Социалните медии и инструментите за проверка на данни

149
АЕЖ-България

Social media

Автор: Константина Василева.
Анализът е подготвен за АЕЖ-България.

Развитието на технологиите, появата на социалните медии и Big data са три ключови фактора, които напълно изменят облика на медиите и комуникационните процеси в днешни дни.  Достъпът до информация е безпрецедентно бърз, мобилен и интерактивен. Докато преди новините се разпространяваха еднопосочно от новинарските агенции към читателите, слушателите и зрителите, днес комуникацията е многостранна и динамична. Гражданите не са пасивни потребители на подадената им информация: често самите те участват активно в нейното разпространяване, интерпретиране или дори създаване.

Възможността за обсъждане на дадена тема в реално време (Livestreaming) става все по-разпространена благодарение на платформи като Туитър, Фейсбук, Инстаграм и т.н. Понякога много преди новинарският екип да успее да стигне на мястото на събитието, наоколо вече има хора, които успяват първи да заснемат кадри с новинарска значимост: независимо дали става дума за наводнение, ураганна буря, масов протест или гражданска война.

Живеем във време, в което границите между потребители и създатели на съдържание са размити

Създаденото от потребители съдържание (UGC или User-generated content) често е под формата на любителски снимки, коментари или видео, но може да включва и по-задълбочени анализи, публикувани в блогосферата. Туитър е задължителен инструмент за журналистите във всички големите редакции по света и начин първи да уловят случващото се в почти реално време. Липсата на натиск от страна на редакционна политика и личната мотивация в дадена област понякога водят до примери за  гражданска журналистика, чието качество по нищо не отстъпва на работата на професионалистите.

Гледайте интервю с Константина Василева тук

Все повече хора с експертни познания в най-различни области (от генетика до финанси и технологии) поддържат специализирани блогове, както у нас, така и по света и все повече стават примерите за проверено, качествено написано и интригуващо потребителско съдържание. Налага се дори тенденцията традиционните медии сами да търсят сътрудничеството на гражданите за отразяване на събития, като най-актуалният пример у нас е новосъздадената платформа за гражданска журналистика „Аз, репортерът“.

Кога се налага да подложим данните на проверка?

С динамичното споделяне на аудио-визуална информация днес и светкавичната скорост, с която се разпространяват новините, съществува и голям риск да попаднем на фалшива информация. Макар да има примери и за подведени от Туитър новинарски агенции в повечето случаи качествените издания (в тази категория, разбира се, не влизат таблоиди и „новинарски“ сайтове в различни нюанси на жълтото) си имат методология за проверка преди да публикуват дадена информация.

Докато журналистите (в повечето случаи) застават с името си зад даден материал, генерираното от потребители съдържание често се разпространява от други потребители в социалните мрежи и създава трудности за откриване на оригиналния автор и установяване на това доколко е надежден като източник.

Основен проблем при създаденото от потребители съдържание е и трудността да се отсеят качествените и добросъвестни автори от онези, които а) нарочно или б) по неволя разпространяват недостоверна информация.

“Споделям, следователно съществувам“ е мотото на новото поколение и това често се оказва нож с две остриета.

В моменти на криза има хора, които в желанието си да помогнат или информират бързо останалите биха споделили информация без да се замислят дали е вярна: например предупреждават за свлачище със споделяне на чужда уж актуална снимка от наводнен район, а кадърът всъщност е от това място преди няколко години.

Има и по-сериозни случаи: в райони с военни и политически конфликти, заблудата може да е съвсем умишлена и да обслужва конкретни пропагандни интереси. Например през май 2014 руски сайт публикува снимка от профила на  Елена Фёдорова , на която се вижда пълна с трупове украинска морга в Славянск. „Авторът“ приканва хората да се махнат от района по възможно най-бързия начин. Стряскащият кадър обаче е на повече от 5 години и е заснет от фотограф на АП за статия относно войните между местни наркокартели в Хуарез, Мексико.

Възмутени от вълната от дезинформация в медиите  група украинци създават сайта Stop Fake, който описва различни примери и техники за проверка на съдържание и опровергаване на фалшива информация. Подобни сайтове и платформи за споделяне на опит има вече по целия свят и много от тях комбинират опита на журналисти и редакторски екипи с експерти в различни области, които се занимават с гражданска журналистика.

Онлайн разследванията за проверка на достоверност изискват внимание към детайла и методичност, но овладяването им не е невъзможно. На помощ идват и редица лесни за усвояване и особено полезни (безплатни) онлайн инструменти.

Как да се ориентираме в морето от информация?

В социалните мрежи най-често се фалшифицират снимки и видео-материали или се добавя фалшива информация към истински снимки от други места и събития. Например, по време на размириците в Балтимор, мнозина потребители на Туитър са възмутени от снимки на разбит KFC ресторант с послание, което окуражава мародерството сред тъмнокожите. След няколкоминутна проверка, обаче, се оказва че снимката е направена в разрушен ресторант в Карачи, Пакистан през 2012.

Има серия от въпроси, на които е необходимо да отговорим, за да установим авторството и автентичността на публикуваните данни и първият е:

1.    Кой е авторът?
Фалшивите профили са сериозен проблем при търсенето на надеждна информация. По данни на Venture Bear от 2014г. фалшифите профили във Фейсбук са между 68 и 138 милиона. Една част са фалшиви, защото не са лични профили – вместо като страница на компания хората са регистрирали бизнеса си с личен профил. Друга част са „дублиращи се профили“- създаване на един профил за самия човек и един шеговит профил за домашния любимец например.

Не са малко и т.нар „ферми за лайкове“- недобросъвестни компании, които чрез софтуер генерират стотици и дори хиляди фалшиви профили, за да осиурят изкуствен брой харесвания по време на платени кампании. Например: плащате си, за кампания, която да популяризира бранда ви онлайн и вместо с реално привличане на потребители, компанията се подсигурява изкуствено с необходимия брой харесвания.

Изброените по-горе „неистински“ профили са безобидни, но съществува и една последна категория: онлайн троловете. Тяхната конкретна цел е разпространяването на дезинформация и преднамереното манипулиране на общественото мнение. Липсата на по-строг контрол (Туитър например вече изисква потвърждение по телефон, което поне малко възпира мошеничеството) превръща Туитър, форумите и коментарите под статии в особено благоприятно поле за създаване на фалшива самоличност.

Ето някои простички, но важни въпроси, за да се уверим, че авторът е надежден:

•    Кой е публикувал снимката/видеото, което е стигнало до нас и това ли е най-ранната публикация по темата?
Проверката на снимка в Google Images е бърз и безплатен начин да видим дали даден образ вече не е бил публикуван преди. Най-старият и най-качествен (с най-висока резолюция) файл там обикновено е или оригиналът, или най-ранно копие, което може да отведе до автора;

•    Има ли линк към профил в някоя социална мрежа или име/псевдоним, чрез който можем да открием повече информация?
YouTube, Blogger, Google + и Gmail са обръзани в мрежата от продукти на Google и често притежаването на профил в една от изброените платформи е достатъчно за оставяне на електронна следа и в останалите. Например, дори да е ползван псевдоним в блога, той може да отведе до Google + профил с реално име;

•    Ако разполагаме с две имена (и евентуален адрес или поне град) можем ли да открием нещо за човека в LinkedIn?

•    Съотвества ли името на човека в основното поле за име във Фейсбук и името, изписано в URL адреса на страницата (виж приложен пример с автентичен профил по-долу)?

Не е проблем да се ползва псевдоним (примерно Sunflower123), но ако името на профила е Иван Петров, а в адреса е останало изписано Мариян Димов- това е сигурна индикация, че е налице опит за изграждане на фалшива онлайн самоличност (последната ситуация е съвсем реален пример от практиката ни с колеги по време на медиен анализ на разговора за политически партии).

Justin Toms

•    Колко надеждно и дългосрочно е онлайн присъствието на автора?
Автентичните профили на хора обикновено са създадени поне от няколко години (Фейсбук), имат известна история на взаимодействие с други потребители (например форумен потребител с няколкостотин или 1000+ мнения) и т.н.
Чисто нови профили, които изведнъж претендират за публикуване на важна информация; напълно идентични мнения на няколко места с различен псевдоним или необичайно количество тенденциозно споделени линкове по конкретна една тема са някои от индикациите, на които сме попадали при идентифициране на фалшиви профили и т.нар онлайн тролове

•    Каква е комбинацията от букви и цифри след знака = в YouTube адреса на видеото?
Това е уникалният номер на клипа и по него можете да търсите в Google всички публикации на това видео в мрежата. Най-ранната поява може да помогне за откриване на оригиналния автор. На същия принцип са номерирани и клиповете във vBox7.

2. Кога е правена снимката/видеото?
•    EXIF информацията на снимките, понякога може да даде информация за датата на заснемане (и дори използваното устройство).
Не бива обаче да се предоверяваме на наличните инструменти за проверка на EXIF данни. Ако работим с копие е възможно данните да липсват, а и трябва да се има предвид, че понякога фотоапаратите се връщат към датата от заводските настройки и метаданните стават неточни.
Трябва да се внимава и с датите в YouTube: платформата публикува всичко според PST (Pacific Standart Time). Заради часовата разлика може да изглежда, че видеото е от предния ден и прибързано да решите, че съдържа подозрителна информация, понеже е публикувано преди новинарските емисии да разпространят новината.

•    Има ли специфични атмосферни условия в заснетия материал?
Понякога фалшивата снимка или видео може да бъде разпозната, защото атмосферните условия са коренно различни от времето на тази дата за конкретната локация. Проверете с Wolfram Alfa.

3. Kъде е правена снимката/видеото?

•    Има ли специфични географски обекти, които могат да бъдат разпознати и локализирани?

•    Можете ли да проверите в Google Earth, Wikimapia или Open street map дали всички околни обекти във видеото отговарят на топографската действителност? Има ли потребителски снимки в Google Earth, с които можете да сравните важни елементи от пейзажа и сградите?

•    Има ли надписи на непознат език?
Приложения като Google Goggles позволяват да свалите снимка и да превърнете надписа от нея в текстов файл. След това можете да проверите какво означава текста в предпочитания от вас онлайн речник и да видите дали информацията няма да ви помогне за по-точно локализиране на мястото.

Проверката е висша форма на доверие

Колкото повече информация намерите по различните въпроси и колкото повече тя съвпада в малките детайли, толкова по-висока е достоверността на материала. Понякога в рамките на минута може да се разбере дали една снимка е фалшива (например кадър отпреди 5-6 години се използва като доказателство за текуща случка), но има материали, които отнемат часове и дори дни или седмици за проверка.

Чрез допитване до познанието и уменията на широки групи от целия свят (global crowdsourcing) се достигат резултати, които са непосилни за един човек или дори малък екип. Богатият набор от знания и опита в различни сфери са в основната на екипите на UGC Verification Hub (инициатива на BBC), общността Open Newsroom и платформи като Meedan с подпроекта Checkdesk. През юни тази година стартира и YouTube News Wire- канал, който публикува само внимателно проверени видеоклипове с доказана достоверност.

Тези инициативи за проверка не целят да уронят престижа на генерираното от потребители съдържание. Напротив- именно заради все по-голямата значимост на гражданската журналистика е важно и журналистите, и читателите да изградят надежден и проверен подход към отсяването на качественото съдържание от недобросъвестните опити за пропаганда и манипулация.

Основният принцип на проверка и проучване се запазва: мислете критично, не се доверявайте на материали, които разчитат на провокация и скандал; засечете информацията поне през няколко източника и се стремете към откриване на истината, не на най-атрактивния материал.

Допълнителни материали

Материали

(Видео) Редакторът на Vocativ.com Маркам Нолан разказва колко важно е да проверяваме потребителското съдържание дава полезни примери за реални случаи от неговата практика

(За четене) Най-добрите ръководства в областта (и двете са на английски език): Наръчник за проверка на данни  и Истината в епохата на социалните медии.