Ромите често са във фокуса на негативните медийни истории. Независимо от широкия журналистически интерес към ромския етнос, неговата гледна точка всъщност рядко присъства в многобройните материали и репортажи, разработвани на базата на дълбоко вкоренени стереотипи. Тези наблюдения са характерни както за България, страна с традиционно голямо ромско малцинство, така и за Италия, в която проблемът с интеграцията на ромите е свързан по-скоро с миграционния феномен. Това показва съвместно изследване на Кристина Христова, председател на АЕЖ-България и Мартина Кики от италианската неправителствена организация Carta di Roma, осъществено в рамките на инициативата Mediane на Съвета на Европа през септември-декември 2014 г. Препоръките, включени в изследването, са формирани на базата на интервюта с ресорни журналисти, правозащитни организации, представители на ромската общност и социолози в България и Италия.
Ролята на медиите в процеса на ромската интеграция е изключително спорна, тъй като вместо да изследват дефицитите на ефективни национални политики за включване на това население, често те залагат на мултиплициране на добре познати митове, приписващи на ромите вродено негативни характеристики. Според Юлияна Методиева, основател на Marginalia.bg, понякога стереотипите са дори в главите на журналистите, отразяващи ромската тематика.
Според анкета, осъществена сред 95 репортери и редактори, работещи в различни видове италиански медии (местни и национални печатни, радио, телевизии и онлайн медии), 85% от интервюираните разпознават съществуването на стереотипи в медиите относно ромите (анкетата е осъществена в рамките на проучването от страна на Carta di Roma през октомври 2014). Всички са съгласни, че най-често ромите биват представяни като крадци или по-общо като престъпници. Същевременно, едва 20% от тях са работили с хора от ромски произход поне веднъж в кариерата си. Всички те са изпитали известни проблеми в първия досег с хора от ромски произход поради вкоренените вътре в себе си предразсъдъци и подозрения, но само един журналист е отбелязал, че ромите, с които е работил, са били неотзивчиви. Всички останали ги описват като дружелюбни и откликващи. 90% от участниците в анкетата са на мнение, че е нужен напълно различен подход при отразяване на ромите, ако искаме да подпомогнем тяхната интеграция и включване. Но как да стане това?
Според авторите на гида няколко мита „замърсяват“ медийното отразяване на ромските въпроси и допринасят за изкривяването на дискусията за ромската интеграция. Затова и журналистите трябва да разпознават и избягват тези стереотипи в работата си по темата.
Ето и най-често разпространените медийни митове по ромската тема в двете страни.
1. Ромите са престъпници и техните престъпления са ненаказани
България – Проучване на Центъра за изучаване на демокрацията (ЦИД) от 2007 г. показва, че действително значителен брой престъпления се извършват от роми. Прави впечатление обаче, че ромите с криминални присъди като процент от общото ромско население са в равно съотношение към процента на българите с криминални присъди спрямо цялото етнически българско население. Две изследвания, на БХК от 2002 г. и Отворено общество от 2004 г., показват процентното съотношение на лицата с ромски произход в затворите – 24.8% и 19.6 %.
Според Красимир Кънев, председател на Българския хелзински комитет (в анализа “Ромската престъпност” и расистката демагогия”, публикуван в списание Обектив и Dnevnik.bg), ромите са лишени от правна помощ във всички фази на съдебния процес – повечето от тях нито имат нужните ресурси, нито контактите, за да оспорят обвинението. Според него би следвало да се замислим за причините, поради които главите на криминалните мрежи в България рядко се озовават в затворите. Именно след това можем да си обясним и големия брой лишени от свобода роми.
В допълнение следва се каже, че Европейският съд за правата на човека вече нееднократно е намирал сериозни пропуски и дискриминация срещу ромите в работата на българските власти по разследване на престъпления, мотивирани от омраза (Nachova and others v. Bulgaria; Angelova and Iliev v. Bulgaria).
В изследването на ЦИД от 2007 г. са осъществени редица интервюта с полицаи, работещи в квартали с преимуществено ромско население. Според събраната информация, около 10 дни преди редовното месечно изплащане на социалните помощи кражбите зачестяват. Разбираемо – в дните след изплащането им кражбите намаляват драстично. Въпреки че голяма част от малките по размер престъпления в България са извършвани от роми, не трябва да забравяме, че тези актове са неразривно свързани с високите нива на бедност в тази общност. Истински важният въпрос от журналистическа гледна точка е защо никой не се стреми да открие източника на тези престъпления или да разкрие организаторите?
Италия – През 2013 г. италианският касационен съд потвърждава, че обявеното от предишното правителство извънредно положение по отношение на ромското малцинство е незаконно. Според Съда ромите не представляват „заплаха за обществения ред и сигурност”. Съдиите постановяват, че обявеното извънредно положение не е подкрепено от данни, които да потвърждават увеличение в бройката извършени престъпления, които обикновено се приписват на ромите. Според изследване на неправителствената организация „Geordie” много деца от ромски произход имат проблеми със закона. И все пак, те далеч не са оставени ненаказани: повечето от тях влизат в затвора и обикновено времето, което прекарват вътре е по-дълго, сравнено с периодите на задържане на техни съкилийници, които не са от ромски произход. Това отново се дължи на факта, че те нямат достъп до адекватна правна помощ.
2. Ромите подкопават демокрацията, продавайки гласовете си (България)
Вярно е, че ромите гласуват по-активно от етническите българи. Но ако погледнем статистиката, ситуацията е малко по-сложна от тази проста констатация. В България има около 800 000 роми и тяхната електорална активност е около 50%. При етническите българи тя е 45%. При турската общност – около 60% (информацията е от последните парламентарните избори, предоставена от Юри Асланов от социологическа агенция АФИС). Платеният вот обаче не е само ромски феномен, казва Асланов. Познаваме не по-зле корпоративния вот сред етническите българи и турската общност. „Платеният вот е типичен за бедните общности, без оглед на техния етнически произход, където хората не очакват от политиците да подобрят тяхното състояние и разчитат единствено на себе си“, коментира Асланов.
Очевидно зад платения вот стоят политическите партии в страната. Би било оправдано да предположим, че това основно са най-големите партии, които имат достатъчно ресурси, за да се впуснат в подобни скъпоструващи практики. „От друга страна, много често тези, които продават гласовете си, са принудени да го сторят, под натиска на феодални взаимоотношения в общностите“, твърди Зорница Стоилова, журналист от в.Капитал, работеща по теми, свързани с ромите.
За да обобщим, следва да признаем, че наистина, както и други българи, ромите продават гласовете си. Някои са принудени. Други просто искат да изкарат пари от това. Основните български партии от години разчитат на лидери в ромската общност, чрез които уреждат купуването на вота сред тази група от населението. Тъжен факт е, че журналистите и полицията никога не стигнаха по-навътре от простото показване на ромските лидери, а именно – до тези, които им плащат.
3. Инвазията на ромите (Италия)
Разбирането на италианците за размера на ромската общност в страната е тотално погрешно. Според изследване на IPSO повечето италианци надценяват ромското присъствие в Италия. Приблизително един от всеки трети интервюиран (35%) вярва, че ромите наброяват между 500 000 и 1.000 000 души. Истината обаче е, че бройката им в Италия е около 140 000 – 150 000 диши – едва 0.25% от общото население на страната. Само 6% от интервюираните имат представа за реалното число.
Въпреки това медиите често използват термини като „инвазия” особено по отношение на присъствието на роми в Милано, Неапол и Рим. Всъщност подобни изразни средства градят сериозно изкривена представа: в тези градове ромите са между 1000 и 6000 души – нищожна бройка спрямо общото население на тези мегаполиси.
4. Българите са изправени пред асимилация от ромите, поради високата им раждаемост
Според данни на Националния статистически институт (НСИ) общият брой на семействата с повече от три деца е 56 017 или едва 4.3% от всички семейства с деца в страната. Информацията на НСИ е събирана без оглед на етническия произход на семействата и би било много трудно да се твърди, че ромите са единствените, които имат повече от три деца. Въпреки това резултата от изследването на НСИ е красноречив – само 4.3% от семействата у нас са многодетни и дори и този процент да се състои само от ромски семейства, то българите са далеч от опасността да бъдат асимилирани.
В свой анализ на това изследване Боян Юруков, специалист бази данни и блогър, набляга също и на друг аспект на ромската раждаемост, който е рядко дебатиран – високата смъртност сред децата от ромски произход в страната.
5. Ромите са номади (Италия)
Според докладът на IPSO, 84% от интервюираните смятат, че ромите са хора с номадски начин на живот. Всъщност това е съвсем погрешно схващане. Само 3% от всички роми в Италия все още водят номадски начин на живот. Останалите 97% вече са установени на различни територии. Италианците обаче смятат, че ромите живеят в „номадски лагери”. Тази тяхна представа се подържа от публикации, които все още говорят за ромите с остарели стереотипи.
6. Ромите са мързеливи и не желаят да работят, а вместо това живеят на социални помощи
Според проучване, цитирано в Гражданския доклад за изпълнението на Националната стратегия за интеграция на ромите и Плана за изпълнение на Десетилетие на ромското включване в България, изготвен от коалиция от 9 организации, сред които Институт Отворено Общество – София, „Амалипе” и др. през 2012 г. съществува важна връзка между нивото на образование и трудовия статус на ромите. Данните доказват, че почти 70% от ромите с висше образование или полувисше образование са заети по време на изследването, но дела на ромите с такова образование е нисък – само 0.6%. Сред лицата със средно образование работа имат 50%. Образованието, завършено от повечето роми е основно – 37.8% от интервюираните роми са завършили 8 клас, като едва 35% от тях са заети. Малко повече от 30% от ромите са завършили начално образование и почти 25% от тях имат работа. Онези, които са най-засегнати от безработицата са ромите, които нямат никакво образование: само 5% от тях са били заети по време на изследването.
Видно от тези данни ниските нива на заетост кореспондират с ниските нива на образованост. Според интервюираните в рамките на подготовката на този гид правозащитници и журналисти, основната причина за липсата на добро образование сред ромите е бедността сред тях. Около 46% от всички роми живеят в бедност. За сравнение, едва 5% от етническите българи живеят в същите условия (данните отново са от мониторинг на Институт Отворено Общество, проведен през 2012 г.).
Италия – Изследване на Casa della Carità и Aaster от 2012 г. показва, че заетостта сред ромите над 15-годишна възраст е 34.7%, сравнено с 44.3% сред етническите италианци. Процентите се променят драматично, в зависимост от това дали интервюираните са подслонени задоволително или са в т.нар. „номадски лагери” – каравани или нелегални селища – 46% заетост при настанените извън „номадските лагери” срещу 24% сред живеещите в тях.
7. Ромите не плащат данъци и такси (България)
Според данни от доставчика EVN (презентирани на конференцията „Факти срещу митове – социалните дистанции в българското общество” 28.01.2013 г.,) почти 95% от сметките за електричество в кв. Столипиново, Пловдив (един от най-големите ромски квартали в Европа), се плащат навреме. Този висок процент платени сметки са постигнати чрез съвместен проект на EVN и Институт Отворено Общество – София, датиращ от 2009 г., чрез който се улеснява плащането на сметките в самия квартал. Според Димитър Димитров от Програма Рома на Институт Отворено Общество – София медиите показват малък или дори никакъв интерес към резултатите от проекта, въпреки че обикновено веднага биха съобщили за случаи на неплатени сметки.
8. Ромите отвличат деца (Италия)
В малък град в Северна Италия баща губи малкия си син по време на местни празненства. Пред полицията съобщава, че видял „циганин” да бяга с малкото момче. Местни и национални вестници и телевизии отразяват случая, говорейки за мистериозен и опасен ромски похитител. Два дни по-късно полицията информира, че историята е невярна: запис от камера доказва, че свидетелството на мъжа е грешно. Заплахите срещу ромите в района обаче са истина. Университетът във Верона прави изследване за Фондация Мигранти, което установява, че в общо 40 случая, определени като „ромски похищения” за периода 1986 – 2007, нито едно де факто не е извършено от човек от ромски произход.
9. Проблемите са вродени в идентичността на ромите. Ето защо интеграцията им е невъзможна
България – повечето от интеграционните програми съществуват само на хартия, според Мая Грекова, професор по социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Голяма част от участниците в изготвянето на този гид се съгласяват, че не съществува нито политическа воля, нито необходимият бюджет за провеждането на една интеграционна стратегия.
И това действително е така. Тези мнения са подкрепени и от становището на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) към Съвета на Европа в доклад за за България, част от петия мониторингов цикъл. ЕКРН изразява съжаление, че „продължават да са налице неподходящо финансово осигуряване за интеграция на ромите и липса на политическа воля за подпомагане на ромското население. Това води до възпроизвеждане на дълбоко вкоренена структурна и обществена дискриминация и популярни предразсъдъци срещу ромите.”
Вместо да се опитат да разследват конкретните дейности на държавата относно ромската интеграция и тяхната ефективност, повечето медии предпочитат да отразяват мита, че ромската култура следва да бъде винена и никаква интеграция не е възможна, поради нейните вродени характереистики – при все, че никакви факти не са привеждани в подкрепа на подобно твърдение.
КАКВИ СА ПРИНЦИПИТЕ, КОИТО ДА СЛЕДВАМЕ ПРИ ОТРАЗЯВАНЕ?
1. Опитайте да излезете отвъд стереотипите за ромите
Когато организирате дебат по ромски теми, не канете само националисти от една страна и правозащитници от друга. Опитайте да разбиете стереотипа на престъпници срещу жертви като каните независими участници в дебата. Друг съвет би бил да опитате да включите ромски представители в дискусията и по този начин да се чуе техният глас.
2. Поставете събраната информация в контекст
Когато работите с данни, относими към ромите, сложете ги в общия контекст, покажете произхода на проблемите и следствията. От друга страна, ако сте журналист, опитващ се да постави баланс и да се бори срещу стереотипите в отразяването на ромите, няма да помогнете, ако се опитвате да скриете някои факти. Винаги се стремете към истината, но анализирайте събраната информация във връзка с други паралелни процеси, които може би са оказали влияние.
3. Намерете въпросите, които обединяват етническите българи и роми, не само тези, които ги разделят
Опитайте да покажете проблемите, които са общи и за двете групи. Например бедността е феномен, основно свързван с ромите, но да не забравяме, че много етнически българи също живеят в бедност. Опитайте се да намерите произхода на общите проблеми.
4. Отнасяйте се към ромите като към личности, а не като група – не генерализирайте
Преди всичко друго ромите са хора и заслужават да бъдат третирани като човешки същества. Когато е извършено престъпление от лице от ромски произход, не стигматизирайте цялата група като поставяте в текста етническия произход на извършителя.
5. Погледнете от различен ъгъл на ромите
Не търсете мнението на ромите само по проблеми, засягащи ги директно. Търсете тяхното мнение и по темите от значение за цялото общество.
6. Не бъдете говорител на политиците и институциите
Недейте само да предавате мнението на институциите, тъй като те имат склонност да дискриминират ромското население. Когато се касае за случаи на език на омразата, бъдете сигурни, че сте отбелязли това пред публиката.
7. Покажете положителната страна на интеграцията
Когато говорите за провалената интеграция и необходимите действия от страна на държавата, за да се прекрати ромската сегрегация, покажете и ползите от успешната интеграция за цялото население. Не делете проблемите на етнос, опитайте се да покажете позитивите от включването на ромите в общия активен обществен живот.
8. Положителна дискриминация
Масовата тенденция е ромите да бъдат показвани през негативни новини. Затова медиите трябва да показват и добрите примери, свързани с представители на ромската общност, дори и това да не се смята за „новина“.
9. Проверявайте информацията повторно
Когато отразявате даден епизод, който резонира митове, стереотипи, бъдете внимателни: базирайте историята си само на факти и не генерализирайте.
Автори: Кристина Христова, председател, АЕЖ-България, Мартина Кики, Асоциация Карта ди Рома
За подготовката на гида бяха проведени интервюта с:
България
Димитър Димитров, Директор, Програма Рома, Институт Отворено общество-София;
Зорница Стоилова, журналист във в. Капитал, работещ в областта на човешките права и социалните въпроси;
Ирина Недева, редактор в БНР и журналист, покриващ човешките права;
Мая Грекова, доктор по социолога, ръководител на Изследователски център по социални науки, Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Мария Черешева, активист от Приятели на бежанците;
Румян Русинов, Център за публични политики и застъпничество
Юлияна Методиева, правозащитник и създател на Marginalia.bg;
Юри Асланов, социолог, агенция Афис;
Италия:
Ion Dumitru, activist, Fondazione Romanì
Danilo Giannese, journalist, Associazione 21 Luglio
Ludovica Jona, journalist, Il mio nome è Rom
Serena Chiodo, activist, Lunaria – Cronache di Ordinario Razzismo
Други източници на информация:
България
Център за изследване на демокрацията, http://csd.bg
Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“, http://amalipe.com
Сдружение “Рома Дестини”, http://www.romadestiny.org
Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия (ИМИР), http://imir-bg.org
Програма Рома, Институт Отворено общество- София, http://www.osf.bg/?cy=28&lang=1&a0i=222697&a0m=read&a0p_id=69
Център за европейски, бежански, миграционни и етнически изследвания, http://www.cermes.info/
Красимир Кънев, председател на Българския хелзински комитет, анализ “Ромската престъпност” и расистката демагогия”, публикуван в списание Обектив и Dnevnik.bg;
Боян Юруков, http://yurukov.net/blog/;
Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията, “Ромите и престъпността: полицейска статистика и реалности”
Институт Отоворено общество- София, доклад “Публичните политики за интеграция на ромите в България”
Италия
Fondazione Romanì, www.fondazioneromani.it
Associazione 21 Luglio, www.21luglio.org
Cronache di Ordinario Razzismo, www.cronachediordinariorazzismo.org
ISPO (Studies on Public Opinion Institute), www.ispo.it
“Terzo libro bianco contro il razzismo”, by Cronache di Ordinario Razzismo, 2014
“Antiziganismo 2.0”, by Associazione 21 luglio, 2014
“Se dico Rom”, by Naga, 2013
Italiani, rom e sinti a confronto”, by ISPO, 2008
“Bambini ladri . Tutta la verità sulla vita dei piccoli rom, tra degrado e
indifferenza”, by Luca Cefisi, 2011
“Un’altra città è possibile”, by Geordie Onlus, 2010
“Rom e sinti un’indagine nazionale”, by Casa della Carità , 2012
“Rapiti dai pregiudizi”, by Fondazione Migrantes, 2008
