Парламентарна журналистика

90

Как се работи с източници и слухове в политическата журналистика, какви умения трябва да има репортерът в парламента, по тези и други теми разговаряме в предаването „Медиатор” на Асоциацията на европейските журналисти – България, излъчено на 16 септември 2014 г.  Участват журналистите: Красина Кръстева (в. „Труд”), Лилия Цачева (в. „Труд”), Любен Обретенов (сп. „Клуб Z”) и Руслан Йорданов (в. „Стандарт”). Водещ на предаването е журналистът в Дарик радио – Илия Вълков.

Търпение и любопитство
Политическата журналистика е да живееш в политически трилър. Политическите журналисти са специалисти по петата част на историята – това, което в момета се случва, разказва Кръсина Кръстева, журналист във в. „Труд”. Според Лилия Цачева (в. „Труд”) българският парламент е уникален с това, че всеки можеш да попиташ за всичко и е голямо предизвикателство да работиш с различни източници. Неуспешни са опитите на всеки да ограничи работата на журналистите в парламента, допълва тя.

Любен Обретенов (сп. „Клуб Z”) и Руслан Йорданов (в. „Стандарт”) разказват, че още в началото 90-те години – „от падането на бай Тошо”, са се запалили по политиката и случващото се в парламента. Политичкеската журналистика е най-интересна, най-интензивна, там има най-много скандали. Тя е много трудна, заедно с криминалната и икономическа журналистика, добавя Йорданов.

Любитство и интерес към всичко, което се случва. Да четеш скучни законопроекти и да откриваш важни неща за хората, това е предизвикателството, посочва Лилия Цачева.

Нашата работа е свързана с гигантско чакане. Често чакаме с часове, за да успеем да намерим информацията за това, което се случва, да уловим малкия детайл. Защото събитието никога не върви по план, а често се има свой, винаги различен сценарий. Тогава се случват най-големи журналистически бомби, обяснява Красина Кръстева.

Слухове и източници
Парламентарния репортер трябва да има силна устойчивост на слухове. Тогава има риск да бъдеш подведен, припомня Лилия Цачева.

Руслан Йорданов казва, че неведнъж се е случвало младите репортери да бъдат качвани на шейната. Опитът учи кога да се довериш на твоя информатор, да проверяваш чрез други участници в политическия живот, чрез документи.

Работата с източници в много важна. Това е работа на взаимно доверие, така, че „да не го издъниш”. Източникът има интерес да съобщи новината, а твоят е да я разкажеш. Това е въпрос на години работа по изграждане на контакти, уточняват участниците в студиото.

Промяна в общуването
Журналистиката зависи от тези, които са отсреща. Това е въпрос на комуникиране, което се промени с годините. Самите депутати вече представляват невинаги само партията си, но вече все по-видимо са свързани с икономически интереси. Интересите променят общуването и изобщо парламентарната журналистика. Партийните пресцентрове са все по-мащабни и с повече щабове, като така завземат информационното пространство в общуването между политици и журналисти.

Депутатите със скъпи часовници, няма да говорят с репортерите, те ще се обадят на медийните шефове, разказват гостите в студиото. Любен Обретенов пък определя, че в последно време депутатите са все по-безлични, скрити зад общия партиен образ. А парламентът – от център на законотворчество, контрол и „правене на политика”, се е превърнал в инструмент на изпълнителната власт (Министерски съвет). Парламентът все повече става една говорилня. Промени се политиката, от което и журналистиката. Липсата на парламентарния опит на народните представители също оказва негативно влияние.

Политика и натиск
„С годините човек изгражда имунитет. Познаваш системата и механизмите, с които може да те смачка. И играеш между луфтовете – между редакционна политика и свобода. Но в 21 век никой не може да оплаче от цензура”, отговаря Руслан Йорданов на въпроса как се предпазва от редакционния натиск в полето на политическото. Любен Обретенов допълва: „Аз лично се опазвам много лесно, като не се подписвам, когато ми се налага да пиша нещо, с което не съм съгласен”.