Бог създаде Близкия изток и каза: Нека има извънредни новини“ – така ливанският блогър Шарл Каро описва начина, по който страните от Близкия изток са виждани отвън. Но какво реално виждат журналистите, когато отидат на място в конфликтната зона? За своето посещение в град Ербил, Иракски Кюрдистан, само на километри от който кюрдските бойци от Пешмергата се сражават с джихадистите от Ислямска държава, в предаването на АЕЖ-България „Медиатор” разказаха журналистите на свободна практика Георги Тотев и Руслан Трад. Водещ е Мария Черешева, а предаването бе изпъчено на 25 ноември, 2014 г.

Изгубени в търсене на сензацията
„Ако не си журналист и просто отиваш при някой приятел в Ербил, може и да чуеш, че има военни действия, но може и изобщо да не разбереш, че най-близкият фронт е на около 25 километра. Животът си тече, и имам усещането, че всичко като че ли се случва напук, въпреки войната, която заобикаля града.“, коментира Руслан Трад. Според него, в българските и световните медии през последните години има един маниер на много екслузивно представяне на конфликтите в Близкия изток.

„Набляга се на касапниците за сметка на човешкия фактор, реалните съдби на хората. Ние видяхме обезлюдени селища и съвсем естествено ни се искаше да разберем – къде са тези хора, дали са отвлечени, дали са станали част от Ислямска държава, какво е станало с тях? Има и друг живот извън кадрите на убийства. Реално, медийните формати днес са много по-съкратени, хората нямат време, четат основно в интернет. Но пак има къде да вмъкнеш малко пълнеж, който е много важен. Да кажеш „обезглавиха 10 души и унищожиха едно село“ просто не е достатъчно.“, допълва Руслан.

Ако се интересувате от отразяване на конфликтни зони, обучението, което заснехме с журналиста Димитър Кенаров, ще ви бъде полезно. В публикацията има полезни линкове с наръчници за журналисти.

„Често представите на хората за войната за погрешни. Не трябва да си представяме, че когато започне война, хората просто изчезват. Напротив, те продължават да живеят, да се хранят, основните институции, каквито са училищата, например, продължават да работят. Разбира се, конфликтът в Ербил е много различен от Сирия – това е огромен град, с представителства на множество международни компании, един жив, активен град, в който изобщо не се усеща напрежение или война. Стандартът там е вероятно и по-висок от този у нас, магазините са отлично заредени – въпреки войната, той продължава да се развива.”, обяснява Георги Тотев.

Добре отъпкан път
По думите на Георги Тотев, поради дългогодишните и многобройни военни конфликти, пътят за международните журналисти в Иракски Кюрдистан е добре отъпкан – фиксъри се намират лесно и в интернет, има преводачи, работата върви гладко. Той е категоричен, че най-обективна информация репортерът може да придобие без да ползва услугите на фиксър, тъй като това обикновено са хора със свои собствени гледни точки и цели.
„Като цяло работата с фиксър е нож с две остриета – той може да ти помогне много, но и да замъгли представите ти. Аз лично усетих това, когато минахме през едно обезлюдено село до фронтовата линия и попитахме къде са тези хора, тъй като според нас надали всички от тях доброволно са отишли да живеят някъде другаде. Според мен част от тях са насилствено разселени на етнически принцип – но това няма как да го научиш от кюрд.”, допълва Руслан.

„Задължително, когато правиш такъв тип репортаж, трябва да се срещнеш с местни журналисти, които са наясно със ситуацията, политическите спорове и проблеми, в които е много трудно тепърва да се ориентираш сам на място.”, съветват българските журналисти.

Относно опасностите, на които са изложени журналистите, Руслан и Георги споделят, че най-динамичната за тях ситуация е бил моментът, в който отрядът на Пешмерга получава сигнал, че е нападнат от джихадистите, които се намират на разстояние от не повече от 800 метра. Макар че ситуацията за журналистите да е като цяло по-спокойна, отколкото в други части на Ирак, които са под командването на централната власт в Багдад, най-сериозната опасност си остават отвличанията. „Напълно възможно е шофьорът ти да те откара в Мосул…след което…гледаме клипове в интернет“, подчертава Руслан Трад.

Медийни легенди и митове
Според Руслан Трад, в западните медии като че ли има митологизиране на кюрдските женски бойни отряди, а всъщност това са едни съвсем обикновени хора, които не са хванали автомата по свое желание. Същевременно обаче, и сред кюрдите се създават митове за техните войни – самата дума „пешмерга“ означава този, които се изправят срещу смъртта и те са широко възприемани като герои.

Митологизирани са и бойците на Ислямска държава – те нападат вечер, никой не ги вижда, те са „този, който не трябва да се споменава“. Това личи дори и от пропагандните видеа на Ислямска държава, в които няма пряк досег с другите групировки, както например във видео материалите от Сирия.

„Отношението на кюрдите е по-различно от това, което се наблюдава в Европа – за тях това е поредна битка, без особено значение, че това са ИД. В западните медии и общества се пропускат корените на проблема – той се разглежда като религиозно-етнически, а всъщност той по-скоро е политически. И това изкристализира, когато си на място в Близкия изток. Ето защо, и решението на проблема трудно ще се намери по военен път, то трябва да е по-скоро политическо.”, казват Руслан и Георги.