Безспорно e, че украинците са най-големите жертви на руската инвазия, а местните и чуждестранните журналисти, които отразяват събитията от фронтовата линия, поемат най-пряк риск за живота си. Но една от по-незабележимите жертви на войната са независимите руски медии. Тяхната съдба, наред с темите за дезинформацията и пропагандата, бяха основен акцент във втората половина на годишната конференция на АЕЖ-България: „Новите фронтове във войнта“, която се проведе на 10 ноември в София. 

Пропагандата беше темата на панела „Другата война: дезинформацията“, в който участваха живеещата във Великобритания журналистка от Би Би Си Мария Коренюк и Оля Липинска, ръководител на проекта Mixer. Коренюк, родена в Украйна от майка рускиня, очерта основните наративи, които Русия използва, за да обезчувстви собственото си население по отношение на бруталната си агресия в Украйна. 

Сред тях са твърденията, че Русия е влязла в Украйна, за да я освободи от нацизма, че руската армия не се цели в цивилни граждани или инфраструктура. Резултатът е, че руснаците, които гледат държавните медии, не вярват дори на собствените си деца, обаждащи им се, докато са под обстрел. Самата Коренюк има лична история, която потвърждава това: „Собствените ми баба и дядо, които живеят в Русия, не ми вярват. Те ми казват, че всичко ще е наред, че Русия никога няма да стреля по цивилни“, казва тя и заключва, че човек може да каже истината само на хората, които са готови да я чуят. Това обикновено са младите и тези, отворени към чуждестранни медии. 

Така дискусията се насочи към въпроса как независимите руски медии преживяват последиците от войната. Андрей Захаров, разследващ журналист от руската служба на Би Би Си, описа същността на руския закон за чуждестранните агенти. Преди началото на войната, той се е отнасял предимно за разследващите журналисти и открито антипутинските медии, но след началото й е обхванал повечето останали свободни медии. Захаров разказа собствената си история за това как е бил обявен за чуждестранен агент и се е опитвал да остане в страната, за да прави репортажи от мястото на събитието. „Сложих глупавия етикет [на чуждестранен агент], който законът изискваше, на всичките си профили в социалните медии. Но аз исках да остана в Русия и да правя репортажи оттам – можех да напусна отдавна, но не исках“. 

След като е сплашен от държавни агенти обаче, на него му се налага да избяга и да продължи работата си и наблюдението на обществените процеси в Русия от чужбина. За съжаление, картината, която обрисува, далеч не е розова. „Все още има голяма аудитория от независими руски медии, но провоенните канали имат много по-голям обхват от над 16 милиона абонати [в Telegram], в сравнение с нашия, който е няколко стотици хиляди“, казва той. „Путин се възползва от тъмната страна на руската нация; това настроение, което много хора имат към Украйна, че тя е „изкуствена“ държава. Но не бива да вярваме, че увеличаването на броя на контрапропагандните канали ще промени мнението на руснаците“, мрачно заключава той.

Скептицизмът на Захаров се споделя от неговата колежка, независимата журналистка Маргарита Шурупова, която е съосновател на платформата „Говори Не-Москва“, след като самата тя е принудена да напусне родния си Томск в началото на войната. „Опозиционните журналисти имат една шега в Русия, че когато получиш етикет „Чуждестранен агент“, това означава, че си направил нещо правилно. Когато започна войната, почти всички независими медии бяха принудени да затворят или трябваше да се самоцензурират, за да не бъдат закрити. Общо над 200 сайта бяха затворени или блокирани заради закона“, обяснява тя. 

Решението, което и Шурупова, и Захаров са намерили, е да продължат да работят с своите колеги, които на свой риск продължават да предоставят жизненоважна информация анонимно от различни региони на страната. Но никой не знае до кога ще могат да го правят. „Виждам бъдещето в много тъмни краски. Има твърде много хора, които подкрепят войната, и още по-агресивно аполитични хора“, заключава Шурупова.