Социологията може да се види в сравнението на Марк Твен, което прави за микроскопа. Микроскопът може да служи за увеличаване, да виждате онова, което е невидимо. Но може и да служи за трошене на орехи. В този смисъл социологията също може да бъде използвана по различни начини. В България социологията трайно се утвърди като средство за манипулация, коментира социологът Боряна Димитрова в предаването на Асоциация на европейските журналисти – България „Медиатор” по блоградио „Землянка” . Тя бе гост в студиото в качеството си на управляващ партньор в „Алфа Рисърч” заедно с журналистът от Dnevnik.bg Слав Оков. Водещ на радиосрещата бе Илия Вълков, журналист в „Дарик радио“.

Социология може да се прави само в плуралистични общества, там където има различни мнения, уточнява тя. Боряна Димитрова изведе няколко важни характеристики на всяко социологическо проучване:

– Всяко социологическо изследване важи за определено време, в точен момент и място. То отразява обществените нагласи по даден проблем към времето, в което е било проведено. Честата практика в медиите е да се сравнява едно или друго проучване, без да се казва кога е било проведено, което дава различни обществени нагласи.

Важно е при представянето на едно изследване в медиите да се посочва, кога е направено.

– Второто важно условие е да се посочи какъв е видът на извадката на изследването. Няма представително изследване по принцип. Има представително за България, за София, за Варна…

– Трето: да се посочи как е направено изследването – дали по домовете, дали чрез телефонно интервю. Но при всеки случай трябва да има ясен контрол върху извадката – кой участва в допитването.

Най-обезпокоително за социологията е имитацията на изследванията. Те се правят от хора, които не харчат пари за изследвания, констатира Боряна Димитрова. По думите й тези „социолози” се ориентират горе-долу за числата за разни политически сили, после дават от себе си и подкрепят една или друга партия. Това е силно ерозиращо за цялата социологическа общност. Оттам идва и проблемът за недоверието. В тези случаи е необходим одит на социологическите изследвания, допълва социологът.

Журналистите трудно могат да преценят дали едно изследване е представително, но могат да преценят дали да го публикуват, смята Слав Оков, който е социолог по образование и журналист в Dnevnik.bg. Това важи особено тогава, когато в изследването не присъстват минималните изисквания. Например, когато не пише, че едно изследване не е представително за страната или съответната област. Напоследък агенциите се научиха да представят и много пълноценни визитки към изследванията си. Там се съдържа информация за периода на изследването, кой е участвал, стандартните отклонения. Когато всичко това е ясно описано, е поне едно ограничение за въпросното изследване, посочва Слав Оков.

„Неистинските изследвания никога не показват вътрешната връзка между проблема и анкетираните участници – по пол, по възраст, по отношение”, посочва социологът Боряна Димитрова. Обикновено тези изследвания започват и завършват с три-четири гръмки фрази, като „партия Х води”, „трета политическа сила е…”, уточнява тя. Сериозните социологически агенции показват и трендове – серия от изследвания, които проследяват тенденциите в нагласите в продължителен период от време, а не се представят спорадично.

Видите ли изследване, в което се казва, че е проведено сред над 2 хиляди души, винаги си мислете, че това е нереално изследване, съветва Боряна Димитрова. Обикновено това се прави, за да внуши представителност. С големите числа трудно се анкетира и много малко агенции имат толкова добра анкетьорска мрежа.

Според Слав Оков медиите правят честа грешка в представянето на изследванията като бъркат и не правят разлика между социологически данни и интерпретацията на данните. Трябва да е ясно коя част от изследването е заявката на социолозите, че те работят с тези данни и коя част е чистата информация, която те са събрали на терена, обяснява журналистът.

Нито един политически субект не може да разчита единствено и само на социологически проучвания. „Никога не съм видяла траен политически успех на инженерно създадени политически сили, които разчитат на социологически изследвания”, коментира социологът Боряна Димитрова. По думите й трайният политически успех е на онези, които разчитат на реална електорална база. Социологическите изследвания могат да помогнат за разбиране на проблемите на избирателите. В този смисъл социологията въвежда в заблуда по-скоро политиците, отколкото избирателите.

Журналистът Слав Оков съветва в изборно време да се следи внимателно информацията, която обгражда всяко социологическо проучване:
– финансиране;
– кой е поръчал изследването;
– кой го е извършил на терен.

Отговорите на тези въпроси дават относителна яснота дали може да се доверим на достоверността на резултатите, допълва Оков.

Нито едно изследване не би имало обществена значимост, ако не премине през медиите. Те трябва да прилагат и хигиена към социологическите данни, които публикуват. Медиите не са кошче за боклук, защото се борят за доверието на аудиторията си. Бих препоръчала журналистите да търсят допълнителна информация за всяко изследване. Тогава те самите биха били по-полезни и за своята аудитория, завърши Боряна Димитрова.

Предаването бе излъчено по блоградио „Землянка“ на 12 август, 2014 г.