Италиански журналисти, правозащитници и доброволци създават през 2011 г. етичен кодекс за отразяване на темите свързани с мигрантите, бежанците и търсещите убежище в страната. Наричат го “Римската харта” (Carta di Roma). Италианската журналистка Мартина Кики, една от учредителките и понастоящем работеща за неправителствената организация със същото име, разказва за кодекса в студиото на предаването „Медиатор“ на Асоциацията на европейските журналисти-България.

До миналата година, когато имиграцията не е била от първостепенно значение за Италия, местните медии не отделяли значително място на въпроса. Ако се разказвало за имигранти, историите били пълни със стереотипи, а търсещите убежище масово били наричани clandestini, или нелегални.Хартата предлага вместо това да се използва “имигранти без документи”. Кодексът няма обвързваща сила, затова се разчита, че подписалите я журналисти сами ще променят отношението си към темата с имигрантите. За тази промяна благоприятстват два ключови фактора.

На първо място в Италия журналистиката е регулирана професия. Заедно с другите задължения, това прехвърля и персонална отговорност за качеството на журналистическите материали. Всеки репортер е длъжен да спазва професионалните стандарти. В противен случай рискува санкции, които могат да доведат до прекратяване на правоспособността му.
От друга страна, подписването на хартата е въпрос на личен избор. Организацията Carta di Roma не може да наложи стандарти, но провежда обучения. Всички журналисти в страната са длъжни да минават веднъж годишно подобно обучение, за да продължат да бъдат част от гилдията. Организацията се възползва от това, за да разяснява на репортерите спецификите при отразяване на имиграцията.От ежедневния мониторинг на електронни и печатни медии, които Мартина Кики и колегите й правят, се вижда, че италианските журналисти променят в положителна посока нагласите си по въпроса.Разбира се, подобно на България, и в Италия има партийни медии. Те използват езика на омразата с политическа цел.

Друга препоръка на хартата е да се отделя място за личните истории на маргинализираните групи. За съжаление в българските медии почти отсъстват истории за интегрирането на роми, отбелязва Кристина Христова, председател на Асоциацията на европейските журналисти – България. Тя заедно с Кристина Кики работи по внедряването на добрите практики от италианския кодекс у нас. Това ще бъде значително по-трудно, защото не можем да задължим който и да е журналист да промени изказа си, отбелязва Христова. “Докато не въведем саморегулация в медиите, ще е трудно да променим нещо”, допълва тя. Според нея във всевъзможни български медии шестват клишета, като не винаги те са продиктувани от политически цели, както е в Италия. Понякога са просто въпрос на цялостната обществена нагласа. Така например заглавието “Сириец уби жена” за материал, в който се разказва за семеен скандал, е напълно некоректно, защото имплицитно свързва думите “убиец” и “сириец”.

Друг специфичен проблем за нашите медии са конструираните новини по схемата “ромчета, които не ходят на училище, създават проблеми”. Ако се разровите, ще видите, че нерядко ромчета не ходят на училище, защото родителите им, противно на клишето за “мързеливите цигани, лежащи на социални помощи”, работят в чужбина, казва Христова. „Ако се задълбаете още по-надълбоко, ще видите, че нерядко онези роми, които ходят на работа в чужбина, го правят, защото системата тук не им дава шанс да работят“, продължава тя.  „Ще стигнете и до нелицеприятни за българското общество факти. Вероятно това е причината нашите медии да искат да търсят причините зад новините от схемата “ромчета, които не ходят на училище, създават проблеми”, заключава Христова.

Предаването “Медиатор” бе излъчено на 14.10.2014 по блоградио “Землянка”. Водещ Методи Герасимов.