Автор: Мария Шаркова, адвокат по медицинско право

„Пациентката е знаела, че бременността не се развива, както трябва. Най-вероятно е вследствие на високата надморска височина, физическото натоварване“, обясни д-р Божикова. Бременната е била в 11 гестационна седмица, в момента е в стабилно състояние и се чувства добре.“

или

„По думите на д-р Димитров пациентът има фрактури на три ребра, на прешлен, на става, но към момента не се налага оперативна интервенция. Детето е в съзнание.“

Това чуваме по телевизията или четем почти ежедневно в медиите след инциденти, свързани с пътни произшествия, насилие, пожари, бедствия, трудови злополуки.

Замисляли ли сте се дали пациентите, пострадали при тези инциденти или техните близки, искат обществеността да знае колко точно кости са им счупени, колко и какви травми са преживели, колко на брой и какви интервенции са извършени, в коя гестационна седмица са изгубили бебето си, какви съпътстващи заболявания имат? Не? Аз се замислям всеки път, когато чуя с каква лекота служители на лечебни заведения споделят информация за пациентите си и то публично. Едновременно с това за част от тях често се съобщава, че са в кома, интубирани, в операционна и прочее, следователно е очевидно, че не са в състояние да изразят съгласие за разпространяване на тази информация.

Това, че се спестяват имената или се съобщават инициали, не пречи този пациент да бъде идентифициран по други признаци, включително и чрез описание на самите инциденти, които са се случили (все пак не всеки ден имаме паднал парапланерист или прието дете в болница с признаци за осъществено насилие срещу него).

Ето защо отправих питане към Комисията за защита на личните данни (КЗЛД):

  1. Нарушава ли се забраната за обработване на лични данни, отнасящи се до здравословното състояние на дадено лице, при разпространяване на информация за здравословното му състояние от лечебните заведения до средствата за масово осведомяване дори в случаите, при които не се сочат имена на лицето, но са налице други данни, от които лицето може да бъде идентифицирано?
  2. При какви условия подобно обработване е законосъобразно?
  3. В какъв обем следва да е предоставяната информация, така че да бъде спазен принципът на пропорционалност?
  4. Налице ли са допълнителни условия в случаите, в които се предоставя информация за здравословното състояние на дете?

Представям отговора на КЗЛД в снимки под публикациите, накратко:

  • Лечебните заведения обработват лични данни в случаите, в които съобщават информация за здравословното състояние на своите пациенти.
  • По принцип в чл. 25з от ЗЗЛД е въведена възможност за обработване на лични данни за журналистически цели, в това число и чувствителни лични данни, каквито са тези за здравословното състояние на пациентите.

Но тези дерогации не се прилагат в случаите, в които лечебните заведения съобщават данни за здравословното състояние на пациентите си.

  • Лечебните заведения следва да извършат оценка на риска и оценка за въздействие за всеки един случай, за да преценят каква информация е допустимо да разкрият пред медиите.
  • Лечебните заведения са длъжни да осигурят и да спазват правила, политики и процедури, свързани с разкриване на данни за своите пациенти.

Аз бих добавила: обществен интерес (необходимост) и обществено любопитство са две напълно различни понятия. Правото на пациента да реши при какви условия и с кого да споделя информация за здравословното си състояние е част от правото на личен живот и е основно човешко право. Моля, не го потъпквайте на брифинги, в които броите счупени ребра, фрактури на крайници, порезни рани и брой операции. Помислете също дали бихте искали да узнаете от новините, че ваш близък е починал или се намира в критично състояние в интензивно отделение.