Отворено писмо до Комисията по външна политика

233
Анкета за свободата на словото

На вниманието

на Председателя и членовете

на Комисията по външна политика

на 47-ото Народно събрание

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОЗРАЧНОСТ В РАБОТАТА НА КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Уважаеми дами и господа народни представители,

Обръщаме се към Вас с предложение за промени в т. 10.1 и 10.2 от Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията по външна политика (КВП), така че те да бъдат синхронизирани с общия принцип в ПОДНС (Правилникът за отразяване на дейността на Народното събрание), според който заседанията на парламентарните комисии по правило са открити и само по изключение могат да бъдат закрити.

Според интернет страницата на КВП към 9 март Комисията е отменила 3 заседания, 5 са проведени, като само една точка от заседанието на 2 март 2022 г. следва да е била разгледана открито, с допуск на медиите. Оттук може да се направи изводът, че комисията по правило работи закрито и непрозрачно, което е в разрез с духа на ПОДНС.

Известно е, че непрозрачната работа на КВП е заварена проблемна практика от множество предходни парламенти, която е разумно да бъде променена по подобие на случая с Комисията по отбрана. Доколкото тя също обсъжда ключови въпроси от значение за националната сигурност, в миналото провеждаше заседанията си предимно закрито. Впоследствие се премина към открити заседания, което подобри прозрачността и допринесе за по-добър парламентарен контрол в сектор „Отбрана“.

Практика в развитите демократични държави е институциите от сектора за сигурност, които работят с голям обем класифицирана информация, в т. ч. министерствата на външните работи и отбраната, службите за сигурност, парламентарните комитети по външна политика и отбрана и за надзор върху сектора за сигурност, да публикуват доклади и да провеждат изслушвания в два формата – публични/некласифицирани (при които не се споделя класифицирана информация) и закрити/класифицирани (при които се предоставя класифицирана информация).

Пример за това е проведеното на 8 март 2022 г. публично заседание на Постоянния комитет по разузнаването към Конгреса на САЩ, посветено на актуалните заплахи за мира и на войната в Украйна, в което взеха участие директорите на Агенцията за национална сигурност на САЩ, ЦРУ и др. То можеше да се наблюдава онлайн в реално време на сайта на комитета не само от американската общественост, но и от целия свят1. В началото на заседанието бе обявено, че публичното изслушване ще бъде последвано от закрита част.

Провеждането в КВП на всички срещи, изслушвания и обсъждания на въпроси извън законодателната дейност при закрити врата означава, че гражданите на Република България не могат да упражнят своето конституционно закрепено право да получават информация за дейността на КВП във функцията й на орган, осъществяващ парламентарен контрол, а журналистите не могат да изпълняват задължението си да информират отговорно обществеността по съществени въпроси на националната сигурност.

Демократичният и гражданският контрол върху сектора за сигурност е добре установен принцип в демократичните държави 2, в който медиите, работещи по стандартите за „отговорна журналистика“ (според терминологията на Европейския съд по правата на човека), имат съществена роля.

Правото на достъп до информация, като част от свободата на изразяване, е фундаментално право на човека, доколкото е залегнало в ключови международни актове в областта на правата на човека. Защитата на националната сигурност и на други легитимни обществени интереси представлява разумно ограничение на това право, но при наличието на определени условия, които правят ограничението „необходимо в демократичното общество“ (съобразно практиката на ЕСПЧ).

ЕСПЧ3 винаги е отстоявал значимата роля на пресата заради функцията й на „обществен пазач“ в демократичното общество, поради което признава засилена защита на журналистите при разглеждането на ограниченията за свободата на изразяване.

Според съда свободата на печата придобива още по-голямо значение при обстоятелства, при които държавните дейности и решения избягват демократичен или съдебен контрол поради техния поверителен или таен характер. В такъв контекст разкриването на държавна информация играе много важна роля в едно демократично общество, тъй като дава възможност на гражданското общество да контролира действията на правителството, на което е поверило защитата на своите интереси.

При всички случаи съдът подчертава, че понятията „национална сигурност“ и „обществена безопасност“ трябва да се прилагат със сдържаност, да се тълкуват ограничително и следва да се активират само когато е доказано, че е необходимо да се ограничи разкриването на информация за целите на защитата на националната сигурност и обществената безопасност.

В допълнение, с подкрепата на България през 2013 г. Съветът на Европа утвърди и документ със специален фокус върху баланса между защитата на националната сигурност (в т. ч. и външната политика) и правото на достъп до информация – Резолюция на ПАСЕ „Национална сигурност и право на информация”4 от 2 октомври 2013 г., която България е призована да въведе в националното си законодателство. В резолюцията самият достъп до информация се разглежда като ключов елемент от националната сигурност.

Тя стъпва върху Глобалните принципи за националната сигурност и правото на информация 5, финализирани в Претория (по-известни като Принципите от Цване, б. а.), Южна Африка, през юни 2013 г. Те стъпват върху виждането, че легитимните интереси на националната сигурност са най-добре защитени, когато обществото е добре информирано за държавните дела, включително за тези, предприети за да се защити националната сигурност. „Прекаляването от страна на правителствата с позоваване на опасенията, свързани с националната сигурност, може значително да подкопае основните институционални защити срещу правителствени злоупотреби“, се посочва в принципите.

Според тях по правило всяка информация е публична, а ограничаването на достъпа до нея на основание защита на легитимен интерес на националната сигурност е изключение6. Въпросният интерес не би бил легитимен, ако целта му е да защити правителството или негови представители от притеснение, от разкриване на нарушения на закона или на правата на човека и т. н.

Тежестта за доказването на легитимността на всяко ограничение лежи върху публичната институция, която желае да задържи информацията. Нито една публична институция, включително разузнавателните служби, не е изключена от изискванията за разкриване на информация.

Предвид гореизложеното Ви предлагамe да сложите началото на нова практика на прозрачност в дейността на КВП, при която да изведете като принцип откритостта. Това означава, че заседанията с изслушвания, представяния, доклади на министри, ръководители на служби за сигурност, посланици на Р България или представители на дипломатическия корпус, ще могат да бъдат разделени на открита и закрита част, за да се предотврати нерегламентираното разпространение на класифицирана информация или друг вид чувствителна информация, чието изнасяне би могло да навреди на обществения интерес.

Прозрачност в работата на Министерството на външните работи

От гледна точка на функциите на медиите на „обществен пазач“ Ви предлагаме да разгледате възможността за по-активна роля на Комисията за външна политика в парламентарния контрол върху работата на МВнР.

Според Рейтинга на активната прозрачност за 2020 г., изготвен от Програма „Достъп до информация“7, Министерството на външните работи е едно от министерствата с най-нисък резултат по отношение на активната прозрачност за разлика например от Министерството на отбраната, което е една от най-прозрачните институции на централната власт.

Към началото на 2022 г. на страницата си на български език МВнР публикува крайно недостатъчен брой документи, които не позволяват на журналистите да разполагат с необходимата информация за отразяване на водената външна политика.

Няма публикувани почти никакви стратегически документи. Последната по-съществена публикация в това отношение е работният документ „Визия: България в НАТО и в Европейската отбрана 2020“, изготвен през 2014 г.

Ключовият анализ на състоянието, целите и приоритетните области на българската външна политика се обобщава в регулярния Стратегически преглед на дипломатическата служба. Такъв документ обаче, дори в некласифицирана версия, не се публикува на интернет страницата на МВнР.

Няма почти никаква отчетност за работата на дипломатическите представителства и за резултатите от тяхната дейност.

По отношение на декласифицираната информация има необходимост от преработване на публикувания на сайта на МВнР „Списък на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна“.

По отношение на публикуваните протоколи с номера на разсекретени документи има необходимост от актуализация, както и от обявяване не само на номерата, но и на заглавията на въпросните декласифицирани документи с цел те да могат да бъдат достъпвани по-лесно по Закона за достъп до обществена информация.

Належащ е и проблемът с липсата на онлайн информационна система с наименованията и текстовете на международните договори на Р България. Не е възможно върховенство на закона, при положение че гражданите (включително журналистите) нямат лесен достъп до пълния списък на действащите международни договори на Р България. В предходни обществени обсъждания по инициативата „Партньорство за открито управление“ МВнР е посочвало, че има много причини, поради които такава информационна система е трудно да се реализира, независимо че според чл. 30 от Закона за международните договори МВнР би трябвало да ги съхранява.

Оказва се, че има вероятност самото министерство да не е наясно с пълния списък на международните договори, доколкото преди време то твърдеше, че е налице проблем с неизяснения статут на много от договорите. „В много случаи по отношение на стари двустранни договори съществува неяснота относно тяхното действие. С някои държави Република България е провеждала консултации за инвентаризация на сключените двустранни договори относно тяхното действие или прекратяване. Но тъй като с по-голямата част от държавите такива консултации не са провеждани, публикуването на страницата на МВнР на договори, чийто статут (действащ или недействащ) не е изяснен, би могло да предизвика реакция от страна на другата държава“, каза тогава МВнР.

С оглед на гореизложеното Ви предлагамe да обмислите дали е необходимо да осъществите парламентарен контрол във връзка с необходимостта от подобряване на активната прозрачност в работата на МВнР.

 

  1. Постоянен комитет по разузнаването, Конгрес на САЩ, онлайн излъчване: https://intelligence.house.gov/

2. Parliamentary Access to Classified Information. An Analysis of the Responses to the NATO Parliamentary Assembly – DCAF Survey on Legal Frameworks and Practices in NATO Member State Parliaments. Geneva, November 2018.

3. Guide on Article 10 of the European Convention on Human Rights. Freedom of Expression. Council of Europe, 30 April 2021.

4. Resolution on National Security and Access to Information, Parliamentary Assembly of the Council of Europe, 2 October 2013.

5. Global Principles on National Security and the Right to Information (‘The Tshwane Principles’), Tshwane, South Africa, 12 June 2013.

6. КАШЪМОВ, Александър. Глобални принципи за националната сигурност и правото на информация – кое е принцип и кое – изключение? Информационен бюлетин на „Програма Достъп до информация”, бр. 6 (114), 2013.

7. Рейтинг на активната прозрачност 2020 г., Програма „Достъп до информация“, https://data.aip-bg.org/surveys/Y3Q966/rankings?d=Y&institutionCategory=IN0005

 

Анкета за свободата на словото
Анкета за свободата на словото