Как социалните мрежи, пренаситеността с информация, фермите за тролове и нашата субективна преценка ни отвеждат в света на дезинформацията и поляризацията? Защо социалните мрежи и троловете допринасят за разпада на социалния и политически дискурс? Възможно ли е онлайн манипулацията и крайното разделение на мненията да бъдат преодолени, или каузата е загубена? Всички тези въпроси бяха във фокуса на онлайн дискусия с Ведат Сенвичер, експерт от Норсенсус Медиафорум, която се проведе на 12 декември и събра над 35 участника.

Според Ведат Сенвичер една от причините за възхода на дезинформацията е фактът, че човешкият мозък е станал когнитивно мързелив в резултат на пресищането с информация в дигиталния свят. Мозъкът е еволюирал до етап, в който пести енергия за по-важните задачи и не желае да се изморява в случаите, когато може да бъде взето достатъчно добро решение по интуитивен начин. Това показват наблюденията на психолога Даниел Канеман, които той публикува през 2011 г. Дилемата дали да вярваме на случайни новини в дигиталното пространство е именно такъв пример, в който решението ни не е критично за живота и здравето ни в дадения момент. Ето защо повечето хора не се впускат в критично оценяване на проблема, а вместо това просто достигат до някакво заключение, което не е добре обосновано като това да се доверят на подвеждаща новина. Това също обяснява механизма, по който работи пропагандата чрез разпространяването на противоречащи послания. Друг акцент в разбирането на явлението дезинформация, който Сенвичар представи беше, че хората са по-склонни да се доверяват на твърдение, което е идва от по-голям брой източници. Ето защо броят и обхвата на източниците на информация са от голямо значение. Но, когато интересът към новината или посланието е малък, тогава нейната убедителност зависи от повече от броя на аргументите, отколкото от тяхното качество. Разликите в нивата на доверие в различните общества също е значителен фактор. Ето защо например Норвегия, където живее и работи Ведат Сенвичер, е изключение защото страната е известна с високите нива на доверие към институциите и към хората като цяло. Вижте видеото по темата. А цялата презентация на Ведат Сенвичер можете да намерите тук.

Повече за проекта 

Проектът „Наука и журналистика: заедно срещу инфодемията“, който стартира през октомври 2021 г., предвижда серия от обучения и съвместна работа по проверка на фактите. Той се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП). Организациите, които работят заедно по него, са: Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България); Norsensus Mediaforum, Норвегия; Тракийският университет; Центърът по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ); Асоциацията за кариерно развитие и обучение (АКРО).

Това съобщение е създадено с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от АЕЖ – България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.