ГДБОП и КЗЛД не трябва да се опитват да разкриват журналистически източници

863

Асоциацията на европейските журналисти – България научи, че Главна дирекция за борба с организираната престъпност и Комисията за защита на личните данни извършват серия проверки във връзка с репортаж на Би Ти Ви и журналистката Мария Цънцарова за ваксинирани срещу COVID-19 народни представители от парламентарната група на Възраждане. 

В началото на май АЕЖ поиска от Комисията за защита на личните данни да получи информация за производството и да има възможност да участва със становище, но до този момент не сме получили отговор от институцията.

АЕЖ отбелязва, че като се има предвид надделяващия обществен интерес е необосновано да се прави опит по какъвто и да било начин да се разкрие тайната на журналистическия източник.

Съгласно становище на Комисията по журналистическа етика от 24 май 2015 г.:

  • Журналистите имат не само правото, но и задължението да защитават източниците си, когато са поверителни. 
  • Правото на защита на източниците може да подлежи на ограничение при спазване на изискванията за законност, пропорционалност и необходимост в демократичното общество, след преценка на независим и безпристрастен съд.


Практиката на ЕСПЧ (делото Гуудуин срещу Обединеното кралство) категорично приема, че “защитата на журналистическите източници е едно от основните условия за свобода на пресата”, а “липсата на такава защита ще се отрази отрицателно върху готовността на източниците да подпомагат пресата в информирането на обществото по въпроси от обществен интерес.”

На следващо място съгласно Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза “лицата, сигнализиращи за нередности, са особено важни източници за разследващите журналисти’ и “защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, като журналистически източници е от решаващо значение за запазване на ролята на разследващата журналистика на „пазител“ в демократичните общества.”

Ето защо Асоциацията на европейските журналисти отчита, че макар да става въпрос за чувствителни лични данни, въпросът за ваксинационния статут срещу коронавирус на народните представители е от надделяващ обществен интерес. В условията на пандемия, довела до десетки хиляди смъртни случаи в България, от ключово значение бе и продължава да бъде обществото да бъде защитено от дезинформация по темата с ваксините. В този контекст въпросът дали  политици, които влияят върху общественото мнение, имат поведение, съответно на публично изложените от тях възгледи, или трупат по непочтен начин дивиденти чрез съзнателно и злонамерено разпространяване на дезинформация и кампания срещу ваксинация, е адекватно журналистическо поведение.

Известно е, че според Конституцията, тълкувана от Конституционния съд, и според практиката на Европейския съд по правата на човека, публичните личности и лицата на отговорни държавни постове, включително народните представители, се ползват с много по-занижена степен на защита на личния живот в сравнение с частните лица.

Гражданите имат легитимното право да узнаят действителните обстоятелства около политически лица, които са изразили публично позиции по важни обществени въпроси, тъй като в основата е правото на информиран избор на гражданите, съгласно разбирането на Конституционния съд.

В този контекст, сме на категорично становище, че всякакви действия, които биха могли да доведат до разкриването на евентуалните източници на информация на Мария Цънцарова и екипа на Би Ти Ви, са необоснована мярка и съставляват сериозно посегателство спрямо свободата на изразяване.

Необходимостта в демократичното общество от узнаването на тази иначе чувствителна лична информация е толкова по-голяма и поради провала на държавата по време на пандемията от коронавирус да се бори адекватно и ефективно с дезинформацията и по този начин да защити по-добре живота и здравето на много хора.