Въпреки разнообразните предизвикателства и рискове, все повече журналисти в различни точки на земното кълбо са склонни да си сътрудничат в провеждането на разследвания. Екипната работа прави възможно бързото и ефективно обработване на огромни количества информация и същевременно предлага сигурност и подкрепа, на каквато самостоятелно работещите журналисти обикновено не могат да разчитат.

Това пише Елън Хюм, дългогодишен журналист, медиен анализатор и учител, в материал за Центъра за медии, данни и общество към Централноевропейския университет (ЦЕУ).

Една от положителните тенденции в медиите е растящият брой на местни нестопански организации за журналистически разследвания, в които работят опитни журналисти, търсещи политическа независимост, пише Хюм. Организации като Direkt 36 в Унгария намират начин да оцелеят при сравнително неблагоприятни и дори опасни условия и то с ограничени ресурси в голяма степен благодарение на международните си контакти със съмишленици.

В среда, в която фалшивите новини и откритата пропаганда подкопават значението на фактите и разрушават основите на съвместното ни съществуване, международните партньорства вдъхват нов живот на разследващата журналистика. Проекти като „Досиетата от Панама“ илюстрират огромното въздействие на трансграничната журналистическа работа в екип. Според Хюм неправителствените организации за разследваща журналистика развиват собствена култура и разчитат на интернет и най-новите мобилни устройства и приложения, за да разкриват случаи на корупция и несправедливост и да информират за случващото се на места, където самостоятелно работещи журналисти могат да бъдат убити или арестувани заради работата си.

„Досиетата от Панама“ е едно от много международни журналистически разследвания, които са били немислими само до преди няколко години. Проектът започва, когато Бастиан Обермайер, журналист на Suddeutsche Zeitung в Мюнхен, получава имейл с предложение да получи „данни“. Този имейл прераства в най-мащабното изтичане на информация в историята: данни в размер на 4.6 терабайта за дейността на панамската адвокатска кантора за офшорни фирми „Мосак Фонсека“, която пере и прикрива незаконни авоари на хора като руския президент Владимир Путин и исландския министър-председател Сигмундур Гунлаугсон. Тъй като обработката на такова количество информация е абсолютно непосилно начинание за един журналист или дори за цял вестник, Обермайер се обръща за подкрепа към Международния консорциум за разследващи журналисти. В резлутат по „Досиетата от Панама“ работят общо 400 журналисти в 70 държави. Докато влиятелни политически лидери като Владимир Путин успяват да оцелеят, исландският премиер Сигмундур Гунлаугсон и испанският министър на индустрията, енергетиката и туризма Хосе Мануел Сория са принудени да подадат оставка.

Джеймс Хамилтън, преподавател в Станфордския университет, изчислява, че за всеки долар, инвестиран в разследваща журналистика, обществото получава ползи в размер на 100 долара. Въпреки недостатъците на филантропията, много журналисти са оптимисти за бъдещето, пише Хюм, цитирайки един от тях: „Ако ме убиете, четирима ще заемат мястото ми. Ако убиете четиримата, 40 ще заемат мястото им. Ако пък убите всички 40, мястото им ще заемат 400.“