Осъждането на петима турски журналисти на доживотен затвор показва, че местните съдебни власти не могат да взимат независими решения.
Освобождаването под гаранция на Дениз Юджел, кореспондент на немския вестник Die Welt в Турция, след едногодишен престой без обвинение в затвор с високи мерки за сигурност не може да се счита за доказателство за съществуването на свободно функционираща турска съдебна система. Юджел, който сега е в Германия, остава заплашен от до 18 години затвор за „насърчаване на тероризъм“.
В същия ден шестима обвиняеми, включително петима журналисти, получиха доживотни присъди за „опит за отмяна на турската конституция“, както и за подтикване към терористични актове.
Двама от тях, братята Мехмет и Ахмет Алтан, са видни фигури: единият е писател и политически колумнист, другият – професор по икономика в университет в Истанбул. Мехмет Алтан беше обвинен в излъчването на „подсъзнателни послания“ по телевизията във връзка с предстоящия опит за военен преврат през юли 2016 г. Един от авдокатите му ми обясни, че обвинението се е основавало на твърдението, направено в деня преди опита за преврат, че Ердоган няма да управлява завинаги, което е прието като доказателство, че Мехмет Алтан е бил запознат с подготвяния преврат. В допълнение изявлението на Алтан е било фалшифицирано от прокурорите.
За допълнително доказателство за съучастничество между Мехмет Алтан и проповедника Фетхуллах Гюлен, за когото се твърди, че стои зад опита за преврат, е взета еднодоларова банкнота, намерена в чантата на съпругата на Алтан. Мистериозните знаци по банкнотата са приети като потвърждение, че Алтан подкрепя движението на Гюлен.
Степентта на зависимост на турската съдебна система от политиката е видна и от един спор между различни съдилища. През януари 2018 г. Конституционният съд на Турция постанови, че Мехмет Алтан трябва да бъде освободен, тъй като конституционните му права са били нарушени. Върховен наказателен съд в Истанбул отказа да освободи Алтан на основание, че Конституционният съд е превишил правомощията си. Фактът, че решенията на Конституционния съд вече не се признават от долни инстанции, е друг сигнал за отдалечаването на Турция от върховенството на закона.
Над 150 турски журналисти остават в ареста, като повечето от тях тепърва очакват да бъдат подведени под отговорност. Експерти по медийно право посочват, че цели пасажи в някои обвинения са идентични с пасажи от обвиненията по други дела: очевидно методът copy/paste спестява време.
Крайно време е Съветът на Европа в Страсбург, към който принадлежи и Турция, да вземе мерки. Досега Съдът за човешки права е приел само няколко оплаквания от турски журналисти, като често посочва, че нищо не може да бъде направено преди разглеждането на молбата за обжалване в турски съдилища. В същото време става все по-видно, че турската съдебна система не е нито свободна, нито безпристрастна.
Наскоро ЕС покани турския президент Реджеп Тайип Ердоган на специална среща на върха във Варна, България. Европейските дипломати се надяват, че Турция желае да подобри отношенията си с ЕС. Това обаче няма да е възможно, докато журналисти и учени получават доживотни присъди по крайно неубедителни обвинения.
Автор: Отмар Лаходински, Председател на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ)
