Медийната 2021 година в 365 думи (част 1)

537

Подмяна и употреба на медии. Светът започна да осъзнава мястото, ролята и функцията на професионалния новинар. Опитите за плурализъм, особено по отношение на темата за мерките срещу коронавируса и ваксинацията, се оказват проводник на манипулативни твърдения. Това са само някои от тезите, които развиват журналисти и медийни експерти в обзора им за изминалата 2021 г.  

За поредна година Асоциацията на европейските журналисти – България се обърна към представители на професионалната общност, за да разкажат как те видяха медийната година. Мненията на Гена Трайкова, Андон Балтаков, Мария Попова и Ладислав Цветков събра Илия Вълков.

Невидимите последствия и поражения

2021 г. е една от най-тъжните по отношение на свободата на словото у нас – не толкова заради факта, че страната ни се срина с още една позиция надолу в класацията на „Репортери без граници“, а заради невидимите последствия и пораженията, които безогледната подмяна и употребата на медии нанесоха върху медийната среда и доверието на аудиторията като цяло.

През 2021 г. станахме свидетели на пробутване на партийна пропаганда, маскирана като „баланс“ с претенция за обективност (за справка: политическите участия в сутрешните блокове от февруари насам).

Родиха се нови редакционни подходи като отразяване на Facebook live (за събитие, на което журналисти не са присъствали) с жива връзка от партийната централа.

Липсата на уважение към медиите прозираше в отсъствието на истински политически дебат в рамките на три предизборни кампании за една година.

Разследващата журналистика се превърна в бутиково занимание за шепа журналисти – тези, които все още намират смисъл да ровят около премълчаваното. Хубаво е, че ги има и че полагат усилия. Ефирът на мейнстрийм медиите остана сляп и глух за тяхната работа.

На финала на тази година на подмяната свободата на словото също падна в жертва на „журналистиката на хранилка“. Този смешен плач („морален“ ексхибиционизъм) беше гарниран с флашмоб и още медиен кич, за да загорчи още повече на колегите, които през годините платиха с работата си за удоволствието да бъдат независими. 

Надявам се през 2022 г. медиите твърдо да отстояват, а част от тях да намерят пътя обратно към своята основна отговорност – да разказват умно, критично за всичко, което ни заобикаля, да осветляват нередностите и да държат сметка. Само тогава аудиторията ще е готова да разбере, че критичната и независима журналистика има цена и ще е готова да плаща за нея.

Гена Трайкова, журналистка


Годината на журналистите

Годината на журналистите – така най-кратко бих определил 2021 – годината, в която и България, и светът започнаха да осъзнават мястото, ролята и функцията на професионалния новинар – репортер, редактор, продуцент – в поддържането и развитието на съвременно демократично общество.

И не напразно Нобеловата награда за мир тази година отиде именно при журналистите – за да се осветят дълбоките проблеми, които професията има при разкриване, документиране и оповестяване на истината днес.

Живеем в свят, в който всеки може да „създава“ своя реалност, базирана на „собствени“ истини – и така, постепенно обществото се оказа в плен на дезинформация, манипулативна фактология, подвеждащи разкази, новинарски фалшификати.

Или, заемайки терминология от финансовите науки, обществото се намери в информационна хиперинфлация, породена от базова липса на доверие – в институциите, в авторитетите, в новините. Но професията „журналист“ е устойчива – преживели много кризи, разказвачите на нашия живот винаги са виждали възможностите пред обществото, дори когато са в безизходица.

През последното десетилетие перфектната буря от политически, икономически и социални фактори доведе до дълбока ерозия в журналистическия сектор. За да стигне България до незавидното 112-о място по свобода на словото, причините са комплексни – и е прекрасно, че в края на 2021 г. външната среда започна къде плахо, къде с патос да прочиства мръсотията, която като сажди е полепнала по стъкления прозорец, преграждайки пътя на светлината. 

Същевременно, 2022 г. ще е времето и мястото за професията да погледне в дълбочина вътрешните си процеси, за да започне методично и целенасочено да си връща доверието на обществото.

Политиците ще трябва да осъзнаят, че така както гражданите се интересуват от финансовото здраве на банките, които пазят парите им или фондовете, в които инвестират бъдещето на семействата си, така обществото трябва да знае и как се финансират и управляват медиите, които им доставят информация, от която имат нужда, за да живеят пълноценно.

Доверие се гради и опазва чрез прозрачност и интегритет. И вярвам, че 2022 г. ще бъде годината, в която България ще постави основите на едно съвременно европейско медийно законодателство, което да създаде предпоставките за дълбока промяна в БНР и БНТ. А това започва с формирането на ясно разчертана държавна политика за развитието на обществените медии, прозрачна регулаторна инфраструктура и стриктна рамка по отношение на собственост, организация, администрация, финансиране и контрол.

Гледам към 2022 г. с надежда.

Андон Балтаков, ген. директор на БНР (2020-2021)


Люшкане между стандарти, емоционалната градация и политическата бъбривост

В съдържателен план две основни теми фокусират интереса на българските медии през 2021 г. – здравната, породена от кризата около пандемията от COVID-19, и политическата, резултат от последователните четири политически избора, пред които бе изправено българското общество. За съжаление, за журналистите се оказа изключително трудно поддържането на балансираност, обективност и етичност в тяхното отразяване и интерпретиране.

Медийният разказ като цяло се люшкаше между спазването на определени професионални стандарти и емоционалната градация и политическата бъбривост, в която аудиторията се чувства все по-объркана и все по-склонна да търси спасение във фалшивата реалност на социалните мрежи и конспиративните теории. Последиците обаче от тази сгрешена медийна политика са фатални за цели слоеве от обществото.

У нас сме свидетели на най-високата смъртност в света, най-ниската ваксинация, липсата на доверие в социалните институции, най-ниската избирателна активност, липсата на диалог и консенсус между политическите партии, попадането в изборна спирала, мандатна рулетка и пр. Българските медии, често водени от моментни стремежи за въздействие (обществено, пазарно, властово) така и не съумяват да разчетат не само своята изключителна роля като фактор в процеса на формиране на общественото мнение, като балансьор между противоречащите си социални групи, но и своята отговорност за коректното, релевантно, обосновано информиране на аудиторията.

Опитите за плурализъм, особено по отношение на темата за мерките срещу коронавируса и ваксинацията, се оказват проводник на манипулативни твърдения, позиционират като медийни авторитети фалшиви експерти, които използват общественото внимание, за да проявят политически амбиции. А това постави на политическата сцена нови лица, но не и нови политики, нови теми, но не и нов политически морал.

И докато в повечето от държавите по света конспиративното, емоционалното говорене протича основно през социалните мрежи, при които контролът преднамерено е нисък, а професионалните журналистически стандартни напълно неприемливи, в България това е удобна практика за част от масовите медии. Истината за пореден път се оказа заложник на рейтинга.

Много по-реалистични тенденции се наблюдават във форматен план, резултат от активното използване на дигиталните възможности и разширяващата се като позиции и влияние онлайн аудитория. Българските медии модернизират уеб страниците си и профилите си в социалните мрежи, приоритетно представят в онлайн пространството извънредни новини, онлайн интервюта, стрийминг на важни и актуални събития.

Позволяват непосредствената намеса на онлайн потребителите в създаването на медийното съдържание чрез репрезентирането на техни снимки, видеоклипове, постове, изграждането на полета за коментари, анкети и пр. Макар и плахо, изместването на контрола върху медийното производство от ръцете на професионалните журналисти в това на гражданите позволява по-широкото и разнообразно отразяване, по-човешко и позитивно осмисляне на темите, прибавя нови гласове в медийния наратив. И приближава изоставащата българска журналистика към световните журналистически тенденции.

Доц. д-р Мария Попова, ФЖМК, Софийски университет „Св. Кл. Охридски“


Късметът идва, когато си работил много и упорито

Година на очакванията, преминала през три политически избора в условията на пандемия. Човек би се попитал, какво още можеше да се случи? У нас ние знаем, че винаги е възможно да ни се случи и още нещо. Все пак да се надяваме, че вървим към календарен край, а дали ще се изпълнят обещанията за промяна предстои да видим.

Финалната развръзка в политически смисъл със сигурност тепърва ще   преминава от оптимизма на дадените обещания към възможните решения. Предстои да разберем дали смяната на поколенията в политиката е възможна. Привидно, съотношението в четворната коалиция дава надежда в тази посока. Съвсем отделен е въпросът какво означава ново поколение и на каква обществена база стъпва то. Ще е пресилено да се каже, че е на базата на добра гражданска и политическа култура, защото у нас за 30 години почти нищо не се направи дори в образователен контекст, за да я има.

Промяната в мисленето и представите ни за демокрация дойде в резултат на индивидуалния опит. Членството ни в Европейския съюз изигра голяма роля в този смисъл. Хиляди българи със собствените си очи видяха как изглежда и се живее в един друг свят. Получиха образование и днес гледат на света като свой дом. Граждани сме на обединена Европа. За добро или лошо, много от тях потърсиха щастието си не у нас.

При трите политически избора те ясно показаха, че не са безразлични към случващото се у нас. Това отношение е огромен капитал, защото политическият им избор не стъпва на клиентелизъм и зависимости.

Годината си отива, но с нея нищо не свършва. Демокрацията и отстояването на граждански права и свободи е постоянен процес, а дните и календарът просто ги позиционират във времето.

В края на всяка година, каквато и да е била тя, винаги на преден план е надеждата. За по-добро и късмет. Малка подробност е, че само наивниците си мислят, че късметът идва сам. Не. Късметът идва, когато си работил много и упорито. Когато си поставяш ясни и реални цели. Не знам защо го наричат късмет? Това е удовлетворението, че си бил на прав път и си постигнал реален резултат. Важно е да не забравяме и това, че няма колективна промяна без индивидуални усилия в името на постигането на обща цел.

Някога Иван Хаджийски даде най-доброто определение за нация: „За да може една група от хора, живеещи на дадена територия, да се нарече нация, трябва да може да си поставя общи цели и да ги постига“.

Помествам този цитат в контекста на това, че случващото се у нас е изцяло наше дело. Няма нищо общо с националистическата теория на Иван Илин и криворазбран патриотизъм.

Ладислав Цветков, мултимедиен репортер в БТВ