С решение на делегатите на годишния конгрес на международната Асоциация на европейските журналисти председателят на българската секция Ирина Недева получи мандат да координира работата на асоциацията по темата противодействие на фалшивите новини и пропагандата.
Недева представи пред форума, който се състоя на 17 ноември 2017 в латвийската столица Вилнюс, заключения от международната конференция по тази тема, организирана този месец в София от АЕЖ-България. Стартиралата наскоро публична консултация, инициирана от българския еврокомисар Мария Габриел, също влезе във фокуса на вниманието на делегатите на международната АЕЖ.
Работата на българската секция бе високо оценена от присъстващите представители на клонове от цяла Европа и те решиха да упълномощят Недева да ръководи процеса по изготвяне на обща позиция на АЕЖ.
Темата за антиевропейската пропаганда и съзнателното разпространяване на невярна информация беше силно застъпена по време на общото събрание, предшествано от дискусии с официални представители и експерти.
„Фалшивите новини целят да разрушат европейското единство и демократичните устои на нашето общество“, заяви Дариус Скусевичус, заместник-министър на външните работи на Латвия. Според него манипулативните медии могат да бъдат победени с качествена работа и професионална журналистика.
„Русия се чувства заплашена, не от това, което Европа прави, а от това, което Европа е“, смята Браян Уайтмор от Радио Свободна Европа/Радио Свобода. И добавя, че руската пропаганда с фалшиви новини е част от по-голяма екосистема, включваща псевдо медии, създадени от правителството уж граждански организации, екстремистки парти, мрежа от зависимости, корупция. „Европейският съюз е пример за прозрачна демокрация до границите на Русия. Самият модел на интеграция е заплаха за мисленето на Кремъл. Малка Естония е равна на голяма Германия и това изважда руското ръководство извън нерви – в тяхното мислене малките правят каквото им кажат големите“, продължава той.
Уайтмор допълва обаче, че Западът преминава през един от периодите си на разколебаване в себе си. Подобен период по думите му е имало през 70-те след войната във Виетнам. Днес има много скептицизъм в западните страни относно техните правителства. „Сега, когато критикуваме Русия, често ми се задава въпросът: „А какво ще кажете за Ирак? „И аз действително нямам отговор за това, което САЩ направиха в Ирак““, признава анализаторът.
Русланас Ирзикевичус, заместник-главен редактор на Литовска трибуна. Според него трябва да се измисли нов механизъм за поддръжка на медиите, тъй като те са част от демокрацията. “Става дума за спасяването на демокрацията, която е невъзможна без медии. Рекламодателите се изтеглят от медиите и отиват към платформите като Google и Facebook. Остават само олигарсите и руското правителство, които продължават да спонсорират собствени медии”, посочва Ирзикевичус. Според него европейски пари не би трябвало да отиват в медии, които не спазват етичните стандарти.
Микко Сало от финландската организация Фактабаари наблегна на необходимостта от развитие на критичното мислене и въвеждането на медийната грамотност в училищните програми. Това се случило вече в родната му страна Финландия. „Въпросът е не само как да поучаваме младите хора да проверяват фактите, а и как да ги въвличаме в процеса на критичното мислене“, подчерта той. Друг аспект, засегнат от Сало, е нуждата журналистите да си сътрудничат в проверката на фактите.
„Безсмислено е журналисти от различни медии да влагат отделни ресурси за разобличаване на една и съща невярна информация“, каза експертът. Той посочи като добър пример в това отношение Норвегия, където четири конкурентни медии са обединили ресурси в проверката на факти.
