Осветляване на медийната собственост в България: необходимите стъпки

99
АЕЖ-България

3194950746_3b2d3c550e_oАвтор на анализа е Роса Вруум, испански журналист на свободна практика, работи в България и на Балканите.

Достъпът до информация за собствеността на медиите е общ проблем за много европейски страни. Демократичните принципи като плурализъм, свобода на изразяване и, което е още по-тревожно, право на информация са застрашени от липсата на достъп до данни за медийната собственост. Само в 9 от 20-те страни, които организацията Access Info Europе анализира, обществеността има възможност да установи сравнително лесно кои са действителните собственици на дадена медия посредством отчетите на медийните регулатори или търговските регистри в страната. В България, към настоящия момент, нито правният ред, нито самите медии, позволяват улеснен достъп до такава информация за обществеността.

1. Но, какво прави прозрачната медийна собственост толкова важна?

Прозрачността без съмнение е въпрос на управление. Заедно с други последствия, като например корупцията, измамите и нелоялната конкуренция; липсата на прозрачност в една организация би могла пряко да наруши основните права на потребителя.

Това е валидно с още по-голяма сила, когато говорим за масмедии. Средствата за масово осведомяване притежават активна роля в създаването на свободно обществено мнение, което е conditio sine qua non за една демократична система.   Демокрацията изисква информирани граждани, които разчитат в голяма степен на медиите, за да получат информация.

Още повече, че има пряка връзка между знанието, което гражданите имат за структурата, собствеността и функционирането на средствата за масова информация, и капацитетът им да ги използват свободно. Доставчиците на медийни услуги трябва да бъдат прозрачни за гражданите, както от гледна точка на тяхната идентичност, така и от гледна точка на съдържанието, което предлагат. Това дава възможност на гражданите да оценят качеството на информацията, за да направят по-добре информирани политически и лични решения. Не на последно място, прозрачността също допринася и за доверието на гражданите в медиите.

Тогава, може ли повишаване на прозрачността да разреши кризата на доверие в българските медии?

2. Как да се постигне тази прозрачност? Възможно ли е повишаването ѝ въобще в действителност?

Прозрачността не е само въпрос на саморегулация на средствата за масово осведомяване. Постепенното въвеждане на регулации е предпоставка за получаване  на подходящи условия за ефективна прозрачност. Това именно е и един от изводите от изследване на Access Info Europe.

Всяка една от анализираните страни е въвела свои мерки въз основа на характеристиките на средствата й за масова информация и демократичната й традиция. Понякога обаче прилагането на регламенти се употребява като разменна монета. Така например, на последните промени на Закона за информацията в Испания се гледа като на опит на правителството да си осигури по-положително отношение от средствата за масово осведомяване.

Access Info Europe изготви десет препоръки, целящи да подпомогнат гражданите да оценят качеството на медиите. Някои много важни концепции за прозрачността могат да бъдат изведени от тях.

1) Първо, непрякото оповестяване на информация относно собствеността трябва да бъде взето под внимание заедно с прякото разкриване. Основна информация за печатни медии, телевизии и онлайн медии трябва да се разкрива пред независим „медиен орган“, както и на обществеността. Например, хърватските и австрийските регулации изискват информацията за медийната собственост да се публикува в Държавен вестник на годишна база. В допълнение, тези две страни поддържат медиен орган, на когото средствата за масово осведомяване имат задължението да докладват редовно.

2) На второ място, прозрачността на собствеността и прозрачността на влиянието в медиите са свързани с различни изисквания по отношение на информацията. С цел да се знае точно кой е собственик (прозрачност на собствеността) и кой контролира (прозрачност на влияние) медиите, имената на акционерите, както и имената на високопоставени членове на управителния съвет и данни относно тежестта на гласа им, трябва да бъдат известни.

В случая на България, изследванията на собствеността на медиите често засенчват тези, занимаващи се с влиянието върху медиите. Като пример в това отношение може да се спомене, че няма формално задължение за българските печатни медии да публикуват имената на участниците в управляващото ги тяло, макар и те да го правят в повечето случаи. Това може да бъде пречка за регулиране на нови или онлайн медии, където необходимостта от такава норма може да бъде поставена под въпрос.

По отношение на прозрачността на собствеността, Access Info Europe установява кръга от информация, необходима, за да се изясни кои са истинските собственици зад медийните корпорации. Данните, които се считат за съществени, са от името на акционерите (с праг от 5%), до участието на същите в други дружества (медии или не-медийни компании), както и тяхното битие като членове на политически партии, държавни служители или обвързаностите на техни близки.

Да бъдем наясно дали, например, дадена информация е частично финансирана от дадена банка е толкова важно, колкото да знаем дали членовете на семейството на собственика на медията имат интереси в сферата на медиите или политиката. Разбира се, необходими са конкретни дефиниции на собствеността във всеки случай (косвена, скрита, партньор, свързана с кръстосани дружества).

Що се отнася до не-медийни компании, инвестиращи в масмедиите и възможните последици от това, Испания е съвършеният лош пример. Преди т.нар “Тухлена криза”, родила се от прекомерно зависимата от производство и износ на тухли и хоросан икономика, значителна част от компаниите, занимаващи се с недвижими имоти, бяха започнали да купуват акции в местните медии. Без достатъчно пряко и непряко оповестяване на информация за собствеността на тези медии, обществеността не успяваше да вземе обективни решения за покупка, продажба и отдаване под наем на имоти.

За разлика от Испания и по-голямата част от европейските страни, Норвегия, Германия и Хърватия изискват медиите да разкриват обширна информация за собствеността си на специално определен за тази цел орган. В Германия властите публикуват списък на предоставяните национални търговски услуги на годишна база (включително радио и телевизионни оператори, и лица с дялови участия), който също се поставя на Интернет страницата на KEK – независимата Комисия за концентрацията на медиите.

Access Info Europe създаде добра практика по оповестяване на данните, необходими за прозрачност на медийната собственост. Въпреки това, всяка страна има необходимостта да анализира собственото си наличие или липса на информация и да сравни своята традиция в медийната регулация с примери от другаде, за да се вземат под внимание тези препоръки.

В този смисъл е полезно да се отбележи случая на Австрия, където влезе в сила Закон за медийната прозрачност след години на проблематизиране на размера на държавните пари, които бяха инвестирани в медийна реклама, в замяна на положително отразяване на правителството. Наред с това, Хърватия също дава интересен пример с решението си за приватизация на местния орган за защита на конкуренцията, за да се гарантира неговата независимост.

3. Обратно на основната точка: защо не знаем в чие ръце е собствеността и кой влияе върху българските медии?

Немалко неправителствени организации, активисти и журналисти са се опитвали да разберат кой стои зад информацията в България. Само специализирани, отдадени изследователи могат да достигнат до това знание, проследявайки низ от данни,

набавени от различни регистри, и напасвайки ги със слуховете в обществото. В тази връзка, Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация” смята, че разследването на въпроса кой стои зад българските медии трябва да мине през изследване на всички възможни междуличностни или институционални връзки.

Така че, дори и да има много „обществени тайни“ за това кой притежава и контролира средствата за масова комуникация в България, доказването им, с цел да се предотврати манипулация или концентрация на собственост, е трудна задача. Делян Пеевски, Цветан Василев и Красимир Гергов са някои от имената, които хората идентифицират като отговорни за задаването на дневния ред в България. Независимо от това, няма публични отговори на въпроси като „как те влияят върху медиите“ и „колко издания контролират“.

Както бе посочено от Александър Кашъмов, автор на доклада за България в проучването на Access Info Europe, законите не са достатъчни, за да бъде разкрита собствеността. В случая на печатните и онлайн медиите не съществува изискване за оповестяване на процента собственост. При електронните медии няма законово изискване да се разкрие собствеността чрез посредничество, нито да се разкрият подробности, като например интереси на собствениците в друг бизнес. Идентифицирането на медийната собственост се състои от кръстосани препратки – задача, която не е постижима за широката общественост. Освен това, фактът, че някои печатни медии са регистрирани като организации, вместо фирми, прави задачата още по-трудна.

Това, което Александър Кашъмов идентифицира като второстепенен проблем за България преди две години, поради сравнително малкия дял на посредничеството като практика, сега се превръща в един от най-належащите проблеми. Това е така, тъй като данните собствеността на изданията често са скрити от офшорни фирми.

Докато Кашъмов не идентифицира неясните медийни приходи като основен проблем, Николета Даскалова смята, че те именно са най-голямата беда за медийната среда в България. Всъщност нито печатните, нито радио медиите имат задължението да докладват приходите си на регулярна основа. Единствено в случая на радио медиите, предоставянето на тази информация е изискване за получаване на лиценз за радио разпространение. Освен това, повечето от изданията в България са идентифицирани като губещи предприятия, което прави задачата още по-сложна. Откъде идват парите? Какви са интересите, които стоят зад тях?

4. Какви са най-важните препоръки за България?

Препоръките, направени от Access Info Europe, са резултат от анализ на различни демократични системи, които може и да нямат пряко приложение в България. Независимо от това, установяването на пример за това как трябва да се подходи, може да допринесе за започване на подобряване стъпка-по-стъпка. Прогресивното подобряване на отношението между потребителите и медиите е ключов въпрос за преодоляване на кризата на доверие в средствата за масова информация в България.

1) Преосмисляне ролята на медийните органи

Доказано е, че е необходима структура, която да контролира медийния регистър. В случая на България, Министерството на културата, чрез общините, контролира регистъра на печатните и онлайн медии, а Съвета за електронни медии (СЕМ) контролира регистъра на електронните медии. Този медиен орган трябва да бъде независим от правителството, да може да санкционира ефективно и да има ограничени правомощия по отношение на редакционното съдържание.

2) Улесняване на достъпа на обществеността

За да се улесни достъпът на обществеността, тези данни трябва да бъдат централизирани в един регистър, за да се избегне настоящето кръстосано сравняване на много източници. Това също така означава, че всички медии трябва да бъдат регистрирани като търговски дружества.

Тази информация трябва да бъде възможно най-пълна. Във всеки случай, следва да се изисква от медиите да посочат истинския си собственик. Следва да има и постепенното увеличаване на изискванията. Да не забравяме и, че тази информация трябва да се актуализира редовно.

3)Саморегулация

Промените трябва да бъдат приложени заедно със саморегулацията на средствата за масово осведомяване. С други думи, медиите трябва да бъдат насърчавани да предоставят основна информация на аудиторията чрез уебсайтове, печатни обекти и др. Това постепенно ще подобри информираността на обществото за значението на прозрачността на информацията за медийната собственост и на тази относно контрола и влиянието върху средствата за масова информация в България. Така ще се подобри и връзката между потребителите и доставчика на информация.

4) Регистрация на собствеността на онлайн медиите

Онлайн средствата за масова информация имат все по-голяма тежест в днешно време. Независимо от тенденцията последните да се разглеждат като трудно регулируеми, информацията за тяхната собственост трябва да бъде преразгледана и следва също да бъде фактор при определяне на пазарното им присъствие. Публиката трябва да се научи да съди информацията в зависимост от източника.

5) Приходите на масмедиите са ключът в информационната структура в България

Достъпът до информация по отношение на приходите от реклама и финансиране от външни източници става дори по-важен в един труден икономически климат като настоящия. Възможно е медийните оператори да започнат да разчитат все повече на публичното финансиране или да станат зависими от един или два основни източници на търговски приходи.

В пазар като българския, където медиите приключват често годината на загуба, държавата е ключов играч. В ролята си на рекламодател държавата разпределя средствата за промотиране на оперативните програми на ЕС, както и различни обществени проекти. Тази ѝ позиция е използвана за въздействие върху медийното съдържание. Особено силен е натискът върху регионалните медии.

На този фон, е важно да се намерят решения за България. За щастие или за съжаление това не е единствената страна, която е имала този проблем. Хърватия изисква медиите да предоставят данни за рекламодатели и агенции, ако те съставляват 10% или повече от техните годишни пазарни печалби. Македония изисква разкриването на лица, които генерират над 30 процента от рекламата на предаването през дадена година. Австрия изисква публичните органи, както и държавни компании, да оповестят общата сума, платена на всяка медия. Освен това има и някои страни като Полша, които изискват медиите да разкриват подробности за техни интереси или партньорства с организации с нестопанска цел като, например, асоциации или фондации.

Ето защо подобряването на прозрачността на медиите в България неизбежно трябва да мине през подобряване на прозрачността на приходите. Тази задача включва и колективни усилия за изясняване на определения, срокове, цени и предели на инвестициите в медиите.   В Полша, например, е обществено достояние, че католическата фондация Lux Veritatis ръководи радио Marja.

6) Насърчаване на публичното оповестяване на информация чрез обучение на журналисти и журналистически разследвания

В допълнение към останалите препоръки, от съществено значение е и насърчаването на общественото съзнание. Не могат да бъдат предприети никакви стъпки, ако самата публика не иска подобрение. Това също така гарантира някаква устойчивост в отношенията между потребителите и компаниите.