Правителството не бива да си затваря очите за констатациите на ЕК за медийната среда в България

153
АЕЖ-България

Европейската комисия (ЕК) постави специален акцент в рамките на доклада по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) състоянието на медийната среда в България.

“Международните наблюдатели отбелязаха съществено влошаване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти. Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници” се казва в доклада, в който ЕК отбелязва, още че “медийната среда е от особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси, и трудности при намирането на ефективни средства за правна защита. “

В този контекст ЕК напомня и очевидното: “В по-общ план, способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от натиск, представлява важна основа за осъществяването на реформите, обхванати от МСП, и като цяло е основа за по-добро управление.”

Тези констатации на ЕК бяха омаловажени както от министър-председателя Бойко Борисов, така и от външния министър Екатерина Захариева и използваха критиките от ЕС, за да атакуват за пореден път медиите.

Бойко Борисов припомни старата си теза, че свобода на медиите има, защото “в България всеки ден години наред се правят карикатури”, а после попита “олигарх си създал медия, за да защитава това, което е откраднал, после ние не можем да го пипнем ли?”

От своя страна министър Захариева обвини самите медии за състоянието им: “Критиката в доклада не е към правителството, а към автоцензурата и самоконтрола от страна на Медиите.”

В четвъртък, в интервю за Би Ти Ви премиерът се опита също да прехвърли въпроса към самите медии. Това е сериозно изкривяване на действителността, като се има предвид, че не медиите, а властите в страната са адресат на доклада.

Правителството няма право да си затвори очите за състоянието на медийната среда и констатациите на ЕК, защото изпълнителната власт носи отговорност за състоянието на медиите.

Отрицателните примери, които можем да изброим са много:

  • Непрозрачното разпределение на публични средства от европейските програми в периода 2009-2013 г., предизвикващо подозрения в купуване на спокойствие.
  • Скритото финансиране на медии, обгрижващи правителството, от Корпоративна търговска банка в същия този период.
  • Наливането на средства за популяризиране на българското председателство в сайтове, разпространяващи фалшиви новини през 2015 г.
  • Легитимиране на същите тези сайтове от представители на изпълнителната власт, които дават преимуществено интервюта в тях;
  • Неспособността на Комисията за защита на конкуренцията да изготви обективен и задълбочен анализ на печатния, разпространителския и вестникарския пазар
  • Назначенията в Българската национална телевизия на ръководни кадри с очевидни политически зависимости.
  • Целенасочените атаки на изпълнителната власт и прокуратурата срещу издатели, чиито издания са критични към властта и очевидния протекционизъм над тези, които подкрепят всяко правителство, което е на власт.
  • Фактът, че вицепремиерът Валери Симеонов запази поста си, след недопустимите нападки към журналисти през есента на 2017 г.

АЕЖ-България би се включила в международния дебат по темата, който премиерът Бойко Борисов изрази желание да организира.