По-малко, но по-концентрирано отразяване на европейските теми в българските медии

53
АЕЖ-България

Flag and emblem of the European Union (EU) and Council of Europe against the blue skyСлед информационния бум, произведен от кампанията за евровота, през втората половина на годината отразяването на теми, свързани с ЕП, чувствително се свива. В същото време е налице видимо префокусиране на медийното съдържание. Силната доминация на вътрешнополитическа реторика в предходния период отстъпва място на концентрираното отразяване на новите мандати на Европарламента и Европейската комисия. В центъра на медийния дневен ред са процедурите за избор на ново ръководство на европейските институции, формирането на парламентарните групи и комисии и преди всичко дебатите около съставянето на ЕК.

 

Това показват резултатите от съвместен медиен мониторинг на присъствието на Европейския парламент в българските медии, осъществен от Информационното бюро на ЕП и Фондация „Медийна демокрация“ за периода 16 юни – 20 декември 2014 г. и цялата 2014 г.

 

През годината българските представители на ЕП участват активно и в кампанията за евроизборите, и в кампанията за избор на Народно събрание. Разрезът на отразяването по видове медии показва, че по време на официалната агитация за евроизборите основен канал за информация са онлайн медиите (74%).

 

ЕНП и ПЕС продължават да бъдат формациите, които фокусират най-широк медиен интерес. Информационното предимство е на страната на ЕНП, но след евроизборите социалистите значително скъсяват дистанцията. На трето място се нареждат лицата от АЛДЕ. През втората половина на годината е налице чувствително покачване на интереса към групата на европейските консерватори и реформисти. Европейските Зелени също отчитат ръст на присъствието си в българските медии. Като цяло, за по-малките формации се говори повече след евровота, отколкото по време на предизборната кампания, заключват анализаторите.

 

След резултатите от европейските избори медийният интерес към Жан-Клод Юнкер, номинираният кандидат за председател на Еврокомисията на спечелилата партия ЕНП, се увеличава 4.5 пъти. В края на годината, вече като председател на ЕК, Юнкер е най-често споменаваният европейски политик в българските медии. След него се нарежда българският представител в Комисията Кристалина Георгиева. Преизбраният за председател на Европейския парламент Мартин Шулц остава на трето място в годишната подредба. През втората половина от годината в центъра на медийното внимание се озовава и италианката Федерика Могерини. Новинарският интерес към нея се генерира от номинацията ѝ за т.нар. европейски външен министър. Тъй като този пост първоначално се счита за възможен и за Кристалина Георгиева, Могерини е третирана като конкурент на българския еврокомисар. Медиите демонстрират изострена чувствителност по темата и насочват критично отношение към Могерини, показва още анализът.

 

Темата за евроскептицизма влиза в българските медии през примери от други страни членки – преди всичко Великобритания и Франция. Като емблема на анти-ЕС настроенията продължават да бъдат представяни Найджъл Фараж и Марин льо Пен. В информационния масив, посветен на ЕП, откритото анти-ЕС говорене, изразено от български говорители, е по-скоро екзотично явление.

 

През 2014 г. водещата общоевропейска тема с изразен български интерес е „Южен поток”. Дискусиите за съдбата и последвалия край на енергийния проект събуждат медийни страсти между русофилство и русофобство, разбирани съответно като анти- и проевропейски нагласи. В по-умерена форма подобни оценки проличават и в отразяването на по-общия контекст – конфликтът между Украйна и Русия, една от метатемите на годината. Като цяло надделява тонът в подкрепа на европейската позиция.

 

В сравнение с предходната година, 2014 г. осигурява повече предпоставки за разгръщане на темата „Европа” в българската публична среда. Най-сериозният информационен повод са европейските избори. Наблюдението на предизборната кампания обаче показва силна доминация на вътрешнополитически проблеми и ограничена медийна и политическа воля за ангажиране с европейски въпроси.

 

Въпреки това, изборите произвеждат важен ефект. Резултатите от вота в другите страни от ЕС засилват медийния интерес към процесите в Европа. Макар и следизборно, и често препечатвани от чуждоезични медии, аналитичните материали, посветени на общоевропейски въпроси и най-общо на бъдещето на ЕС, постепенно се увеличават. През 2014 г. е налице и повишен обем на информацията, разясняваща как функционира Европейският парламент.

 

Повече информация за проучването можете да откриете на интернет страницата на Информационното бюро на ЕП в България.