Вълнува ли го Марк Зукърбърг Бернската конвенция? Facebook не само промени общуването, но и се превърна в необходимост. Потребителите на социалните мрежи обаче все още не знаят дали имат право на претенция за авторство върху споделените снимки и статуси. Какво е бъдещето на социалните медии и имат ли основание страховете на някои потребители? По тези теми разговаряхме  със специалиста по онлайн маркетинг и преподавател – Жюстин Томс, и с интернет ентусиастът – Боби Петров, в предаването „Медиатор“ на АЕЖ – България. Предаването бе излъчено по блоградио Землянка на 9 декември, 2014 г. Водещ в студиото бе Илия Вълков (Дарик радио).
Потребителите на интернет и социалните мрежи трябва да знаят, че нито могат да бъдат забравени, нито имат право на претенции за авторство, смятат Жюстин Томс и Боби Петров. „Има ли все още авторски права?”, попита Томс, като уточни, че те трябва да бъдат  преосмислени, въпреки нейното уважение към тях. По думите й каквото и да качваме в интернет, не може да претендираме за авторски права, защото постоянно се „краде съдържание” от медии и други потребители.

Ниска интернет-култура
Според Жюстин Томс голямата част от хората нямат добра интернет-култура, а Боби Петров добави, че страдат и от липса на вкус, качвайки най-различни лични снимки, включително и някои родители, които споделят снимки на малките си деца. И двамата смятат, че потребителите трябва да обгиржват своите следи в мрежата и да внимават какво споделят със света.

“Facebook води до пристрастяване. Но е и много удобен канал за комуникация с приятели“, казва Петров. Според Жюстин Томс това не е чак толкова притеснително като се има пред вид, че много хора са и пристрастени към телевизията. На Балканите хората са силно привързани към Facebook, защото местните работодатели нямат строги правила и забрани за ползването му в работно време. И двамата гости са категорично против обобщението, че социалните мрежи са занимание за безделници.

Какво знае Facebook за потребителите си?
„Всичко!”, отговарят гостите. Тези данни се използват за маркетинговите цели на компанията, продават се на рекламни агенции и корпорации за лично ползване. Това обаче е регламентирано от правилата на социалната мрежа, които всеки приема още по време на регистрацията. Жюстим Томс уточнява, че тези възможности позволяват рекламата да се таргетира, да се насочва към конкретни публики, които биха имали интерес от нея.

Същите практики на следене и архивиране на информация прилагат  Google – най-голямата търсачка в мрежата, както и интернет доставчиците ни, казва Томс. Добрата страна на социалните мрежи е, че компаниите успяват да потърсят обратната връзка с потребителите и да научат нещо ново за себе си, коментира тя.
В последните години социалните мрежи се развиха и като граждански платформи за обсъждане на обществени проблеми и политики, за организиране на протести и отправяне на искания към властта, разказаха Жюстин Томс и Боби Петров. В това се крие и едно от най-важните им предимства.