Росен Цаковски
Росен Цаковски е журналист в БТА и стипендиант в програмата „From Words to Stories“ на АЕЖ-България.
Темата накратко:
- Въпреки доказаната ефективност на предекспозиционната терапия (ПрЕП) за превенция на ХИВ, достъпът до нея в България е ограничен поради липса на обществено финансиране и висока цена.
- България е изправена пред тревожен ръст на нови случаи на ХИВ, докато успешни европейски практики като тази в Нидерландия показват значителен спад благодарение на държавно финансирана ПрЕП програма.
- Националните планове за превенция на ХИВ в България включват проучвания за въвеждане на ПрЕП, но липсата на реални действия и публични резултати възпрепятства напредъка.
В навечерието на Световния ден за борбата с ХИВ и СПИН България продължава борбата с нарастващите случаи на ХИВ, но една от най-ефикасните превантивни мерки ПрЕП (предекспозиционна терапия) остава труднодостъпна за голяма част от най-уязвимите групи. Въпреки световния консенсус за значението на ПрЕП в превенцията на ХИВ, достъпът до тази терапия в България е ограничен най-вече поради липсата на обществено финансиране.
Какво е ПрЕП и защо е от значение?
През 2005 г. е регистриран Емтрицитабин/Тенофовир дизопроксил – първият медикамент, използван широко в терапията на ХИВ, а по-късно признат и като ефективна предекспозиционна профилактика (ПрЕП). През 2016 г. Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) го утвърждава като стратегия за ограничаване на ХИВ сред рискови групи.
Терапията работи с две активни съставки, като блокира способността на ХИВ вируса да се установи в организма. Лекарството може да се приема ежедневно или преди рисков сексуален контакт. ПрЕП най-лесно може да се сравни с контрацепция срещу забременяване, но за хора с висок риск от заразяване с ХИВ.
Приемани ежедневно, таблетките предпазват от полово предаван ХИВ в 99% от случаите по данни на Световната здравна организация (СЗО). Медицинските проучвания категорично подкрепят употребата на ПрЕП като ключова стратегия за контрол на разпространението на ХИВ, особено сред уязвимите групи като мъже, които правят секс с мъже (МСМ), както и хората, които употребяват инжекционно наркотици. Въпреки това терапията в България е скъпа и труднодостъпна.
Тревожните данни за разпространението на ХИВ
Още през 2017. Националаната програма за превенция и контрол на ХИВ си поставя амбициозната цел за намаляване на заразените със 75%. Въпреки това данните продължават да са обезпокоителни и новите случаите на ХИВ да продължават да нарастват. Данните от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ЕЦКЗ) за новорегистрираните случаи на ХИВ в страната от 2013 до 2022 г. показват тревожна тенденция. Докато в някои западноевропейски страни като Нидерландия, случаите на новооткрити ХИВ инфекции устойчиво намаляват, в България ситуацията не изглежда толкова оптимистична.
Броят на новорегистрираните случаи варира около 200-300 на година, като през 2018 г. се наблюдава рязък скок до над 300 нови случая. Независимо от краткотрайния спад през 2020 и 2021 г., през 2022 г. броят отново нараства до над 320 нови случая. Кумулативно за периода новорегистрирани са 4080 случая по данните на ЕЦКЗ.
Ограниченият достъп до ПрЕП в България
Докато в повечето страни от Европейския съюз ПрЕП е частично или напълно финансирана от държавата, в България ситуацията е различна. Превентативната терапия е налична в ограничен брой аптеки в София, а цената й е непосилна. По информация на фондация „АЙВЪР“ средната цена на 90 таблетки от лекарството е около 250 лева. Продава се срещу рецепта, изписана от лекар и след препоръчителни медицински изследвания.
Освен непосилната цена, в последния месец се оказва, че в България медикаментът не е наличен в аптечната мрежа за лица незаразени с ХИВ. В странатa няма достатъчен внос на лекарството, както става ясно от обявление на сайта на центъра за сексуално здраве Checkpoint Sofia и от телефонен разговор с дистрибутора на медикамента в България “Майлан” ЕООД. Представител на компанията коментира, че недостигът на медикамента засяга цяла Европа и най-вероятно доставките ще бъдат възобновени до края на годината. Очаква се компанията да излезе и с официална позиция до Министерство на здравеопазването и медиите.
Към момента медикаментът е включен в списъка с лекарствени продукти, за които е установен недостиг на територията на страната. Включените в списъка лекарствени продукти не могат да се изнасят от страната за срока, за който се съдържат в него.
Недостигът и високата цена не са пряко адресирани от държавата. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) покрива разходите за Емтрицитабин/Тенофовир дизопроксил единствено за заразените с ХИВ, но не покрива разходите за ПрЕП, въпреки препоръките на СЗО и доказателствата за ефективността на терапията. В други европейски страни включването на ПрЕП в здравните системи е помогнало за значително намаляване на новите случаи на ХИВ.
Пример за ефективността на ПрЕП е практиката в Нидерландия. През 2019 г. страната въвежда петгодишен план за ограничаване на разпространението на ХИВ, като в него е предвидено финансиране за предоставяне на ПрЕП терапия на най-уязвимата група – мъже, които правят секс с мъже. Тази програма, в комбинация с повишаване на осведомеността, води до спад от над 65% на новорегистрираните случаи. (виж графиката)
Ролята на държавата
Подобни планове в България съществуват от 2004 г., като те се изготвят на всеки пет години и се приемат с решение на Министерски съвет. ПрЕП се появява за първи път в тези планове през 2021 г., но само на хартия. Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции 2021-2025 г. предвижда единствено „разглеждане на европейския опит за въвеждане на предекспозиционна профилактика (ПрЕП)“, както и „разработване на протокол за критериите за прилагане на предекспозиционна профилактика и алгоритъм за осъществяване на ПpЕП“. Към края на 2024 г. резултат от нито една от двете дейности не е достъпен публично.
За тези дейности е отпуснат бюджет от 800 000 лева за целия период, като в тази сума влиза и проучването на възможностите за въвеждане на самоизследване за ХИВ в България. Отговорни за изпълнението на тези дейности са Министерство на здравеопазването, лечебните заведения и неправителствените организации.
Моделите на финансиране на ПрЕП терапия от държавата
В Европейския съюз са установени два модела на държавно финансиране за предекспозиционната терапия – пълно и частично. Пълно финансиране се осъществява в 13 държави от ЕС (Германия, Франция, Испания, Нидерландия, Белгия, Дания, Швеция, Португалия, Ирландия, Люксембург, Финландия, Хърватия и Словения). Частичното финансиране пък е приетият модел в централноевропейските държави, Италия и Малта. Единствените държави от ЕС, които не предоставят финансиране за ПрЕП са България, Румъния, Гърция и Кипър. Това сочат данните на ЕЦКЗ към февруари 2023 г.
В писмена позиция от Министерство на здравеопазването (МЗ) посочиха, че е проведено проучване на опита в страните от ЕС/ЕИП и препоръките на ЕЦКЗ и СЗО за въвеждане на ПреП, и е изготвен доклад относно възможните ползи от и необходимите действия за въвеждането на ПрЕП на територията на Република България.
От МЗ посочиха още, че като дейност в програмата за програмния период до 2025 г. е заложено провеждането на пилотни дейности по предоставяне на предекспозиционна профилактика (ПpЕП), което до момента не е реализирано, а в настоящият програмен период не се предвижда финансиране за въвеждането на ПреП в страната.
Ролята на неправителствените организации
Фондация “АЙВЪР” е една от най-активните неправителствени организации по темите, свързани със сексуалното здраве. По тяхна инициатива през 2019 г. терапията започва да се продава в аптечната мрежа, като фондацията води преговори с дистрибуторите в България за намаляване на нейната цена. Фондацията е част от Консултативния съвет по ХИВ/СПИН и сексуално предавани инфекции към Министерството на здравеопазването. В последните четири години те активно настояват да има национална ПрЕП програма, която да предоставя безплатно ПрЕП, безплатни изследвания за сексуално предавани инфекции, както и безплатни ваксинации против онези сексуално предавани инфекции, за които има ваксини (хепатит А, хепатит B и HPV). В писмена позиция фондацията заявява: “Предлагаме точно това, което се прави в Западна Европа за гей/би мъжете. За съжаление, министерството успява да ни игнорира доста успешно с класически бюрократични отговори.”
Друга организация, която активно работи с желаещите да преминат на ПрЕП терапия, е центърът за сексуално здраве Checkpoint Sofia. Към момента активно консултиране за отпускане на ПрЕП се извършва единствено там. За отпускането на терапията се провежда консултация със специалист по инфекциозни болести, като след проведени медицински изследвания, лекарят издава рецепта за терапията,
Изводът: липсата на достъпна предекспозиционна терапия (ПрЕП) в България подкопава усилията за ефективна превенция на ХИВ, особено сред уязвимите групи. Докато други европейски държави демонстрират успешни резултати чрез държавно финансирани програми, България изостава поради недостатъчно финансиране, бюрократични пречки и липса на стратегическа ангажираност.
Материалът е подготвен в рамките на националната инициатива „От думи към истории”, която събира коалиция от организации с различен профил с цел противодействие на езика на омразата. Проектът е финансиран от Европейския съюз, програма „Гражданство, равенство, права и ценности” (CERV) и се изпълнява от Фондация GLAS, Асоциация на европейските журналисти – България, Фондация „Билитис”, Фондация „Роми за демокраци и „Мултикулти колектив”. Изразените възгледи и мнения са само на организаторите и не отразяват непременно тези на Европейски съюз или Европейската комисия. Нито Европейския съюз, нито финансиращият орган могат да носят отговорност за тях.
Статията е публикувана в „Капитал“.
