Съвместна поредица с Цифрова република

След като през юли Европейският парламент отхвърли мандата за преговори по Директивата за авторското право в цифровия единен пазар, утре, 12 септември, предстои важно ново гласуване в пленарна зала.

АЕЖ-България призова текстовете, предизвикващи противоречия, да не се приемат прибързано. Представяме ви трета публикация по темата, подготвена от нашите партньори “Цифрова република”. Авторите Ана Лазарова и Пламена Попова анализират чл.13 от директивата. 

________

За разлика от предишния път, когато евродепутатите гласуваха за или против текстовете на проектодирективата en block, утре те ще избират между различни предложения за изменения и допълнения, предложени от различни групи и депутати.

Най-спорният текст от цялата директива, без съмнение, е чл.13 от проекта, който цели да промени принципите на отговорност на някои онлайн посредници по отношение на хостваното от тях потребителско съдържание и да въведе изискване онлайн платформите и други играчи на цифровия пазар да следят цялото съдържание, което минава през тях, и да провеждат предварително филтриране на закононарушенията така, че да не допускат тяхното публикуване.

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Целта на предложената директива е хармонизирането на законите за авторското право в цифровия единен пазар на ЕС. В нея не е предвидено разглеждането на въпросите относно отговорността на интернет компаниите за нарушения, тъй като те попадат в обхвата на Директивата за електронната търговия. Въпреки това в обяснителния меморандум на предложението изрично е пояснено, че директивата има за цел „да засили позицията на правоносителите в преговорите“, включително чрез повторно тълкуване (но не и чрез изменение) на правилата за отговорност за един недостатъчно ясно дефиниран набор от интернет компании. Това положение води до дълбоки противоречия, които са в разрез с принципите за правна сигурност, свобода на изразяване и достъп до култура.

Член 13 – съображение 38

Член 13 и съответните съображения (по-специално съображение 38) имат за цел да регулират едновременно няколко различни въпроса, но правят това по един незадоволителен и неясен начин. Предвидено е тези мерки да обхващат почти всички интернет доставчици, съхраняващи съдържание за своите потребители – от малки уеб хостинг услуги до глобалните платформи.

Какво се опитва да промени член 13?

Правоносителите се оплакват от така наречената „стойностна разлика“ (value gap), при която най-големите платформи имат възможността да генерират несъразмерно голяма „стойност“ от съдържанието, защитено с авторски права. Създаването на правна несигурност, както е потвърдено неколкократно в обяснителния меморандум на Директивата, е предвидено като начин за балансиране на позициите в преговорите между платформите и носителите на права, давайки повече сила на последните.

Какво е предложеното решение?

 

 

–        Преосмисляне на термина „предоставяне“ на достъп до съдържание онлайн:

почти всеки доставчик на онлайн платформи ще се счита за „предоставящ“ съдържание, качено от потребителите, и следователно ще носи пряка отговорност за всяко нарушение на авторски права. Тоест, платформата, форумът и др. доставчици на услуги в интернет ще се третират като медии/издатели по отношение на съдържанието, качвано от техните потребители.

Това положение би създало огромна правна несигурност, стимулираща заличаването и на правомерно съдържание под страх от отговорност. Считаме, че тази правна несигурност застрашава свободата на изразяване. Новата уредба освен това би навредила сериозно на по-малките доставчици, които биха пострадали непропорционално от правната несигурност и необходимите разходи за въвеждането на технически мерки като филтрирането.

–        Разширяване на понятието „активен хостинг“:

съображение 38 цели да предефинира и сериозно да разшири концепцията за „активен“ доставчик на хостинг услуги, т.е. доставчик, чиято дейност би му дала конструктивни познания за качването на незаконно или неоторизирано съдържание. Резултатът от тази промяна би бил сериозно ограничаване на вече дългогодишно утвърдената и необходима защита от отговорност и ще обхване широк спектър от платформи (Dropbox, SoundCloud, IMDb, eBay или WordPress). Всички те биха станали пряко отговорни за това, че не са предприели необходимите мерки за спиране на нарушенията на трети лица – техните потребители (т. нар. „вторична отговорност“ на доставчиците на интернет услуги).

–        Прилагане на защитни мерки („филтри за съдържание“): 

Предложението обяснява, че превантивните действия могат да бъдат използвани като начин за „сътрудничество“ с носителите на права. Предложените мерки са моделирани въз основа на съществуващите практики на Google и Facebook за „разпознаване на съдържание“ – на практика общ мониторинг (забранен по смисъла на в момента действащото законодателство) и филтриране на качванията. С други думи, инсталирайки филтри за качваното на “тяхна територия” съдържание, доставчиците ще могат да се защитят от правната несигурност, която директивата създава.

Предложението има за цел да заобиколи Хартата на основните права на ЕС като само предлага, без изрично да налага, филтриране на съдържанието в интернет.

Плюсове и минуси

 

 

Плюсове:

Несъмнено предложението би променило непредсказуемо баланса на силите по време на преговорите между онлайн хостинг услугите и правоносителите (основно издатели), което е и обусловената в обяснителния меморандум цел.

Минуси:

1. Предложението подлага на повторно тълкуване ключови и успешни принципи на правото на ЕС по отношение на отговорността на доставчиците на услуги. Това подкопава цифровия единен пазар, което противоречи на правното основание на Директивата.

2. Предложеното решение (филтриране на съдържание) е скъпо за имплементиране и правното му основание – недостатъчно обосновано. Затова и Съдът на Европейския съюз (СЕС) вече е постановил, че такова задължение за доставчика не може да бъде наложено с разпореждане.

3. Предложението е далеч по-широко, отколкото изглежда. Изразът „произведения или други обекти“ би изисквал въвеждането на текстови филтри (включително за „новини“ по член 11), филтри за изображения (включително за изображения на „новини“, защитени от член 11), аудио филтри, аудиовизуални филтри, движения, филтри за софтуер и т.н.

4. Големите платформи вече са инвестирали сериозно във филтрите на съдържание. Малките европейски интернет компании ще трябва или да закупят филтриращи услуги, или, от по-слабата преговорна позиция, да договорят множество лицензионни такси с множество групи правоносители. Опасението е, че по-малките играчи на цифровия пазар няма да имат ресурса дори да идентифицират правоносителите, с които трябва да преговарят.

5. Макар идеята на предложението да е да се променят преговорните позиции на правоносителите спрямо интернет гиганти като Google и Facebook, то променя баланса между всички носители на авторски и сродни права и всички интернет компании. Въздействието, което един такъв универсален подход би оказало върху различните доставчици на услуги и различните носители на права, е напълно непредсказуемо.

 

Подобни филтри могат осезаемо да повлияят върху свободата на изразяване и на информация, като примери за това може да намерите тук, тук и тук. Тези филтри не работят добре като често изтриват законно съдържание и остават качено неразрешеното. Освен това филтрите имат различни нива на ефективност в зависимост от различни видове съдържание (текст, музика, видео, аудио и др.), което означава, че за доставчиците никога няма да е ясно какво националният съд ще определя като „достатъчна“ мярка по отношение на всеки конкретен вид съдържание.

Основното опасение е, че за да са сигурни, че няма да бъде ангажирана тяхната отговорност, доставчиците ще ограничават максимално потребителското съдържание, като до публикуване няма да бъде допускано както неправомерно, така и напълно правомерно споделяно съдържание, например образователни материали, цитати и анализи, политическа реч, записи от конференции и т.н. Предварителното филтриране може да ограничи и разпространението на новини.

Автори: Ана Лазарова и Пламена Попова