Подкаст: Медиите на екслузивността

93

Усещането за „извънредност” и тревогите, които ни насаждат медиите на екслузивността са във фокуса на днешното предаване „Медиатор“ на Асоциацията на европейските журналисти-България. Какъв е ефекта върху публиката от кадрите на насилие и репортажите по сценарий от местопрестъплението?

В студиото разговаряме за стандартите в журналистиката при отразяване на убийства, самоубийства и тежки криминални истории с Албена Стамболова, психолог, журналистът Николай Драганов (БГНЕС), фотографът Велко Ангелов (в. „Капитал). Предаването бе излъчено по блог радио „Землянка” на 11 ноември, 2014 г. Водещ е Илия Вълков (Дарик радио).

Освен “явно”, медиите упражняват и “скрито” насилие, коментира Албена Стамболова. Под явно се имат предвид директните кадри на насилие под формата на видео репортаж, показването на горящата жена пред сградата на президентството, катастрофи или възпроизвеждане на други актове на насилие. Скритото насилие е свързано с “начина, по който са представени нещата, в изпъкването на сензационния момент“, “, обяснява психологът.

Често медиите търсят сензационността, а другия я отбягват. Първите търсят близките на жертвите, интервюират ги, събират информация, без тя да има никакво съществено значение за разследването или обяснението на случая. Често в дискусионни предавания се вижда скрито насилие, където самите водещи налагат мнение, изострят напрежението в студиото, продължава Стамболова. Репортажите на сцени на насилие стават все по-малко смислени и се опират на обобщения и квалификации, бързо даване на отговори – признак на скритото насилие.

Винаги има разлика между първата реакция и след това, когато решиш да предложиш какво да види и чуе зрителят или слушателя, разказва Николай Драганов. Той беше свидетел на самоубийственото насилие, което си причини млада жена пред сградата на президентството на 3 ноември 2014 г. По думите му операторът на медията, за която работи, е успял отвътре да заснеме почти всичко, което се е случило навън. Но медията е взела решение да не излъчва пълните записи. “Оказа се в последствие, че жената има малко дете, а някои онлайн медии побързаха да пуснат кадрите, да съобщят името й. Това може да доведе до ужасни последствия за нейните близки”, допълва журналистът.

Работата на журналистите е да снимат и да събират възможно най-много информация за дадено събитие и задачата им не е да участват в спасителни акции, коментира поведението при извънредни случаи на оператори и фотографи, Велко Ангелов. Той самият е дългогодишен фотограф и е работил за авторитетни издания в България и в чужбина. По думите му голяма част от медиите в България са булевардни и заради икономическата криза от последните години си позволяват все по-често да показват сцени на насилие. “Вместо кадри, като този от президентството, да влязат в архива на медията, те намират все по-лесно място на първите страници или в новинарските емисии”, казва той.

Друг момент, който може да се отличи, е все по-честото присъствие на “гражданинът-журналист” на извънредни събития. С телефон или друго мобилно устройство той “пуска” в интернет сцени, които иначе биха били архивирани от сериозните медии. „Тук спасение няма“, допълва фотографът. Велко Ангелов посочва, че задължението на журналистите е да информират хората и не трябва да имат професионални задръжки при отразяването на сцени на насилие.

Участници в студиото коментираха, че често българските медии прекрачват границите на допустимото излъчване на кадри на насилие. Все по-рядко се вижда професионализъм. Това не само оказва негативно влияние върху близките на жертвите или на самата жертва, но и позволяват случаите да имат допълнителен публичен ефект на героизиране или политизиране. Медиите превръщат жертвата в публична личност, особено при самозапалванията, и нейното поведение се възприема за “нормално”.

Наблюдава се “синдромът на Вертер”, вижда се опасност от верижност в обществото при самонараняванията. Медиите отварят поведенчески модели, които впечатляват хора с лабилна психика и такива, които имат дефицит на валидни модели на поведение. Тези силни екстремни актове на самоубийство оказват силно влияние върху хората. Затова и отговорността на медиите е толкова голяма при подобни случаи, особено за възпитанието на младите и медийната аудитория.