Свободата на медиите се е влошила значително според последния доклада на дванайсетте партниращи организации към Съвета на Европа, които са обединили усилия в съвместна онлайн платформа за защита на журналистическия труд и сигурността на журналистите.

Докладът, наречен „Демокрация в риск: заплахи и атаки срещу медийната свобода в Европа”, анализира случаите на нарушения на медийната свобода, за които е сигнализирано чрез платформата през 2018 г. Картината, която описват тези сигнали, говори за влошаваща се медийна среда в Европа, в която журналистите се сблъскват с все повече трудности, враждебност и насилие, когато отразяват събития или разследват злоупотреби в полза на обществото.

Дванайсетте партньорски организации, в които влиза и международната Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ), съобщават за 140 сериозни нарушения на свободата на словото през миналата година, регистрирани в 32 държави членки на Съвета на Европа.

Прегледът на тези сигнали показва драстично разминаване с гаранциите, които дава Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Сред основните изводи е , че безнаказаността на престъпленията спрямо журналисти се превръща в „новото нормално”. Правната защита за критичната и разследващата журналистика отслабва, а възможността медиите да държат правителствените власти отговорни за действията им е все по-ограничена

Убийствата на Ян Куцяк и годеницата му Мартина Кушнирова в Словакия и това на Джамал Хашоги в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул, Турция са сред 35-те сигнала за насилствени атаки спрямо журналисти през миналата година. Сигналите за сериозни заплахи за живота на журналисти са се удвоили през този период, расте драстично и броя на вербалните атаки и публичното очерняне на медии и журналисти.

„Нужни са спешни мерки, подкрепени от решителна политическа воля от страна на държавите членки на Съвета на Европа, за да се подобри медийната среда и да се осигури защитата на журналистите”, посочва още доклада.

Целта на платформата, която бе създадена през 2015 г. със споразумение между Съвета на Европа и партниращите организации, е да действа като механизъм за ранно известяване на случаите, които погазват свободата на словото, и да компенсира липсите в защитата на свободната и независима журналистика в различните държави членки.

Партньорските организации призовават държавите членки да вземат следните мерки:

• Да възстановят върховенството на закона и да премахнат обвиненията срещу журналисти, като стъпка към оздравяването на медийната среда
• Да премахнат крайните законови мерки, които криминализират медиите и да прекратят оказването на влияние върху регулаторните органи, от които зависят медиите
• Да направят необходимото, за да изградят регулация, която гарантира медийния плурализъм и свобода

Партньорските организации призовават държавите членки да взимат пред вид сигналите, които получават от платформата и да им отговарят с ефективни мерки, за да може да се гарантира сигурността на журналистите и медийната свобода. През 2018 г. много от държавите членки са реагирали на сигналите подадени към тях, но 5 държави са отказали да приемат каквито и да било сигнали, включително такива които касаят много сериозни нарушения на свободата на изразяване. България е решила четири от деветте подадени към нея сигнала за заплахи и нападения срещу журналисти в последните две години, показва проверка на Дневник.бг.

Платформата за защита на журналистическия труд и сигурността на журналистите обединява следните организации: Европейска федерация на журналистите (EFJ), Международната федерация на журналистите (IFJ), Асоциацията на европейските журналисти (AEJ), Article 19, Репортери без граници (RSF), Комитет за защита на журналистите (CPJ), Индекс на цензурата, Международния институт на печата (IPI), International News Safety Institute (INSI), Rory Peck Trust, Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) и PEN International. Те представиха доклада в Страсбург пред Главния секретар на Съвета на Европа – Торбьорн Ягланд.

Снимка: coe.int