Често се случва събития, посветени на младежите, да бъдат доминирани от възрастни, които наставнически да обсъждат и определят какво точно е нужно на следващото поколение. За да не попада в този капан, АЕЖ-България посвети специална работилница и панел на конференцията Sofia Talks Media: Youth на млади журналисти и автори в платформата за ученическа журналистика sCOOL Media. Тяхната задача бе да осмислят и разкажат какво точно липсва на младежите в днешната журналистика, как вниманието им да може да бъде привлечено и защо е важно професионалните медии да обръщат специално внимание на подрастващите.
В панела Следващото поколение: Журналистика от и за тийнейджъри участваха младата журналистка Катерина Василева, чиято кариера започна от sCOOL Media преди четири години, а скоро ще продължи в редиците на българската редакция на „Свободна Европа“, Полина Петкова, автор на подкаста „Отвътре навън“ и част от екипа на младежкото онлайн радио Teen Station, както и двама от участниците в младежката работилница, организирана паралелно с конференцията – Йорданка Йончева и Росен Разпопов.
Какви са изводите от работилницата? Като става дума откъде се информират тийнейджърите, изводите надали ще изненадат някого: на първо място това са социалните мрежи, като платформата за кратки видеа TikTok и Instagram са водещите канали, а YouTube се класира далеч след тях. След това идва добре изпитаният метод за научаване на новини „от уста на уста,“ последван от подкастите, а чак на последно място са новинарските сайтове. Забележете – телевизиите дори не са споменати от младежите!
Какво тогава отблъсква младежите от класическите медии? Росен Разпопов обобщава, че често младите хора са представяни негативно и пасивно от тях, като статистика, а не като личности. Дава пример с вечната тема за матурите, в които всяка година фокусът на медиите пада върху оценките, а не на по-дълбоките причини за тях. „Чувстваме се като обект на критика от по-възрастните, не се опитват да вникнат в проблемите ни“, заключва Росен.
Йорданка Йончева пък акцентира върху проблема с формата на медийното съдържание, който не е пригоден за днешното „цифрово поколение“. Според нея класическите медии трябва да използват повече социалните мрежи, защото младежите се информират основно от тях: „Трябва да се ползва TikTok, там съдържанието се усвоява най-бързо във видеоформат, но да има също така и визуален и текстов елемент, за да може да се гледа в градския транспорт, например.“
Публикуването на съдържание в тези канали обаче не е достатъчно само по себе си – то трябва да бъде курирано и представяно от хора, които говорят на езика на младежите, например инфлуенсъри, тиктокъри и ютубъри.
Що се отнася до темите, които вълнуват младежите, те трябва да са по-разчупени и да включват образование, комедия, грижа за външния вид и други освен новините. А като става дума за новини – младежите биха искали политическите теми да са по-добре разяснени. „Трябва да се говори за политиката не все едно всички знаят какво се случва в страната, а все едно се обяснява от нулата,“ обобщава Йорданка. Също така тя слага акцент върху нуждата от честни и открити дебати без цензура, както и живите истории. „Трябва да се подхожда с повече разбиране към младите и с по-малко критика“, заключва тя.
Катерина Василева също акцентира върху нуждата от комбиниране на сериозни теми с по-забавен и ангажиращ начин за представяне, както и върху създаването на специални рубрики, насочени към младежи. Но според нея по-важно от всичко е да се даде глас на младежи по всякакви теми: „Трябва да се интервюират млади хора по-често, дори да не става дума за стриктно младежка тема.“
Последния акцент от младежкия панел падна върху начина, по който възрастните журналисти се отнасят с младите. „Възрастните да гледат на младите като на завършени личности, които имат какво да споделят,“ посъветва Росен Разпопов. А Полина Петкова разказа как на нея често ѝ е било трудно да намира специалисти по темата на нейния подкаст – психическо здраве – „които да говорят с мен като с равен и да могат да обяснят сложни психологически теми по разбираем начин.“ „Не позволявайте възрастовата разлика да е пречка – не се затваряйте към гледната точка на младите хора“, посъветва тя по-възрастните си колеги в заключение.
Последна, но не и по важност, се проведе панелната дискусия на тема Как да достигнем до младата аудитория. В нея участваха кенийския журналист и обучител Джоузеф Уарунгу, белгийската журналистка Камил Декерс, Суне Гудмундсон, съосновател на датската обучителна медия Koncentrat и ръководителят на Google News Lab за Централна и Източна Европа Даниел Шаза.
Уарунгу разказа за основаната от него национална менторска програма за млади журналисти в Кения – Top Story, която привлича интереса както на зрителите, така и на перспективни млади журналисти с нетрадиционния си формат на телевизионно риалити шоу.
Декерс пък разказа за опита си в използването на онлайн журналистически формати, за да достигне до тийнейджъри на възраст 13-18 години, които често биват пренебрегвани от медиите, както и за паневропейската младежка медийна платформа Are We Europe, която ръководи.
На свой ред Гудмундсон разказа за стъпките, които неговата медия следва при създаването на съдържание за младежи. Първо, те целят да накарат младежите да свържат новинарската тема с нещо познато. Датчанинът дава пример с плакат, който показва множество ежедневни дейности, но през призмата на Зеления преход. След това на младежите се представя новата информация под формата на новинарска статия. Тя обикновено завършва с някаква дейност – в случая с темата „Зелен предход“ например това е калкулатор, който пресмята въглеродния отпечатък на четящия. Резултатът е нови знания и практическа „мъдрост“, която младежите могат да приложат в ежедневието си.
Още за конференцията тук.
