През 1999 г. британските върховни съдии определят критерии за отговорна журналистика, към които журналистите трябва да се придържат, а магистратите, гледащи дела срещу медии, трябва да имат предвид в своите решения. В рамките на делото на Албърт Рейнолдс, бивш ирландски министър – председател, срещу Съндей Таймс, някои членове на Камарата на лордовете, начело с лорд Никълс, определят конкретни стндарти за защита на отговорната журналистика.
Решението е с основопологащо значение, тъй като преди върховните съдии да отсъдят по делото Рейнолдс , се налага медиите във Великобритания понякога да изплащат огромни обезщетения за вреди, само защото нямат достатъчно доказателства, за да докажат, че публикуваното от тях истина.
Днес, вестниците са защитени от подобни искове, в случай, че са публикували информация, която публиката има право да знае. Привилегията Рейнолдс, както е наричана в съда, дава на новинарските организации, които се държат отговорно към обществото, защита срещу искове за клевета, дори и да не могат да докажат истинността на публикуваното от тях.
Привилегията Рейнолдс е тип „квалифицирана“ привилегия, която предпазва от търсенето на отговорност изразителя на потенциално клеветническо твърдение, стига той да е имал законно задължение да комуникира тази информация.
Имайки предвид решението по делото Рейнолдс, Лорд Никълс очертава 10 фактора, които съдилищата могат да вземат предвид, когато преценяват дали квалифицирана привилегия следва да бъде приложена към кон кретния казус. Нещо повече, тези 10 точки са своеобразен тест за отговорност за самите журналисти, преди да публикуват дадена информация, особено ако тя е с таен източник.
Ето какво е добре да се има предвид:
1. Сериозността на твърдението. Колкото по-сериозно е обвинението, толкова публиката е по-дезинформирана и лицето е увредено, ако твърдението не е истина.
2. Характерът/ природата на информацията и доколко темата е от обществен интерес
3. Източникът на информация. Някои информатори нямат преки впечатления/ познания за ситуацията. Други имат свои собствени цели, които преследват или им е платено.
4. Стъпките, които са предприети, за да се провери информацията.
5. Статусът на информацията – тези твърдения може би вече са били обект на разследване, което е постановило търпимост към тях.
6. Спешността на въпроса. Новините често са нетрайна стока.
7. Въпросът дали е потърсен коментар от засегнатото лице. То може да има информация, която други не притежават или не биха разкрили. Въпреки това, контакт със засегнатото лице не винаги е необходим.
8. Дали статията съдържа същината на гледната точка на засегнатото лице.
9. Тонът на статията. Един материал може да повдига въпрос и или да приканва към разследване. Не бива твърдения да се приемат за изложение на факти.
10.Обстоятелствата около публикуването на материала, в това число и подбраният момент.
Полагайки своите известни „10 точки“, лорд Никълс отбелязва, че „правото не търси да наложи по-висок стандарт от този на отговорната журналистика, стандарт, който самите медии възприемат“. Съдилищата продължават да развиват 10 – точковия тест при постановяването на решения дали даден вестник е действал в публичен интерес и и изпълнил стандартите на отговорната журналистика.
Но в делото Рейнолдс, Съндей Таймс губи, тъй като репортажът не издържа 10-точковия тест за отговорна журналистика, пропускайки да потърси обяснението на бившия министър – председател за деянието, в което бе обвинен.
Източник: The Telegraph
