20141005_213537Автор: Айлин Адемова, студент по журналистика, ФЖМК               

Целта на настоящия анализ е да разгледа проблемите в журналистиката в Полша и България спрямо историята на двете страни. На фокус са собственост и външна намеса в медиите, отношение към политиката на всяка от страните; етики и закони в журналистиката, характер на новините.

Поглед към историята…

Историята на Полша и България преди 1945 г. е доста различна, но белязана от войни и разрушения. През това време културата и на двете държави е запазена благодарение на църквата, която обединява хората. Това явление продължава в Полша и след Втората световна война. Всички страни, които са били под комунистически строй, включително и България, са преживяли едни и същи политически, социални и икономически проблеми, които обуславят и развитието на журналистиката в тях – цензура, намеса на държавата във всичко, ниска степен на професионализация, отсъствие на свободен достъп до информация и т.н. След падането на комунистическия режим през 1989 страните от този блок приемат демократичния начин на управление, с проевропейска политика. Промяна настъпва и в журналистиката– създават се нови медийни групи, вестници; в повечето страни  има бум в развитието на журналистиката.

Все пак има големи разлики в медийната среда на Полша и България в края на XX и началото на XXI век, въпреки сходствата от миналото. Страните от Централна Европа успяват да се възстановят много по-бързо от членството в комунистическия блок. Това може да се види и от състоянието на журналистиката в тях сега – спрямо класацията за свободата на печата на „Репортери без граница“ за 2015 г., Полша е на 18 място, Чехия е на 13 място, Словакия на 14, а България на 106. В момента политиката и на двете държави е със силна прозападна ориентация, но определено в Полша и другите страни от Централна Европа може да се види влиянието на Германия, която притежава доста от големите медийни групи.

Безспорно най-голямата разлика е влиянието на църквата, което в Полша е много силно и днес. Тя е една от малкото европейски страни, която се характеризира с религиозна и етническа еднородност. Над 90% от хората са католици, в страната има 9941 католически енории, както и католическата образователна система е традиционна за страната – по времето на комунистическото управление е имало 10 католически училища, а днес функционират 220 католически училища. „В началото на 90-те, църквата се опита да затвърди християнските ценности, включвайки ги в официалните закони на страната. Така, тясно свързаните с нея депутати от Сейма (и най-вече тези от т.нар. Християнско-демократично обединение) наложиха християнските ценности да бъдат изрично споменати в Закона за образованието от 1991 и Закона за радиото и телевизията от 1992.“  (Георгиев, 2007) Също така в момента Полша не приема сирийски бежанци, а религиозният фактор е сериозен медиен дискурс в страната. Едни от най-влиятелните медии в Полша са именно „собственост“ на католическата църква. В България най-разпространената религия е източноправославната, а броят на вярващите е много по-нисък (според изследване на Mediapool през 2015 г. – 52% от българите са вярващи) и спрямо Конституцията вероизповеданията са свободни, не могат да се използват за политически цели.

Между църквата и олигарсите – борба за глътка свобода

Населението на Полша е 38,5 милиона души, разпределено в 16 области. Медийният пейзаж е продукт на политическия и икономическия преход на страната след падането на комунизма през 1989 г., когато е отменена и цензурата, като основните промени включват приватизация на  пресата и трансформация на държавните електронни медии в обществени, лицензиране на частни оператори, приток на чуждестранни капитали и приемане на европейските аудиовизуални медийни политики. Полша притежава най-големият медиен пазар в Източна и Централна Европа и особено след присъединяването към ЕС през 2004 г. започва да привлича много чуждестранни инвеститори. В момента собствеността на медиите в страната е разпределена именно между тях и католическата църква. Така се образува доста сложна медийна среда, разпокъсана между външни собственици (80% от медиите имат немски собственици) и сърцето на полската култура – църквата. В 21 век тази действителност поражда много въпроси и проблеми.

Положението в България е доста по-различно – населението на страната е едва 7.9 милиона души като има над 13 етнически групи. Хората, които се определят като част от друг етнос са около 1.7 милиона спрямо преброяването на Националния статистически институт през 2011 г. Страната е доста по-малка със застаряващо население. Също като Полша, развитието на медиите настъпва най-вече след 1989 г., като политиката на България е проевропейска и през 2007 г. се присъединява към ЕС. Българските медии не предизвикват толкова голям интерес от външни инвеститори. Основният проблем в България е, че медиите са в ръцете на олигарси и бизнесмени, които също по един или друг начин са част от властта. А обществените медии са зависими от управляващите, защото те определят бюджетите им. Поради това България се превръща в страната от ЕС, която е на последно място по свободата на медиите.

В Полша все още традиционните медии са водещи. 12 милиона души (1/3 от населението) са постоянни читатели на пресата, като всеки ден се купуват около 5 милиона вестници. Спрямо данни от 2012 г. в страната има 15 национални и 22 регионални ежедневника, 300 седмичника и 2 главни информационни агенции – PAP (Polska Agencja Prasowa) и KAI (Католическа информационна агенция). Печатът се контролира предимно от 6 компании: Ringier Axel Springer, Bauer Media Group, Hubert Burda Media, Polskapresse Sp.z o.o., Gremi Grupa, Agora. Единствената голяма полска издателска компания е Agora. Държавата притежава 49% от Gremi Grupa и останалите издатели са предимно немски.

Един от най-големите медийни дискурси в Полша обаче е участието на църквата в медиите. Тадеуш Ридзик притежава т.нар. „консервативна католическа медийна империя“, част от която е и най-влиятелното радио в Полша – „Мария“, както и частната телевизионна станция Trwam TV, ежедневник – Nasz Dziennik, фондация и Католически медиен колеж. Едновременно той е свещеник, предприемач, търговец и медиен магнат, който води кампании срещу аборта, хомосексуалността, феминизма, либерализма и Европейския съюз. Името му участва в редица скандали. През 2007 г. той прави антисемитски коментари относно решението на управлението да компенсира хората (голяма част, от които са евреи), чийто земи са станало собственост на държавата по времето на комунистическото управление: „Знаете до какво ще доведе това! Ако Полша даде 65 милиарда долара на евреите, те ще поискат и палтата ни, панталоните и обувките ни!“ Той също нарича съпругата на тогавашния президент „вещица“, защото подкрепя някои права за аборт и отправя следното обръщение към нея: „Ако искате да убивате хора, направете го първо със себе си!“. След тези коментари свещениците във Ватикана също отправят оплаквания към поведението му и ЕС започва процедура за спирането на финансите към журналистическия колеж на медийния магнат. При посещение във Варшава президентът на ЕК през това време Жозе Барозо заявява, че това поведение е в противоречие с политиката на ЕС за човешки права, свобода, равенство между половете и липса на дискриминация относно сексуална ориентация, убеждения, етническа принадлежност. Радио „Мария“ се финансира от дарения. Също така то няма рекламни или музикални блокове и между различните програми има молитви. Освен компанията на Тадеуш Ридзик има и други религиозни издания. Най-популярният седмичник в Полша е Gość Niedzielny, който се издава от друга католическа организация и във вписването му участват свещеници. Подобно на България, в Полша има медии финансирани от държавната хазна, които също са сред най-предпочитаните –  Televizja Polska (TVP) – доминира сред телевизионните станции и има 3 различни канала, тъй като съществува от времето на комунистическото правителство и 50% от аудиторията го предпочита. Има и обществено радио – Polskie Radio с 5 национални станции и 17 регионални.

В България медиите са между пресата на властта и рекламодателите, които най-често са част от властта или са свързани с тях. Така например обществените медии БНТ и БНР, както и БТА се превръщат в инструменти на управляващите, които определят техния бюджет. Това най-ясно се вижда по начина, по който БНТ отразява парламентарните избори през 2014 г. Ако човек следи само емисиите новини на БНТ през това време ще се окаже в информационно затъмнение. Продължителността на централната емисия е средно 50 минути, като варира от 24 минути до 1 час и 24 минути. Телевизията представлява изцяло трибуна на кандидатите за властта. В емисиите броят на международните новини е не повече от 4, като се разглеждат едни и същи теми – вирусът „Ебола“; конфликтите в град Кобане; изборите в Бразилия; изборът на Кристалина Георгиева за еврокомисар. В емисията новини от 14. 10. 2014 г, която има рекордната продължителност от 1 час и 24 минути няма нито една международна новина, като политическите новини и главно преговорите на ГЕРБ с Реформаторски блок заемат 46 минути и 26 секунди. И въпреки че БНТ има имидж на единствената телевизия, която представя обективно различните гледни точки, в нея се наблюдава и зависимост от управляващите. Защото това, което чуваме е единствено техният глас, без анализ или коментар. Голяма част от вината за това има начина за финансиране на медията, а именно–„механизмите на финансиране на обществените оператори ги поставят в потенциална зависимост от управляващите. Макар да реализират приходи и от реклама, БНТ и БНР получават основното си финансиране чрез субсидия от държавния бюджет, чийто размер се определя всяка година от правителството и се гласува от Народното събрание. Това позволява в определени случаи разпределението на бюджета на обществените медии да бъде използвано като инструмент за политически натиск и за осигуряване на медиен комфорт.“ (Балкански медиен барометър, 2014a: 60)

Друг голям проблем в България е липсата на прозрачност относно собствеността и начините на финансиране на медиите, които са в ръцете на олигарси. „Има медии, за които не може официално да се докаже чии са и кой властва върху тях. Собствеността се сменя, играе се с влияние, но реалният собственик остава скрит”. Освен това, „има медии, които не генерират достатъчно пазарни приходи и не е ясно с какви средства се поддържа тяхното съществуване”. „Наличните пазарни данни показват, че няма монополист, а има по двама-трима водещи играчи в отделните сектори; концентрацията не е при някое отделно издание, а при медийните групи (Балкански медиен барометър, 2014б: 39) Казусът Делян Пеевски е една от причините, поради които свободата на медиите в страната се оценява като лоша. Пеевски е част от политическата партия ДПС от 2009 г. и стои зад „Нова медийна българска група“, чийто законен собственик е майка му – Ирена Кръстева. Официално към тази група спадат едни от най-четените български вестници – „Телеграф“; „Монитор“; „Политика“; „Борба“ и др. И въпреки, че ДПС не се припознават с тази медийна империя това не изглежда логично. По този начин всички български медии се оказват в ръцете на една от водещите политически партии.

Феномен в България са и медиите, които открито се притежават от политически партии. Но при тях се наблюдава тенденция на заличаване от медийния пазар. „През 2002 ежедневникът на Съюза на Демократичните сили -„Демокрация“ изчезна от пазара. Изданието на Българската социалистическа партия „Дума“ също изчезна два пъти от пазара. И двата пъти БСП намери начин да върне изданието на пазара и все още съществува като издание с лява ориентация и лимитирана циркулация и малък брой реклами. Изключение от тази тенденция е ежедневникът на партия Атака, която има също свой телевизионен канал.“6

Политическата обвързаност и зависимост на българските медии е неоспорим факт и проблем. Тук обаче България и Полша се различават драстично. „Политиците не са директно въвлечени в медийните индустрии, нито медийните собствениците или журналистите са замесени с политиката. Несъмнено, това е позитивен фактор, който в бъдеще, може да спре политизирането на медиите и да спомогне утвърждаването на професионални журналистически етики. Въпреки това някои частни медии не се опитват да замаскират своите политически преференции.“ (Добрек-Островска, 2012a: 36) „Частните полски медии нямат официални връзки с политическите партии. Те създават свое съдържание по независим начин, но имат своите политически симпатии или антипатии. Медиите, които принадлежат на чужди собственици, заедно с всички таблоиди, се опитват да бъдат неутрални, защото е по-добре за приходите им.“(Добрек-Островска, 2012b: 38) Според Пщемислав Витковски – поет, журналист и преподавател във „Вроцлавски университет“ сред полските медии се наблюдава друга тенденция – крайна дясна ориентация: „Да заявиш, че имаш леви убеждения в Полша е равносилно на престъпление. Хората не правят разлика между леви и комунистически убеждения и поставят знак за равенство между двете понятия. Това много променя начина на писане на журналистите“.

Закони и начини за регулиране на медиите

В Полша свободата на медиите се гарантира от: Закон за публикуването (той се отнася за пресата, радиото и телевизията, и задължава журналистите да предпазват източниците си), Закон за радиото и телевизията, Национален съвет по електронните медии. Спрямо конституцията цензурата и необходимостта от лицензиране на медиите са забранени. „Спрямо Закона за радиото и телевизията – обществените и комерсиалните медии трябва да снабдяват потребителите с информация и развлечения и да повишават националната култура, както и да спомагат обучението; програмата на обществените електронни медии трябва да уважава християнските ценности, да спомага създаването на здрави семейните взаимоотношения; да предотвратява социални патологии; да предоставя безплатен ефир на властта, политическите партии, публичния сектор и организациите по време на национални и местни избори“.  Тук също липсва закон, ограничаващ медийната концентрация. Единствената разпоредба, уреждаща този проблем е неясна препратка към забраната за възникване на компании, които имат „господстваща позиция“. Националния съвет по електронните медии урежда съдържанието на обществените и частните медии, относно защитата на малолетните и непълнолетните, рекламните ограничения, вредното съдържание и т.н. Freedom House оспорва чл. 196 от Наказателния кодекс на Полша, който забранява действия, които накърняват религиозните чувства или убеждения. Т.нар. Закон срещу богохулството остава един от най-критикуваните начини за ограничаване на свободата на изразяване в Полша.

В България има по-малко закони, регулиращи медиите. Свободата на словото и изразяването е утвърдено от чл. 39 на Конституцията, както и от Закона за радиото и телевизията и Закона за електронните медии. Подобно на Полша, регулиращият орган е Съвет за електронните медии. В България липсва закон, който да регулира пряко пресата или интернет съдържанието. Според проф. Нели Огнянова: „печатните медии се създават свободно, без да се изисква лицензиране, но също се подчиняват на определени закони. Например с цел прозрачност на собствеността им в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения беше предвидено създаване на публичен регистър на собствениците на печатни издания. Те са длъжни периодично да подават декларации за действителните собственици на изданията. Медиите се съобразяват и с другите закони, например Наказателният кодекс се прилага при клевета, плагиатство, реч на омразата.“

И в двете държави има редица неправителствени организации и сдружения, които се борят за създаването и спазването на журналистическите етики. Впечатление прави обаче фактът, че още през 1995 г. в Полша собствениците на медиите и журналистите приемат закони, които утвърждават Конференцията на медиите. Тази организация по-късно се превръща в Съвет за медийни етики, който има право да налага санкции. В България Съюза на българските журналисти е създаден през 1955 г., но чак през 2004 г. е одобрен Етичния код на българските журналисти.

Характер на новините – стремеж към сензационност и застъпническа журналистика

На първо място, медиите в Полша имат крайно десни убеждения и ги защитават – наблюдава се застъпническата журналистика. „Контент-анализ на полските качествени вестници и централните емисии новини показва, че преобладава застъпническия стил на журналистика, който доминира в Южна Европа. Тълкуването и политическите коментари доминират над репортерството.“ (Добрек-Островска, 2012в: 36)  Това е възможно благодарение на преобладаването на таблоидите на медийния пазар и най-вече тези на Ringier Axel Springer. Например в. Fakt e създаден по прототип на немския таблоид Bild. Полският Закона за радиото и телевизията гласи, че обществените и комерсиалните медии трябва да снабдяват потребителите с информация и развлечения. Тук въпреки че журналистиката не въвлича пряко политиците в медиите, се стреми към сензационност. Спрямо Пшемислав Витковски най-разпространената преса в Полша представя случващото се по прекалено скандален начин и по този начин нарушава журналистическите норми и човешките права. Има два случая през последните години, които се дискутират все още – казусът Катаржина Вишневска и казусът на военния кореспондент Валдемар Милевич. При първия случай – Катаржина Вишневска обявява, че 6-годишната й дъщеричка е отвлечена през 2012 г. Няколко месеца по-късно става ясно, че всъщност самата майка е убила и заровила детето. Катаржина не отива на погребението на детето си, нито се появява на делата, които са образувани срещу нея. Пресата започва да я нарича „Мама Магда“ (дъщерята на Катаржина се е казвала Магда) и през 2013 г. тя позира по бански, яздейки кон за таблоида Super Express. Това нарушава полските закони и етики, уреждащи журналистиката – Закона за радиото и телевизията, както и т. 5 от Етичния кодекс, която гласи: „Абсолютно са забранени всякакви публикации, които подтикват към война, насилие, нарушават или накърняват религиозните убеждения или невярващите, патриотичните чувства, човешките прави, културните ценности, или които разпространяват порнография.“

Отразяването на смъртта на военния кореспондент Владимир Милевич в Ирак през 2004 г. нарушава други норми и доведе до обсъждането на етичните стандарти в журналистиката. Един ден след смъртта на журналистика, таблоидът Super Express пуска на първа страница снимка на мъртвото тяло. На нея ясно се вижда тялото на журналиста на задната седалка на кола и всичките поражения. Тази публикация породи вълна от протести в Полша, но спрямо главния редактор на изданието това е била най-добрата налична снимка, която е можел да използва като доказателство за ситуацията в Ирак. „Не открих никакви причини – морални или журналистически, за да спра тази снимка от публикуване“, заявява още той.

В България има ясно разграничение между качествената и таблоидната преса. Поради влошаването на медийния пазар през последните години доста от качествените издания се преобразуваха в хибридни, но въпреки всичко сензационността на новините има друг характер. Журналистиката нарушава най-често т. 2.3. от Етичния кодекс на българските медии:  „Неприкосновеност на личния живот“. Медиите проявяват прекалено голям интерес към личния живот на известните и публичните личности. Не се спазват изискванията за достоверност на източниците и всеки ден можем да прочетем най-различни версии на дадена новина, относно това коя известна личност с кого е прекарала нощта, как е била облечена, какво са вечеряли и т.н. Освен това много често се използват скрити камери или микрофони за разследвания, което не е законно и нарушава чл. 2 от Етическия кодекс на българските медии:

2.1.1. Ще събираме информация с честни и законни средства, без да скриваме, че сме журналисти.
2.1.2. Ако използваме уловки, скрити камери и микрофони или друга специална техника, както и прикриване на професионалната си идентичност, това ще става, само ако няма друг начин да осигурим изключително важна за обществения интерес информация; ще посочваме в информацията, че са използвани такива методи.

Всички разследвания на Нова телевизия и bTV за купуване и продаване на гласове относно парламентарните избори през 2014 г. бяха направени с помощта на скрита камера, без лицата да са информирани за това.

Поглед в бъдещето на медиите в Полша и България

Четвъртата власт днес има изключително голямо влияние. Журналистите имат възможността да направят промени – към по-добро или по-лошо. Преди това обаче те трябва да направят своя избор относно каква журналистика ще създават – дали ще следват определението на Денис Маккуейл, че  „журналистиката е платена писмена информация“, или това на Уолтър Липман, че журналистиката „има възможността да изгражда трайно и общовалидно обществено мнение, с което да влияе върху особеностите на обществото и формираната в него социална йерархия.” (Попова, 2012)

България и Полша имат много общи проблеми в медийната среда, свързани със собствениците на медиите и медийните магнати, застъпническата журналистика и липсата на качествена регулация на медиите и най-вече на онлайн медиите. И докато Полша се опитва да се справи с влиянието на католическата църква в политиката и журналистиката, то България се бори с езика на омразата и етническата разнородност. Но въпреки това оценката за свободата на медиите в двете държави се различава драстично, което показва, че Полша се е възстановила от бремето на посткомунистическите държави. Това вдъхва надежда, че някой ден в България също ще оценяват медиите като свободни и вече няма да има поколение на прехода.