Сривът на свободата на медиите в Сърбия продължава, на фона на рекордни нива на физическо насилие срещу журналисти, смъртни заплахи и онлайн клеветнически кампании, тревожни нива на безнаказаност и строг политически контрол върху медийния пейзаж. Това заключиха партньорските организации на Платформата на Съвета на Европа за безопасност на журналистите и Механизмът за бързо реагиране за свободата на медиите (MFRR), след посещение в Сърбия на 26 и 27 март. В мисията участва и АЕЖ.
Докато държавните служители в Сърбия отказват да признаят сериозността на ситуацията с безопасността на журналистите, делегацията предупреждава, че рискът от по-нататъшна ескалация на атаките продължава да е опасно висок. Данните за мнижество нападения над журналисти, отразяващи местните избори в 10 общини в неделя, 29 март, потвърждават оценката на международните организации. Използването на насилие с цел ограничаване на работата на репортерите и липсата на защита създават токсична среда, която сериозно възпрепятства способността на медийните служители да изпълняват своите задължения.
Мисията се проведе в момент, когато се регистрират безпрецедентни физически атаки срещу журналисти и масови очернящи онлайн кампании, организирани или усилвани от влиятелни членове на управляващата партия. След мисията за солидарност, проведена от MFRR през април 2025 г., ситуацията само се влошава, въпреки многократните призиви за действие. От смъртоносното срутване на козирката на жп гарата в Нови Сад през ноември 2024 г. и последвалите протести в цялата страна, в платформата Mapping Media Freedom са документирани 294 нарушения на свободата на печата, насочени срещу 513 медийни професионалисти. В същото време, Сърбия е и сред страните в Европа с най-голям брой сигнали за нарушения срещу свободното слово в Платформата на Съвета на Европа. След срещи с журналисти, редактори, синдикати и асоциации, Върховната публична прокуратура, полицията, държавни и парламентарни служители, медии, обществената телевизия, международната общност и граждански организация, делегацията изразява сериозните си опасения, че журналистите са изправени пред вълна от насилие, а защититите, с които разполагат, са недостаъчни.
Медийната среда в Сърбия се характеризира с физически нападения – често извършвани от онези, на които е възложено да защитават журналистите – вербални заплахи, включително и смъртни заплахи, подстрекаване към насилие и поляризираща реторика, както и мащабно овладяване на медиите. Нарушенията се разпростират и онлайн; наред с клеветите, координираните бот атаки срещу профили в социалните медии на независими медии и журналисти, както и DDoS атаките срещу новинарски сайтове, се очертават като новите оръжия на цензурата. Използване на шпионски софтуер срещу журналисти и медийни работници, както и липсата на бързо и независимо разследване на случаите, са тревожен проблем, който заслужава сериозно внимание от страна на властите.
В рамките на среща с Ана Бърнабич, председател на Народното събрание на Сърбия, делегацията обсъди ситуацията със свободата на медиите в страната и призова властите да поемат отговорност, като избягват дискредитирането, демонизирането и вземането под прицел на журналисти, както и да осъждат всички атаки. Бърнабич потвърди, че е наясно с конкретни заплахи срещу журналисти, както и с ужасяващото наследство на безнаказаност, чийто символ е убийството на Славко Чурувия. Това, обаче, изглежда не важи за пълния спектър от заплахи към журналисти, включително тези, които идват от управляващата партия и биват усилвания и разпространявани от проправителствени медийни таблоиди, социални медии и поддръжници на Сръбската прогресивна партия на президента Вучич.
Бърнабич пое ангажимент за сигналите за заплахи към медии и журналисти, публикувани в Платформата на Съвета на Европа. От стартирането на платформата през 2015 г., на 61% от сигналите, отнасящи се до Сърбия, не е отговорено. Липсата на отговор през 2025 г. достига 85% и съвпада с отчетения ръст на броя на сигналите. Делегацията приветства този ангажимент, но повтори искането си към г-жа Бърнабич да прекрати политическите атаки като жизненоважна първа стъпка в изграждането на доверие за готовността на държавата да подобри свободата на медиите в страната.
Ескалиращото насилие срещу журналисти в отговор на общонационалните протести продължава и през 2026 г. Върховната обществена прокуратура потвърди, че е налице увеличение от 115% на служителите на медии, които са се обърнали към нея, и 367% увеличение на случаите, свързани с физически атаки. Независимо от скока в престъпните заплахи, се наблюдават и шокиращи нива на безнаказаност. През 2025 г. съдът е издал едва три осъдителни присъди за лица, отговорни за нападения срещу журналисти. Делегацията заключи, че ключов фактор е продължаващият срив както на върховенството на закона, така и на специализираните системи за защита на журналистите в Сърбия. Слабият отговор от страна на полицията към искания на прокурорите във връзка с атаки срещу журналисти води до системен провал при събирането на достатъчно доказателства, които да гарантират ефективно разследване.
Ролята на полицията е централна за гарантиране на безопасността на журналистите. На среща с Министерството на вътрешните работи, Дирекцията на полицията в Белград и Дирекцията на криминалната полиция, представителите на международната мисия изразиха безпокойствието си от липсата на каквото и да е признание за сериозността на проблема и провалите на полицейските сили както при защитата на журналисти, така и при разследването на нарушения, идващи от полицейски служители. Делегацията не получи информация за нито един случай, в който полицейски служител да е бил подведен под отговорност за неправомерно поведение или неизпълнение на задълженията си. Въпреки че им бяха представени конкретни и добре документирани примери за нападения над журналисти, представителите на правоприлагащите органи не реагираха по начин, който би подсказал готовност да се поучат от тези провали и да изпълнят законовите си задължения.
Делегацията изрази продължаваща загриженост относно блокираната работа на Съвета на Регулаторния орган за електронни медии (РЕМ). Липсата на функциониращ и независим съвет представлява сериозна пречка за ефективното регулиране на електронните медии като цяло и за процеса на лицензиране. Ситуацията засяга и управлението на Радио и телевизия Сърбия (РТС), обществените радио и телевизия, както и механизмите за надзор. Тъй като мандатът на четирима членове на управителния съвет на РТС изтича през юни, а скоро се очакват и общи избори, отсъствието на Съвет на РЕМ, както и на график, по който той ще бъде назначен, това ще продължи да внася несигурност в РТС и в по-широкото медийно пространство. На срещата г-жа Бърнабич изрази разочарование от ситуацията и желание за намиране на решение в сътрудничество с международни партньори. Делегацията подчертава, че за да бъде процеса легитимен както според сръбското законодателство, така и според механизмите за напредък за присъединяването на държавата към ЕС, изборът трябва да доведе до назначаването на професионален, плуралистичен и в крайна сметка независим орган, който действа в обществен интерес, а не в защита на политически интереси.
Заплахите, пред които са изправени журналистите, са разнообразни и сложни. Все по-често срещу журналисти се използват граждански и наказателни съдебни дела с цел ограничаване на техните репортажи заради заплахата от скъпи и времеемки съдебни производства. Данните на Националната работна група срещу SLAPP дела (дела-шамари) идентифицират 48 такива дела срещу журналисти, редактори, издатели и медии от 2020 г. насам. Разследващата медия KRIK в момента е изправена пред 14 съдебни дела. Докато популярните медии могат да разчитат на солидарност и да получат финансова подкрепа чрез фондонабирателно кампании (crowdfunding), за да организират своята защита, за местните медии, които вече изпитват икономически затруднения, едно SLAPP дело може да е достатъчно, за да прекрати дейността им. Препоръката на Съвета на Европа за борба със SLAPP делата очертава подробна пътна карта за държави членки като Сърбия, за да могат да се справят със злонамерените съдебни дела и да защитят журналистиката. Г-жа Бърнабич спомена желанието си да разгледа този въпрос, а наличните препоръки по тази тема могат да са отправна точка.
Въпреки ясните данни за огромния брой атаки срещу журналисти, след срещите си мисията идентифицира фундаментално разминаване между сериозността на ситуацията на терен и преценката и реакцията на властите. Необходима е ясна политическа воля за прекъсване на спиралата от негативни случаи и гарантиране, че всички атаки срещу медиите ще бъдат надлежно санкционирани съгласно закона. Дотогава, и докато политическият натиск върху независимата журналистика не бъде намален, свободата на медиите ще продължи да страда и да подкопава стремежите на Сърбия за присъединяване към ЕС.
Партньорите в мисията ще публикуват доклад с основните си изводи и препоръки към сръбските власти, който ще бъде споделен и със Съвета на Европа, Европейския съюз и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Мисията беше ръководена от Article 19 Europe с участието на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ), Комитета за защита на журналистите (CPJ), Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), Европейската федерация на журналистите (EFJ), Европейския център за свобода на печата и медиите (ECPMF), Index on Censorship, Международния институт по печата (IPI), Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa (OBCT) и Репортери без граници (RSF).
Коалицията от организации за свобода на медиите – партньори на Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа, беше и на двудневно посещение в Прищина, също с цел да направя моментна снимка на медийната ситуация там. Повече за резултатите от тази мисия ще намерите тук.
