За промените в медийната среда, професионалните норми, началната еуфория от усещането за свобода и нотките на песимизъм след 25 години равносметка, разговаряхме с Николета Даскалова (Фондация „Медийна демокрация“) и спортният журналист от БНР-Теодор Черешев. Предаването „Медиатор“ на АЕЖ-България по блог-радио Землянка бе излъчено на 2 декември, 2014 г. Водещ в студиото бе Илия Вълкова (Дарик радио).
Преди 1989 г. са чести случаите, когато цензурата забранява материали дори свързани с темата спорт. „Старанието на всеки журналист беше да напише нещо и „да го прокара“, използвайки езоповски език“, казва Теодор Черешев. Веднага след промените той прави рубрика във вестника, където работи тогава, „Пиша, но не публикувам“ и там публикува всички забранени до тогава материали. Според него след 10 ноември 1989 г. всички бариери падат и всеки започва да пише, каквото си поиска. Тенденция, която продължава и до днес.
„Свободата в медиите се усети с първите голи жени, които започнаха да се появяват в спортните вестници“, разказва Николета Даскалова. Промяната в изразните средства включва обърнатият словоред, езикът от улицата, който навлиза във вестниците, вкарват се все повече снимки. Медиите започват борба за всеки читател, а конкуренцията между тях се ожесточава с нарояването на множество вестници.
Преди 10 ноември 1989 г. практиката е да се купуват всички вестници от будките в търсене на някоя по-различна информация или коментар. След това обаче вестникът се превръща в стока и се появява комерсиализацията на сектора, коментират гостите в студиото. „Освободиха се езикът и образът. Това обаче не е нещо необичайно, защото е продължение на прекратените вестникарски похвати, които се използват преди комунистическия режим“, казва Николета Даскалова.
Още в първите години се видя, че вестниците все повече зависят от разпространителите, които започват да контролират целия процес, от което в крайна сметка губи качеството на информацията. Например все по-трудно е да се открият в печатните издания късните новини на деня, защото вестниците се придържат към много твърди графици. Появява се и друг вид цензура, добавя Николета Даскалова – вестниците стават заложник на печатниците и тези, които доставят хартията.
„Наблюдавахме страхотен бум за медиите, но и сериозен спад на качеството“, обобщава Теодор Черешев. Николета Даскалова пък добавя, че комерсиализацията „отваря вратите“ на много млади репортери, които използват езика на улицата. Това оказва влияние върху заплащането и условията на труда в редакциите. В този период се появява и крилати фрази като „репортерът няма право да мисли“ и „репортерът само доставя информацията“, спомня си Черешев.
Сериозно влияние върху медиите оказа и навлизането на интернет, с което започва процес на „убиване“ на пресата. Интернет застрашава журналистиката най-вече заради практиката „copy-paste“, която позволява сайтовете да преписват един от друг, смята Теодор Черешев. „Качеството пострада, заради стремежа за производство на информация“, коментира Николета Даскалова. Конкуренцията уби уважението между журналистите, въпреки, че в някои медии все още има солидарност между колегите, обобщиха гостите в студиото.
