Резултатите от проучването на свободата на словото, проведено от АЕЖ-България, показват мотивите за масовите протести.
Българските журналисти редовно стават жертви или свидетели на натиск в медиите, в които работят. Както отвътре – от страна на редактори и собственици, така и отвън – от рекламодатели, политически и икономически субекти. Нещо повече, в българската медийна среда съществува добре развита „култура на натиска“, рамките на която медиите са интегрирали и институционализирали канали, по които външното влияние се предава пряко вътре в редакциите. Това показват резултатите от проучване на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) за свободата на словото през 2013 г. и дават светлина върху мотивите за протестите към днешна дата. Проучването бе осъществено сред 169 журналисти през периода 10 май – 10 юни 2013 г. Проучването няма претенции за представителност, а е първи етап от подготовката на представително проучване, което да се проведе и реализира през 2014г. Основната му цел бе да констатира проблемните зони по отношение свободата на медиите в България. Онлайн анкетата бе анонимна, но при желание журналистите можеха да участват с имената си. Общо 144 от всички отзовали се направиха този избор, тяхната самоличност обаче ще бъде запазена в тайна.
Понятието „неправомерен натиск“, с което борави анкетата, бе определено във въпросниците като заплаха за физическия, финансов и морален интегритет на респондента. На тази база 86.98% от участниците в анкетата считат, че опитите да се повлияе на съдържанието на журналистическите материали са практика в българския медиен пейзаж. Нито един респондент не е определил натиска над медии и журналисти като „несъществуващо явление“.
По-различни са тенденциите, очертани от мненията на журналистите относно натиска в медиите, в които работят. Малко по-малко от половината респонденти са били обект на натиск заради съдържанието на журналистическите си материали (46,15%). 53,85% заявяват, че върху тях не е бил упражняван натиск. Прави впечатление е, че журналистите, започнали на нова месторабота през последните 2 години, са подложени на значително повече натиск, отколкото колегите им с по-дълъг стаж в дадена медия. Същевременно, над 2/3 от интервюираните журналисти са били свидетели на упражняването на натиск върху техни колеги.
Истинска тревога буди фактът, че се наблюдава ясно изразена статистическа зависимост между натиск и динамиката на нивото на личните доходи през последните 5 години. Журналистите, които са били обект на натиск са свръхпредставени в групата на тези, чийто доходи са намалели, докато колегите им, които не са били притискани, присъстват далеч повече в групата, чиито доходи са се увеличили.
Най-често срещаният тип натиск, според журналистите ( близо 70%) е индиректният натиск отвън, упражняван от работодатели и собственици, услужливо защитаващи интересите на приближени до тях политически и икономически субекти. На директен натиск от страна на политици, рекламодатели и представители на различни икономически кръгове са подлагани малко над 30% от анкетираните. Относно натиска вътре в редакциите, над 60% от участниците в проучването посочват, че той е честа практика на техните ресорни или главни редактори, а други 30% дори нямат нужда от намеса и напомняне какво могат да отразяват– те просто редовно се самоцензурират.
АЕЖ-България проведе и паралелно допитване за състоянието на медийната среда и сред т.нар. „нетизънс” (netizens) – активно създаващите медийно съдържание граждани чрез блогове и други интернет. От общо 50 получили индивидуални покани за участие, се включиха 26. Общо 96.2% от интервюираните заявяват, че имат блог, а “Twitter” и “Fаcebook” ползват еднакъв, сравнително висок дял от интервюираните – 76.9%.Мнозинството от отговорилите блогъри са създавали и съдържание в традиционните медии (83.3%). 73% не са платени, като огромната част – 69.2% от респондентите заявяват, че това не им е цел, докато 3.8% биха искали да получават възнаграждение. Мотивацията на 80.8% от т. нар. Нетизънс да създават медийно съдържание е, че това им позволява да отразяват и дискутират теми, които представляват личен интерес за тях. Наред с това над 82.6% от респондентите считат, че гражданската журналистика е призвана да запълва празнини в медийната среда и има комплементарна функция по отношение на традиционните медии.
Над половината от участниците в анкетата – 52%, оценяват свободата на словото в България като лоша, а 40% поставят задоволителна оценка. А 46.15% от респондентите заявяват, че се били обект на натиск, докато 53.85% твърдят, че не се сблъсквали с подобно явление.
Резултатите от проучването на свободата на словото в България 2013 г бяха представени по време на открит дебат в Червена зала на Червената къща на 25.06.2013 г. В срещата взеха участие д-р Борис Гюров, социолог, Нели Огнянова, експерт по медийно право, Спас Спасов, кореспондент на „Дневник“ и „Капитал“ в гр. Варна, Константин Павлов-Комитата, блогър. Модератор на дебата бе журналистът Ирина Недева.
„Искам да обърна внимание върху единството на пари – медии – власт и деформациите на медийния пазар в България, до които то води. Няма никакво съмнение, че проблем номер едно е медийната концентрация и непрозрачността на медийната собственост“, коментира Нели Огнянова.
„Съществува радикална разлика между качеството на журналистическия продукт на националните медии и този, който произвеждат техните регионални центрове“, каза Спас Спасов.
По думите на Константин Павлов-Комитата, „докладът дава картина на България, такава каквато съществуваше преди няколко седмици (преди масовите протести в София) и ни позволява да наблюдава медиите в предреволюционна ситуация.“.
„Би било добре да се мисли за общи инициативи сред журналистите на базата на вече идентифицираните проблеми в проучването. АЕЖ-България ще се радва да намери съмишленици в тази посока“, каза Мария Черешева, заместник председател на АЕЖ-България.
Пълният текст на докладите с резултатите от двете анкети и свидетелствата към тях ще публикувани на сaйта на АЕЖ-България до дни. Проучването се проведе с финансовата подкрепа на Посолството на Съединените американски щати в България и с медийното партньорство на Българското национално радио (БНР), Dnevnik.bg, Offnews.bg, Profit.bg.
Асоциацията на европейските журналисти в България е член на международната Асоциация на европейските журналисти (www.aej.org), обединяваща журналисти от 30 европейски държави.АЕЖ е независима международна асоциация, която събира журналисти от цяла Европа чрез членството им в националните секции. Тя подкрепя критичната журналистика в процеса на европейската интеграция и свободата на информация и на медиите. АЕЖ предлага на журналистите възможността да бъдат част от професионална и социална мрежа. Асоциацията е независим наблюдател в комисията по медиите към Съвета на Европа.
Презентации:
Презентация на д-р Борис Гюров, социолог
Презентация на Мария Черешева, АЕЖ-България
Презентация на Камелия Иванова, АЕЖ-България
Пълен текст на документите:
Проучване на свободата на словото в България – 2013 г.
Лични коментари на журналисти, участвали в проучване на свободата на словото – 2013 г.
“This survey is made possible by the generous support of the American people through the United States Department of State. The contents are the responsibility of Association of European Journalists-Bulgaria and do not necessarily reflect the views of the Department of State or the United States Government.”
