Над половината (52%) от журналистите в България заявяват, че върху тяхната медия се оказва политически натиск, а повече от 30% признават, че върху тях лично е упражняван натиск от политици. На свой ред собствениците не отричат притеснителните факти и признават, че използват медиите си по-скоро за влияние, отколкото за бизнес. Това показват резултатите от изследването „Влияние върху медиите: собственици, политици и рекламодатели” на фондация „Репортер” с подкрепата на софийското бюро и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер” – България. Проектът включва анонимни анкети с над 100 журналисти от национални и регионално медии, както и с 15 собственици. Анонимните интервюта са проведени в период от девет месеца през 2014 г.
„Много от българските журналисти не се смятат за независими. Репортерската работа не е достатъчно добре защитена от външно влияние“, коментира доклада Орлин Спасов, председател на фондация „Медийна демокрация”. От представените резултати става ясно, че всеки трети български журналист е подложен на натиск от рекламодателите, а всеки четвърти признава, че са му спирани материали. Около половината от анкетираните собственици признават за наличие на натиск от рекламодателите, но само двама от тях признават за заплахи от представители на изпълнителната и законодателната власт.
Кристиян Шпар, ръководител на медийна програма Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”, отчита и голямото разпространение на автоцензурата в българските медии. Около 30% от журналистите признават, че единственият начин даден материал да бъде публикуван е той да следва тенденциите, заложени предварително от собственика на медията. Според него една от причините за тези стряскащи данни е както трудната икономическа ситуация, така и липсата на консенсус за ролята на медиите в демократичното общество.
От анонимните анкети става ясно, че определени редакции са премълчавали информация, която е била коментирана широко в социалните мрежи. Резултатът е, че медиите губят доверието на публиката, за да имат благоразположението на управляващите. Притеснителен факт е и силно застъпената корупция. „Фирми или PR агенции често обещават малки суми на журналистите, обикновено двуцифрени, или дребни облаги като бутикови дрехи или мобилни телефони, за да представят като информация рекламни акции. На главните редактори се плащат пет, дори шестцифрени суми за „добро отношение” към определени лица или институции. А на собственици са предлагани и седемцифрени суми за „цялостна ориентация на медията” в подкрепа на една политическа сила. Рекордът е 5 милиона лева.” обяснява Крум Благов, председател на фондация „Репортер”.
Монополът над информацията също изкристализира като проблем. Най-често срещаният метод е „неприятелски“ медии да бъдат лишавани от информация и да се налага да си я набавят чрез Закона за достъп до информация, което спира работата им или напълно я обезсмисля. „Описан ни беше случай, когато министър публично отказва интервю на журналистка, защото медията й е „враждебно настроена“ към него“, разясниха организаторите. Тази практика има и обратна страна – фаворизиране на репортери от „приятелски“ медии.
Авторите на изследването дават девет препоръки за подобряване на медийния пазар. Едно от най-важните е гарантиране на равноправен достъп на журналистите до информацията, както и прозрачност при държавното финансиране. Други препоръки са свързани с промени в закона, който да задължава медиите отчетливи да отбелязват платеното съдържание от останалото. Не на последно място и търсене на различни лостове за разбиване на медийния монопол.
Текст на доклада: KAS_BOOK
Автор: Косара Белникова
