На 21 декември унгарският парламент, доминиран от управляващото мнозинство на консервативната партия Фидес, прие два нови закона и добавка към Конституцията, с които правителството на Виктор Орбан ще засили контрола си над медиите.
Новите мерки предвиждат преструктуриране на държавния контролен орган за медиите, който на практика ще бъде изцяло доминиран от управляващите, както и възможността от солидни глоби за медиите, предоставящи „политически небалансирана информация’’. Докато противоречивите промени предизвикаха резки реакции от страна на европейските медии и международните правозащитни органи, то органите на ЕС се въздържат от твърда позиция.
Все още предстои одобряването на новият медиен закон от страна президента на Унгария Пал Шмит, който обаче е бивш активен член и заместник-председател на Фидес. Опозиционните партии вече сезираха унгарския Конституционен съд за законноста на медийните регулации, но имат твърде малък шанс да постигнат успех, коментира Euractiv. Причината е, че веднага след изборния си успех консерваторите си осигуриха и мнозинство в състава на конституционните съдии.
Новият контролен орган, който вече е факт, се казва Национална агенция за медии и комуникации. Неговият председател е избиран директно от министър председателя за срок от девет години, а останалите членове на агенцията също са кадри на управляващите. Новият председател е Анамария Салай, член на Фидес, наскоро заведе дело срещу унгарски всекидневник заради статия, в която тя е наричана „шефа на шефовете”, заради правото й като председател на Националния орган за медиите и телекомуникациите еднолично да назначава директорите на националните медии.
Медийната агенция ще разполага с правото да налага глоби до 200 млн. форинта (700 хил. евро) на радиата и телевизиите, ако излъчват „политически небалансирана информация”. Като неприемлива се счита и информация, „нарушаваща човешкото достойнство, обществения морал”, както и тази, която не отразява събитията от „обществен интерес”. От правителството обясняват още, че новият медиен закон ще осигури повече защита за децата от „опасни за тях снимки, статии и аудиовизуални материали”.
За вестниците и интернет сайтовете максималната глоба е в размер на 25 млн. форинта, като се предвиждат и санкции за частни лица. Глобите важат както за публичните, така и за частните медии, дори и за тези, които излъчват извън територията на Унгария.
Освен това, контролният орган ще може да издава декрети, пряко засягащи частни медийни компании. Членовете му ще имат право на достъп до документи и материали преди официалната им публикация, като журналистите ще бъдат задължени да разкриват източниците си в случай на „заплаха за националната сигурност’’.
Междувременно, в интервю за унгарския бизнес всекидневник HVG, публикувано на 27 декември, външният министър на Люксемург Жан Аселборн заяви, че се е ангажирал с инициативата ЕС да започне официално разследване срещу намесата на унгарската държава в медийната среда. Медиите са тези, които трябва да контролират държавата, а не държавата – медиите, подчерта той.
Позиции
Решението на унгарското правителство да засили контрола върху свободата на медиите предизвика остри реакции. Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ) излезе с официално изявление, според което новият унгарски медиен закон „нарушава стандартите на ОССЕ за свобода на медиите и заплашва независимостта и медийния плурализъм”. Според шефа на европейското представителство на „Репортери без граници”, „Създаването на нова институция за контрол на обществените и частните медии в Унгария, която ще санкционира националните и частните медии, е последният знак за все по-честото ограничаване на медиите в Европа”.
Подобна е и реакцията на „Фрийдъм Хаус“, според които „новото законодателство, с комбинация с някои противоречиви действия срещу медиите, е огромна стъпка назад за свободата на медиите в Унгария’’. „Най-силно ни притеснява използването на формулировката нарушения, която се използва много широко, създавайки условия за значителни злоупотреби с нея, особено в условията на силно поляризираната политическа среда в страната”, коментира Карин Карлекар, редактор на годишния индекс за свободата на пресата на „Фрийдъм Хаус”.
Асоциацията на европейските журналисти призовава унгарските власти да не приемат предложения медиен закон. „Правителството трябва да вземе предвид протестите на цяла Европа срещу предлаганите промени. Предложеното законодателство е напълно несъвместимо с европейските стандарти за защита свободата на словото и свободата на медиите. Намеренията на унгарското правителство не само пренебрегват протестите на опозиционните партии в страната, но и нарушават задълженията на Унгария като страна членка на ЕС. И тъй като Унгария се подготвя за председателството на ЕС от януари 2011 г., тя или трябва да спре процеса на влизане в сила на медийния закон, или ще изгуби надеждността си като страна, която да представлява ЕС и да ръководи дейността му през първата половина на 2011 г.”, се казва в официално изявление на асоциацията.
Според унгарския институт Nézőpont, тинк-танк, приближен до Фидес, новите закони са изцяло с добри намерения и целят „създаването на единна законова рамка както за печатните, така и за електронните медии, която е в синхрон с изиксванията на новите технологии”. „По наше мнение, политическото влияние върху медиите няма да стане по-силно, отколкото е в момента”, посочват още от института.
