pexels-photo-267399Опитите за дезинформация на обществото не свършват с така наречените фалшиви новини, които попаднаха под светлината на прожекторите най-вече покрай президентските избори в САЩ през 2016 г. Последиците от подобни действия пък зависят не само от обема и интензивността им, но и от географския и демографския им обсег. Поради тази причина социалните мрежи като Twitter и Facebook трябва да поемат своят отговорност, като се придържат към определени правила за истинност на твърденията в реклами и осигурят повече прозрачност относно платените реклами, които публикуват.

Това пишат Филип Холард и Бенс Колани от Oxford Internet Institute в статия за британския вестник The Guardian. В нея те обобщават данните от проучване на института за разпространението в социалните мрежи на информация, която те наричат „нездравословни новини“ (junk news), покрай президентските избори в САЩ през миналата година.

Екипът, работил върху изследването, използва термина нездравословни новини вместо фалшиви новини, тъй като счита за невъзможно да се определят усилията, които авторът на даден материал е положил в посока проверка на фактите, само от прочитането на материала. Нездравословните новини обаче се забелязват лесно, категорични са Холард и Колани. Сред тях попадат екстремистки, сензиационни и конспиративни истории, коментарни текстове, представени като новини, и съдържание, което произлиза от чуждестранни правителства.

Холард и Колани обобщават два основни извода от проучването на Oxford Internet Institute. Първо, потребителите на Twitter са попадали на повече погрешна информация и поляризиращо или конспиративно съдържание, отколкото професионално създадени и представени новини. Второ, потребителите на Twitter в някои американски щати са споделили повече поляризиращи политически новини и информация, отколкото тези в други щати, като средностатистически дезинформацията в щатите, които традиционно оказват най-сериозно въздействие върху резултатите от изборите и в които битката между демократи и републиканци е най-оспорвана, е била повече от дезинформацията в щатите със сравнително предсказуеми резултати.

„Политическата реч има значителни протекции в САЩ, но разумният баланс между свобода на словото и вмешателство в изборите е наклонен“, пишат Холард и Колани. „В социалните мрежи циркулира толкова много невярна информация, че е трудно да си представим, че избирателите в САЩ имат нужните умения да вземат добри решения. Получиха ли избирателите в щатите с най-оспорвана надпревара политическите новини и информация, от която се нуждаеха, за да вземат добри решения? Нашето заключение: определено не.“

От Oxford Internet Institute провеждат подобно изследване и покрай наскорошните парламентарни избори в Германия. Те откриват, че съотношението между новините, произведени от професионална новинарска агенция, и нездравословните новини със съмнителен произход и достоверност е четири към едно в полза на първите. Холард и Колани отчасти отдават по-позитивните резултати в Германия на по-високата образованост на местните избиратели, както и на общественото финансиране за различни видове професионални новинарски организации. При все това двамата учени изтъкват, че много от избирателите и политиците в Германия са притеснени дори от тези сравнително ниски нива на дезинформация.

Социалните мрежи са уязвими по важни начини, смятат Холард и Колани. Ако последователите на кандидати, загубили изборите, започнат да разприятеляват избиратели, които подкрепят спечелилите изборите, тогава социалните мрежи ще станат още по-затворени, отколкото са в момента. Според двамата изследователи още по-лошото е, че политиците, които са спечелили изборната надпревара със съдействието на невярна или заблуждаваща информация, вероятно ще продължат да разчитат на такъв тип съдържание и занапред, включително когато трябва да се вземат решения по въпроси от сериозен обществен интерес.

„Това, което ни притеснява сега, е, че нездравословните новини стават средство за разпространяване на нездравословна наука“, пишат Холард и Колани. „Дезинформационни кампании относно климатичните промени, връзката между тютюнопушенето и рака и здравните ползи от ваксинирането на децата също се разпространяват мълниеносно в социалните мрежи. Следвашият ни проект, заедно с Oxford Martin School, цели да намери инициаторите на кампаниите, които се стремят да убеждават политическите ни лидери да игнорират препоръки от научните среди.“

Холард и Колани признават, че намирането на комплексно решение на комплексни проблеми като борбата с дезинформацията е предизвикателство.

„Отчасти това се дължи на значителните промени в новинарския бизнес и различните начини, по които младите консумират новини“, казват двамата. „Ние обаче сме на етап, на който е нужен определен контрол на ниво обществени политики, и отвъд точката, където доброволните инициативи от страна на социалните медии са достатъчни.“

Facebook и Twitter не създават сами нездравословни новини, но те ги сервират на потребителите си и затова трябва да поемат своята отговорност, твърдят Холард и Колани. Според тях обаче в усилията си в тази посока социалните медии се нуждаят и от подкрепата на избиратели и политици. „[Социалните мрежи] са задължителният вход за тези нездравословни новини, което означава, че те също така биха могли да бъдат точката на задушаване на [подобно съдържание].“

Според Холард и Колани, за да може социалните медии да допринесат към провеждането на градивни обществени дискусии по значими теми, особено в дните около избори, законодателите трябва да изискат от тях да се придържат към определени правила за истинността на твърденията в реклами и да ограничат разпространението на спам. Социалните медии също така трябва да предоставят изчерпателна информация относно платените политически реклами, на които осигуряват платформа.

„През по-голямата част от времето повечето хора не използват социалните медии за политика“, обобщават Холард и Колани. „В дните преди основни избори или референдум обаче социалните мрежи са най-важният източник на информация в повечето демократични държави. Средата, която те осигуряват за дискусии, е от ключово значение за успеха на демокрацията днес.“

Снимка: Рexels.com