Когато Франческо Мартино говори за пътуванията си из Балканите, изчезващи храни и малки затворени общности, се сеща за диви паши, мирис на треви и гостоприемството на балканските народи. С Иво Данчев, фотограф и арт директор на „National Geographic Bulgaria“, се среща случайно, но повече от три години разказват истории за международното движениe „Slow Food“. Изчезващи производства на местни сирена, редки сортове боб и чушки, вино и породи животни влизат в годишния алманах на движението.
За Франческо Мартино целта не е да се направи „енциклопедия на изчезващите видове“, а да се провокира интереса на публиката, да се спасят традиции, растителни сортове, животински видове, използвани за храна от столетия.Пътувайте из Балканите с Франческо в предаването „Медиатор“ на АЕЖ-България, излъчено на 24 февруари 2015 г. в ефира на блоградио „Землянка“.
„Slow food“ е начин на живот, модерна философия, която обединява хиляди хора по света. Тръгва от Италия, откъдето е и родом Мартино. Движението създава дискусии за изчезващи храни и култури, помага за размяната на опит, защото се оказва, че на много места проблемите са идентични. „Храната е темата, която най-лесно те допуска до хората. Тя е толкова силно свързана с хората и отваря много лесно врати. Когато си говорим за храна, си говорим за живота“, обобщава журналистът.
Чрез „Slow food“ хората могат да осъзнаят как да оценят съвременния начин на живот и какво губят от него. с изчезването на култури и редки породи нарушаваме биоразнообразието. Франческо дава пример с картофите. Допреди три века е имало стотици сортове, дошли от Южна Америка, а в момента са намалели драстично.
Хората, които подкрепят движението обикновено са свързани със земята, те отглеждат сами своята храна. Другите пък са силно чувствителни към променящия се свят, разказва Мартино.
Двамата с Иво Данчев са пътували в Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия, България и Турция. Там са опитвали и описвали редки сортове вино (жилавка), боб, червени чушки, сирене, месо от изчезващи породи крави.
