Медийна грамотност и директна комуникация са ключ към противодействие на дезинформацията сред ромите

Борбата с дезинформацията в ромската общност минава както през медийна грамотност, така и през изграждане на цялостно доверие във външните източници на информация и в пряката комуникация. Това бе един от изводите по време на журналистическата работилница на тема „Роми и дезинформация“, която се проведе на 21 ноември в София.

В рамките на събитието беше представено проучване на дезинформационните наративи, разпространявани в ромската общност, изготвено от Мина Киркова, журналистка от „Дойче Веле“ и Factcheck.bg, и Михаил Мишев, журналист на свободна практика. Свои изследвания представиха Деян Колев и Теодора Крумова от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“. Модератор на срещата беше Мария Черешева, журналистка и председателка на АЕЖ-България.

Изолираната общност на ромите в България се простира и в онлайн средите, където голяма част от комуникацията и общуването се извършва в рамките на затворени групи във Фейсбук, както и в частни канали в платформи за изпращане на криптирани съобщения като WhatsApp. „Сред популярните наративи на дезинформацията са носталгията по комунистическото минало на страната, антиукраинската реторика, подвеждаща информация за ваксините и коронавируса, дезинформация срещу „джендъра“ и ЛГБТ-общността“, посочи Михаил Мишев.

Разпространяването на всички разгледани дезинформационни наративи в голяма част от случаите не се ограничава до ромските общности. Въпреки това естеството на социалните контакти в ромската общност и начинът, по който се осъществява комуникацията, предразполага ромите към това да са изложени на дезинформация. Разгледаните дезинформационни наративи, които са популярни сред ромските общности, показват също как всеки един от тях се свързва с някоя специфична за общността черта, за да се свърже успешно и дори на емоционално ниво с ромите. Това е още един начин, по който ромската общност е маргинализирана и застрашена, включително е застрашено и здравето на членовете ѝ, както беше по време на пандемията от COVID-19. 

„За да постигнем промяна на нагласите на обществото, трябва и ние да предизвикваме емоция в хората, но през позитивния пример“, каза Теодора Крумова от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“. А според Деян Колев е необходимо да се таргетира групата на хората, които не са нито крайно консервативни, нито крайно либерални. При тях е най-големият потенциал за промяна на стереотипите спрямо ромската общност.

Пълния текст на доклада „Къде се разпространява дезинформацията в ромската общност“ ще намерите тук.

Материалът е подготвен в рамките на националната инициатива „От думи към истории”, която събира коалиция от организации с различен профил с цел противодействие на езика на омразата. Проектът е финансиран от Европейския съюз, програма „Гражданство, равенство, права и ценности” (CERV) и се изпълнява от Фондация GLAS, Асоциация на европейските журналисти – България, Фондация „Билитис”, Фондация „Роми за демокраци и „Мултикулти колектив”. Изразените възгледи и мнения са само на организаторите и не отразяват непременно тези на Европейски съюз или Европейската комисия. Нито Европейския съюз, нито финансиращият орган могат да носят отговорност за тях.