“Трябва да приемем тези вандали като свои лични врагове… За мен вече е вън от съмнение, че тия животни искат да се почувстваме – всички ние! – като боклуци, като хора, за които историята нищо не означав…. Дори сега, когато казвам това, се чувствам омерзен и унизен от тия идиоти, от тия получовеци.”
Този откъс от статията „Боклуци“, подписана от Кеворк Кеворкян и публикувана на 22 октомври 2012 в сайта www.standartnews.com и в брой 7096 от 23.10.2012 г. на в. Стандарт, е пример за явната стигматизация на ромите в голяма част от българските медии. Той стана повод Асоциацията на европейските журналисти- България да сигнализира прокуратурата за престъпление по смисъла на чл. 162 (1) от НК, гласящ: “Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание”.
До момента АЕЖ-България не е получила отговор за развитието на изпратения сигнал от страна на прокурора.
В същото време случаят беше представен на международна журналистическа среща, организирана от Съвета на Европа в гр. Бордо в подкрепа на разнобразието и срещу дискриминацията в медиите. Той стана повод за подготовка на съвместен международен репортаж с френски журналисти за това как медиите в двете страни отразяват ромската тематика. Репортажът под заглавие “Предпочитаме френската дискриминация. Цитат от изселена от Франция българска ромка” е публикуван на блога на събитието (http://mars12mm.wordpress.com/) и ще бъде публикуван и на сайта на Съвета на Европа. Автори на репортажа са Кристина Христова (АЕЖ-България) и Еманюел Вир (Синдикат на френските журналисти).
„Подобна статия („Боклуц“и на Кеворкеян) не би могла да се появи във Франция. Авторът й ще бъде осъден за подбуждане към омраза“, твърди Бертранд Люросиньол, журналист от телевизия „France 3 Aquitaine“. Той е и специалист по ромските въпроси и подготвя в момента реферат по темата. Според него в момента във френските медии няма стигматизация на ромите, но проблемът е, че се реагира “по спешност”, когато има някакъв актулаен случай и няма проследяване на темата след това. Люросиньол твърди, че често медиите следват полицейските акции и по този начин също се стига до негативен ефект по отношение имиджа на ромите в медиите.
Това мнение беше споделено и от Жан-Мишел Депло, журналист от вестника “Sud-Ouest”: “Някой минава пред ромския лагер, вижда там полицейски коли, обаждат ни се иние пращаме екип. Реагираме по спешност, включвайки от всичко по малко. Отделно има и много копиране между отделните медии . Но ние също така сме публикували и редица анализи за живота на ромите в лагера”. Всъщност екипа ни потърси Жан-Мишел Депло, тъй като попадна на негови задълбочени репортажи за българските роми и програмите за тяхното интегриране в град Бордо.
Потърсихме и мнението на самите роми от България, които живеят в лагера в Бордо за това какво е отношението на френските медии към тях.“Някои пишат добри неща за нас, други лоши. Всеки ден идват журналисти в лагера да го снимат”, отговори младеж на около 18 години. По-категорично изрази мнението си друго момче на видима възраст 14-15 години: “Това не е добре, те не трябва да го правят! Какво искат да покажат тези журналисти за нас, а ! Какво искате да покажате за нас!?”
Повече за ромския клагер в Бордо може да прочетете на френски в репортажа на Бертран Люросиньол:
