„Свобода или Витоша”, Александър Мануилов

99
АЕЖ-България
В рубрика „ Добри практики“ публикуваме журналистически материали, които според членовете на АЕЖ-България са пример за качествена журналистика. В рубриката досега сме включили примерите от класацията, която АЕЖ-България води до края на 2013 г. на месечна база. Ако искате да номинирате материал за рубриката, моля изпратете обосновка в минимум три изречения на team@aej-bulgaria.org. Настоящият материал е от класацията за “Гражданска журналистика” за 2012 г.

Един от най-интересните процеси, които наблюдавахме в периода около протестите за защита на природата, е активното отразяване на темата в социалните мрежи и блоговете. Като че ли този път гражданските журналисти най-явно демонстрираха безпомощността на традиционните медии да отразяват адекватно процесите в обществото, било то умишлено или поради липса на ресурс или заинтересованост. Убедени сме, че в болшинството от случаите най-уместните въпроси и коментари бяха повдигнати от граждани, активни в онлайн пространството. Такъв е и текстът от сайта на Александър Мануилов „Свобода или Витоша”- отличен пример за категорична гражданска позиция и качествена журналистическа работа.

 „Свобода или Витоша”, Александър Мануилов

За концептуално остарялата държавна структура и протестите

Винаги подкрепям мислещите хора, които протестират. Вероятно всички сме наясно, че живеем в общество и време, което изобилства от причини да се протестира. Ходих на зелените протести през юни 2012 г. Ходих и преди това на събиранията на движението Occupy Bulgaria, което твърди за себе си, че е част от глобалната инициатива за промяна Occupy Wall Street.

Забелязах интересни тенденции и понеже не съм човек, който знае всички отговори на всички неща, започнах да се питам.

Въобразявам си, че намирането на най-добрия отговор зависи в основата си от правилно зададените въпроси, така че всичко, което предлагам тук, е надявам се само подадена ръка за дискусия и разширяване на перспективата към важните проблеми днес.

1. На протестите през юни имах усещането, че ние не сме на улицата само заради промените в един закон за горите. Стори ми се, че хората имат по-дълбоки причини да са недоволни. Другите причини и искания останаха обаче неартикулирани. Затова си зададох въпроса: не играем ли на дребно, когато свеждаме нещата само до горите?

И още:

2. Изгубили ли сме напълно способността да мислим абстрактно и да обсъждаме идеи, а не предмети? В редките случаи, когато излизаме на улицата, е защото са ни взели хляба (1996 г.), интернета, Странджа, Витоша, Добруджа или горите (2007-2012 г.). Все осезаеми, материални неща. Не протестираме обаче, когато свободите ни бавно и подмолно биват окастряни. Не сме създали национална дискусия за това как да изградим една по-справедлива обществена система, след като тази, в което сега живеем, очевидно не функционира добре.

Или иначе казано:

националните ни герои за идеи ли умряха или за Витоша?

Има ли какво да научим от тях сега? И как така за стотина години стойностите се подмениха по начин, че дори мислещите хора в обществото мислят предимно веществено?

Не искам да бъда разбран грешно: горите са важни и аз съм готов да се боря те да не бъдат пожертвани за частни интереси. Но това, което ме плаши повече е, че дори да успеем, ние няма да сме променили истинската причина, поради която такъв феномен изобщо е възможен. Няма да сме пресекли опитите подобни събития да се случват вбъдеще.

Пълният текст можете да намерите тук.