Инфодемията, възникнала по време на пандемията Covid-19, увреди не само общественото здраве, но дори и в по-голяма степен навреди на социалното сближаване по света, Изобилието от нефилтрирана информация за вируса (а по-късните за ваксини) в социалните медии беше усилвана от обществените медии, отваряйки бездна в доверието между обществото и институциите.
Тези тенденции са особено видими в Източна Европа, според участниците в панела „Дезинформация и политизиране на пандемията“, модериран от Майкъл Монтгомъри от Центъра за разследващи репортажи. Дискусията беше част от втория ден на конференцията „Новите хоризонти в журналистиката“, организирана от World Press Institute в София, България, на 24-25 септември. Събитието бе подкрепено от Фондация Америка за България в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България.
В началото нямаше толкова голямо недоверие. „През пролетта на 2020 г., България влезе в строг локдаун, не знаехме много за пандемията и медиите препредавам правителствените насоки“, каза българският журналист и член на УС на Асоциацията на европейските журналисти – България Боряна Джамбазова. Това започна да се променя по постепенно, когато социалните медии бяха наводнени от дезинформация и конспиративни теории, разпространявани от псевдоексперти, които по-късно получиха платформа и в масовите медии. Крайният резултат е, че сега България притежава титлата на най-неваксинираната страна от ЕС, допълни още тя. „Трябва да отхвърлим тази изкривена идея за плурализъм. Защото противно на научния консенсус, някои медии канят хора, разпространяващи скептицизъм към ваксините, и въпреки това те продължават да бъдат интервюирани и приветствани. Бих искала да видя по-задълбочен дебат по въпроса “, коментира Джамбазова.
Ефектите от дезинформацията не са много по-различни и в Полша, според Йоанна Кравчик, ръководител на отдел „Партньорства“ в Gazeta Wyborcza. Но докато българските медии и държавните институции бавно загубиха доверието на хората поради неправилното им отношение към пандемията, в Полша дезинформацията беше усилие, ръководено от държавата. „Уникалното за Полша беше, че дезинформацията идва от държавни служители и обществени медии. По време на пандемията можехме да видим как властите дезинформират гражданите ежедневно “, каза тя. „Ако гледате само полски национални медии, бихте си помислили, че се справяме чудесно с овладяването на пандемията. Обществената телевизия и радио разпространяваха тази сложна пропаганда на успеха, която вреди на населението “, добавя Кравчик. И докато властите фалшифицираха здравната статистика и манипулираха информация, те обвиняваха независимите медии за същите грехове, ограничавайки ги в популяризирането на кампании за превенция на Covid.
В Украйна ситуацията с общественото недоверие в институциите е доста подобна на тази в България, казва Анна Бабинец, главен редактор и съосновател на Slidstvo.Info, независима агенция за разследваща журналистика. Властите излъгаха за броя на тестовете, направени в началото на пандемията и закъсняха с поръчката на маски и медицинско оборудване за болниците, което доведе до недоверие на обществото,което на свой ред днес отказва да се ваксинира. „Само 13% от украинците към днешна дата са ваксинирани, тъй като хората просто не се доверяват на правителството. На учителите беше казано, че 70% от персонала трябва да бъде ваксиниран, за да започне учебната година. В същото време ние откриваме чатове на учители в социалните мрежи, където те обсъждат откъде да си купят фалшиви имунизационни сертификати “, каза Бабинец. „За щастие“ за Украйна, войната с Русия доведе до създаването на по-силни уебсайтове за проверка на факти, на които се вярва и които активно развенчават много от най-явните фалшиви истории за Covid в интернет.
Но дезинформацията продължава да намира своите пътища. „Каналите на социалната мрежа Телеграм са мястото за теории на конспирацията“, добавя Бабинец. Джамбазова и Кравчик посочват затворените групи във Facebook като фокусна точка на конспиратолозите в България и Полша. Участниците в панела се съгласиха, че никоя инициатива за проверка на фактите не може да замести журналистите, които не вършат работата си етично и професионално. „Уверете се, че новинарският пейзаж в дадена страна е плуралистичен, отворен и с високо качество, така че хората да знаят, че имат достъп до качествени новини, това е гръбнакът на едно добре информирано общество“, заключи Кравчик.
