериозно на себестойността на крайния продукт. Само за последните две години някои български списания отбелязват ръст на коричната цена от 50-60%. Скок като този няма как да не откаже читатели, но от друга страна е повод изданията да експериментират с цифровото си поведение: някои да ускорят процесите, а други – изобщо да се появят онлайн; нещо повече – да заработят в посока монетизация на съдържанието си там.

Изменението на ЗДДС (ставка от 9 на сто за книги и периодични издания) е глътка въздух за издателите, но дали то ще се отрази на цената и, по-важно – на качеството на съдържанието в дългосрочен план, предстои да разберем. Със сигурност обаче мярката не е решение на проблемите в сектора – необходимо е преосмисляне на бизнес моделите (където ги има).

На този фон, в интервю пред The New York Times Роджър Линч, изпълнителен директор на Condé Nast, издател на Vogue, Wired и The New Yorker, заключи, че Condé Nast вече не е компания за издаване на списания: „Около 70 млн. души четат нашите списания, но имаме 300 млн., които взаимодействат с нашите уебсайтове всеки месец, и 450 млн., които взаимодействат с нас в социалните медии“. Думите му полемизираха индустрията, защото описват „или-или“ ситуация. И изключват мултиплатформената стратегия, за която Линч говори в последващо интервю и при която не рекламодателите, а абонаментите (печатни и цифрови) вече са най-големият източник на приходи за компанията.

В този дух звучат и намеренията на BBC да премине изцяло онлайн през следващото десетилетие. Пред Guardian генералният директор на медията Тим Дейви заяви, че ръководството активно планира „изключване на излъчването“ и е наясно с риска от превръщането на BBC в просто поредния доставчик на онлайн съдържание в претъпкания пазар.

Какво идват да ни кажат двете новини? Изглежда вече не само на пресата се приписва място в червената книга на медиите – подобна съдба очаква и традиционните радио и телевизия. Това ли обаче е последното десетилетие на старите медии и наистина ли бъдещето е digital-only? Може би все още е рано да бъдем толкова категорични, но поне в българския пейзаж последният печатен брой на „Сега“ отпреди седмица е удар, след който шансовете на качествената преса да се върне в мача са все по-малки.

Фалшиви герои, облечени във власт, ни се караха

Пламена Игнатова, Клуб Z

„Ситуацията е динамична“, гласи политическото клише, което идва да каже „Не знаем как да се справим с проблема и затова увъртаме“. Ситуацията бе динамична и в медийната 2022 г. Новината от 8 ч. в 14 ч. е вчерашна новина, тази от 17 ч. вече е добавила в сюжетната линия елементите на драмата, за да ескалира като трагедия в централните емисии в 19 ч.

Две години COVID бе изпитание за журналистиката с представянето на т.нар. алтернативната гледна точка, но уроците като да не бяха научени. Нещо повече, ако по време на пандемията поне имаше една официална държавна политика, през 2022 г., в условията на война и на вътрешно-политическа криза, „алтернативните факти“, пропагандата и дезинформацията бяха легитимирани на най-високо равнище, в т.ч. от парламентарната трибуна. А къде беше журналистиката? В публиката, опитвайки се, макар изтощена от този безкраен двубой, все така енергично да следи движението на пинг-понг топчето.

Тя бе неусетно превърната във fast food журналистика – да тича (ако изобщо реши да потегли) след бързо разпространяващите се фалшиви новини, предварително загубила битката за опровергаването им с бавните методи на проверката; да се съревновава със социалните мрежи, откъдето еднопосочно, без възможност за задаване на въпроси, така нареченият ни елит свежда мисли до „суверена“; да усмирява гости в тв студиата, понесли топ хартия с таблици и фактури като „неопровержимо доказателство“ кои са „шарлатаните“, а след тях и „алтернативните“ гости, с друг топ хартия с таблици и фактури, разбирай – с “алтернативното“ „неопровержимо доказателство“.

И през отминалата година илитерати и фалшиви герои, облечени обаче във власт, ни се караха, обиждаха ни, учеха ни как да си вършим работата и ни унижаваха, като ни караха да подтичваме след тях „за коментар“. Зависима от рейтинги, реклама, държавно финансиране – изобщо, в борбата за оцеляване на пазара, журналистиката ни отдавна се научи да се автоцензурира, но не и да цензурира зловредните не само за обществото, но и за самата себе си елементи. Вече се страхува да бъде критична, каквото е призванието ѝ, но по-лошото е, че постепенно спира да изпълнява още една от основните си функции – да ограмотява.

„Ситуацията е динамична“. Такава ще е и през 2023 г. Защо този път да не спираме от време на време просто да следим топчето, за да анализираме играта на участниците?