След нападенията на ислямисти в Париж видяхме множество примери на двуличие, в което държави, подкрепящи действията на радикалния ислям осъдиха нападението над френския сатиричен вестник „Шарли ебдо“ и свободата на изразяване. В същото време на своя територия те прилагат тежки наказания срещу критики към ислямската религия. Защо в България не сме склонни да приемем карикатура на Ботев и Левски, но защитаваме правото на карикатуристите да иронизират религии и модерни икони?
По тези въпроси разговаряхме в предаването „Медиатор“ на АЕЖ-България с карикатуриста Чавдар Николов – Чаво (в. Преса) и международните журналисти Драгомир Иванов и Методи Герасимов (в. Капитал).). Предаването бе излъчено на 13 януари, 2015 г по блоградио „Землянка“, а негов водещ бе Илия Вълков (Дарик радио).
По думите на Чавдар Николов това, случилото се в Париж е предизвестено, предвид предишните заплахи на карикатуристите от „Шарли ебдо“. Дори висши френски политици са били привличани като свидетели по дела срещу карикатурите на Мохамед. „Това не е кауза, а прецизно убийство, планирано внимателно“, смята Николов. В отговор на въпрос той посочва, че в карикатурата във Франция отдавна няма „бон тон“.
Традицията на окарукатуряване във Франция е още от преди два века, когато са се осмивали нравите във висшето общество и Версай, припомня Драгомир Иванов. А Николов допълва, че има и конкретно течение в жанра, наречено „вулгарна карикатура“. Вече виждаме, че дори самата мюсюлманска общност има желание за промяна след убийството на карикатуристите, духът излезе от бутилката, обобщават гостите в студиото на „Землянка“.
Идеологичната рамка на дебата
„Дебатът придобива идеологически измерения с въпроса има ли проблем с исляма и ислямизма“, коментира Драгомир Иванов. Той припомни различни случаи на религиозен мотивиран тероризъм срещу творци. Например холандския режисьор Тео Ван Гог, който бе първият човек на изкуството, който бе убит заради критики към исляма.
Методи Герасимов отбеляза липсата на единна мюсюлманска общност, която по същността си е разнородна и има различни центрове на влияние. Всяка ислямска секта има собствено реакционно тълкуване на исляма, казва и Драгомир Иванов. Дали Европа трябва да ограничи собствената си свобода заради мултикултурния диалог, консенсуса и търпимостта на другата култура, пита той. И дава пример с автоцензурата, която са си наложили някои американски медии за публикуването на спорните карикатури след атентата в „Шарли ебдо“.
Двуличието на Западната цивилизация
За двойните социални и граждански стандарти в Западните демокрации говори и Методи Герасимов като посочва, че често се случва дори и в свободна Франция да има ограничения пред маргинализираните общности. „Това поражда гняв и насилие“, казва той.
„Карикатуристите обаче не обиждат исляма и Мохамед, а фанатизма. Това в същото време показва тяхното собствено лицемерие, след като знаят, че дразнят целенасочено със своите произведения и продължават да го правят“, отбелязва Чавдар Николов. По думите му карикатурата се използва много и от ислямския свят, но за съжаление в ролята й на пропаганда. Тя е инструмент не за критика, а за въздействие. Пример за това е осмиването на Холокоста.
Да се надсмееш над себе си – присъщо на великите народи
С поглед към родината, Чавдар Николов отбелязва, че ние все още се борим с „диктатурата на пролетариата“. Според него случващото се дава повод да се сетим за нашите карикатуристи като убития Райко Алексиев, Александър Божинов, Тодор Цонев, които са били преследвани от тоталитарната власт.
„В България не можем да се надсмиваме над самите себе си, а това е важен цивилизационен белег“, заявява Методи Герасимов и дава за пример турският нужник на чешкия художник Давид Черни, който изобразяваше България в арт инсталация посветена на ЕС. „Трудно се надсмиваме над собствените си недъзи“, обобщава той. „Самоиронията е присъщо за великите народи, за които тя част от битовата култура. И ние имаме герои като бай Ганьо, но имаме още път да извървим“, добавя Чаво. А според Драгомир Иванов българите често сме консервативни и закостенели в разбиранията си. Трудно можем да понесем например карикатури на патриотични светини като Ботев и Левски.
