Подкаст: И журналистите живяха социализма

226

Когато „култът към личността” тържествено се е взирал от плакати, лозунги, учебници и книги на комунистическата пропаганда, туист, джаз и рок музиката са били бунтарски устрем на мнозина български младежи от 50-те и 60-те години. Писателят и поет Матей Стоянов и журналиста Рени Нешкова (автор на книгата „Изчезването на Макси”) не  говорят за своите герои – Ники Франсето и Алес Гут, но разказват за времето на столичната бохема, за „тавите” на забранени за слушане изпълнители, които нелегално били внасяни в България.

Отрудените поколения на родителите преживяха „шок” с новата културна революция през 60-те години, разказва Рени Нешкова. Затворената среда и ограничената информация, провокират огромен интерес на младите към новото, допълва Мати Стоянов. По думите му властта „пропускливо” е пускала новини, информация и нови културни течения – “въпреки забраните, интересът на хората растеше в областта на културата”. От началото на 70-те години, засилването на консуматорството създаде обратна тенденция на все по-малък интерес към културата и музиката, казва Мати Стоянов.

По онова време много се слушат Бийтълс, Ролинг Стоунс, рок. „Тавите” ги внасяхме нелегално от Сърбия, спомня си Рени Нешкова. Мати Стоянов пък разказва, че поколението, родено през 40-те години, израснало с маршове, е преживяло истински шок, когато чува за първи път рока на Бил Хейли.

Западните песни звучали основно на френски и италиански. Английският се е чувал само около някои “трудови песни”. Имало е моменти, в които да знаеш този език е било повод за преследване от властта. А в последствие английският става езикът на господстващата класа – децата на номенклатурата отиват да учат на запад. Мати Стоянов и Рени Нешкова смятат, че е време в училищата да се изучава миналото на социалистическа България.