Седмица след 3-ти март, но във време, което предразполага за дебели резени сланина, червено вино и юмручни удари по масата, разговаряме за патриотизма, „-филите“ и „-фобите“. За чевермето на родолюбието и за онези, които обичат родината си, без да го ползват за електорален чек. Гости в предаването „Медиатор“ на 10 февруари са блогъра Чергар Странник (neverojatno.wordpress.com) и историка д-р Светльо Живков. Водещ в студиото на блог-радио „Землянка“ е Илия Вълков (Дарик радио).
„Всеки разбира патриотизма по различен начин. Някой го натоварват положително, други отрицателно”, коментира блогърът Чергар Странник, който е и автор на измислено от него предсмъртно писмо на Васил Левски. По думите му днешното разбиране за патриотизма е изправено и пред предизвикателството да бъде поставено в контекста на глобализацията.
Патриотизмът е любов към родното, дефинира историкът д-р Светльо Живков. Преди два века е бил свързван с родния край, а сега се свързва с национализма и дори с политиката. „Често изпада в крайности, но има и градивен патриотизъм, който трябва да се смята за нещо хубаво“, казва Живков. Патриотизмът трудно вирее в условия на криза на ценностите и преминава често в лична полза, а не в „полза роду”, допълва той.
Историкът не вижда противопоставяне между глобализацията и патриотизма, напротив. Според Чергар Странник глобализацията дава широко разбиране за патриотизма и дава пример с българското Възраждане, когато българите и без държава са били патриоти. По думите на Живков и Странник в условията на кризи, патриотизмът набира сили. Това е бунтът на низината, казва Живков.
Патриотизмът има и своите ритуали и възпроизводства на исторически събития, като например изкачването на връх Шипка, къпането по Богоявление Според Чергар Странник това „радва окото, радва душата”. Светльо Живков смята обаче за излишен т.нар. „ура-патриотизъм”, който се проявява само по празници или чрез постове в социалните мрежи.
