Как да се придържаме към основните ценности на журналистиката, като същевременно се адаптираме към изискванията на цифровото бъдеще? Каква е ролята на утвърдените медии във все по-ориентираната към свободна практика професия? Трябва ли репортерите да се придържат към неутралитета в момент, когато обществените лица непрекъснато заемат страна по противоречиви теми? Тези, наред с много други въпроси, станаха център на дискусии през първия ден на конференцията „Новите хоризонти в журналистиката“, организирана от World Press Institute в София на 24-25 септември.
Джон Харис, съосновател на онлайн портала Politico, откри събитието, спонсорирано от Фондация „Америка за България“ и в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България. Politico е медия основана през 2007 г. във Вирджиния, САЩ и се съсредоточава върху една тема, а не върху широка област от теми като традиционните медии, в които Харис работи по-рано като например Washington Post (WP). „Заразих се с вируса, наречен журналистика в колежа, винаги съм се интересувал от политика и работата ми за WP обединяваше тези две страсти“, казва Харис. Но точно когато той достига най-високите етажи на вестника и е в разцвета на кариерата си, се разразява икономическата криза от 2007-2008 г. Финансовата несигурност и интернет революцията го предизвикват да търси нови решения извън традиционните медии. „Исках да съм в офанзива и да прегърна журналистиката, ориентирана към бъдещето. Запитах се – какво следва? „
За Харис бъдещето на медиите се основава на два основни стълба: медии, които имат тесен обхват, позволяващ на журналистите да се специализират в една-единствена тема и такива, които покриват всички новини. В случая на Politico, екипът успява да печели от своите специализирани потребители. „Общото ни съдържание е абсолютно безплатно за читателите, но имаме цял набор от съдържание и продукти, насочени към професионалисти в областта на публичната политика – данни, анализ на обществената политика и т.н. Те плащат много за това.“
Харис очерта три основни въпроса за медиите днес. Първият е как журналистите защитават ценностите на своя занаят и професия в момент на толкова нестабилност и икономически предизвикателства. Той каза, че е важно репортерите да правят разлика между ценности и концепциите и да се придържат към първите, като същевременно променят навиците си, за да се адаптират към новата среда. „Има много неща, с които съм израснал, вярвайки, че така се правят нещата. Пример за навик е, че когато президентът произнася реч, ние пускаме суха новина от една страна и отделно анализ на речта му, но вече не е нужно да се придържаме към тази практика.“
Вторият ключов въпрос е за ролята на утвърдени медийни брандове. „Аз вярвам в медиите, които са се превърнали в институции; те са средство за предаване на ценности между поколения журналисти. Не вярвам, че човек може да ги придобие сам. Когато журналисти са хвърлени в затвора или са тормозени, медиите със статут на институции могат да се изправят и да кажат „не“ и да те правят това по -добре от всеки отделен човек. „
За Харис репортерите трябва винаги да останат верени на фактите и да не вземат страна, както биха направили активистите, защото това може да подкопае реалната сила на медиите като независим арбитър. „Признавам едно – върховенството на фактите и непривързаността. Много млади журналисти не вярват в това. Смятам, че има огромна сила в това журналистите да се фокусират върху фактите и да не участват в битката за власт. Това не е защото не ни пука, а защото ни е грижа и искаме да запазим най-голямата си сила. „
Какъв е съветът на Харис към колегите му в България, на които липсват институционалните основи на силната американска преса и гигантския пазар на САЩ? „Част от предизвикателството е да се изградят институции, да си построят домове за тези ценности. Дотогава всичко е в ръцете на смели хора, които се опитват да разказват добри истории въпреки всички заплахи и предизвикателства. ”
В първия панел на конференцията, наречен „Икономическа устойчивост: нови бизнес модели и алтернативни източници на финансиране на медиите“, модераторът Майкъл Монтгомъри (Центъра за разследваща журналистика) разговаря с Пол Стайгър, основател и бивш главен редактор на ProPublica, Камила Бат, журналист, редактор и медиен консултант и Галя Прокопиева, журналист и изпълнителен директор на „Икономедиа“
Прокопиева говори за два основни периода от почти 30-годишната история на „Икономедиа“, издателя на седмичника „Капитал“. „Присъединихме се към славните години за медиите доста късно, но все пак уловихме част от този период. Това продължи около 15 години, а след това Титаник удари айсберга “, казва тя, имайки предвид икономическата криза от след средата на 2000-та година. „През следващите 15 години трябваше да поддържаме постигнатото, защото не можехме просто да се откажем. Беше трудно – дигиталният преход, преминаването от широкоформатен принт модел към онлайн не са лесни задачи, особено когато се случва във време, когато има все по-малко ресурси “, каза тя.
“Този преход от печат към онлайн току-що започна в Африка”, каза Камила Бат, която е изправена пред много подобни предизвикателства. „Медийната индустрия на Южна Африка винаги е била силно недофинансирана и се е свила още повече през последните години. Нашите традиционни медийни платформи бяха защитени досега, тъй като 60% от жителите на Африка нямаха достъп до интернет. Но огромната дигитална революция обхваща Африка, въпреки закъснението от 10-15 години в сравнение с останалия свят и традиционният модел базиран на реклами сега започва да се проваля. “ В момента Бат вижда тласък към иновации, преминаване към платформи, търсене на решения. „Това е битка за оцеляване“, добави тя.
На въпроса как да бъдат разнообразени потоците на финансиране, Прокопиева отговори, че успешното създаване на b2b събития и конференции на „Икономедиа“ за своите бизнес читатели. „Опитваме се да правим иновации с малко пари или изобщо без никакви пари. Брандираното съдържание е един източник, „необходимото зло“, но не е универсално решение“, добавя Бат, казвайки, че намирането на силни партньорства с авторитетни марки за създаване на полурекламирано съдържание помага на нейната редакция да финансира своите разследвания.
Пол Стайгер от ProPublica отбеляза, че един от ключовете за успеха на медия със статут на организация с идеална цел са успешните партньорства с по-големи медии, сътрудничеството и използването на ресурси, които те ангажират през годините. „В момента има 21 новинарски организации, с които ProPublica взаимодейства, ние събираме средства заедно и си сътрудничим в създаването на съдържание“, каза той.
