„Неграмотните в 21 век няма да са тези, които не могат да четат и пишат, а тези, които не могат да учат, да се отучат и да се учат отново“. Този цитат от американския писател и футурист Алвин Тофлър беше отправна точка в дискусията на тема последиците от медийна дезинформация по време на годишната конференция на Коалицията за медийна грамотност. Събитието се проведе на 2 декември 2021 г., а АЕЖ-България бе сред партньорите.

„Хората би трябвало да се интересуват от произхода на информацията, която консумират, така както е важно да знаят откъде идва храната на масата им“, коментира Мартина Чапман, национален координатор на „Медийна грамотност Ирландия“ (Be Media Smart), експерт и консултант в разработването и прилагането на политики за медийна грамотност и провеждането на изследвания в областта.

Според нея да си медийно грамотен означава да си критичен към медийното съдържание и също да имаш критичен подход в онлайн взаимодействията си с другите. Умението да мислим критично определя избора ни на какви влияния да бъдем изложени в онлайн пространството. Нужно е и разбиране на начина, по който работят медиите, кой стои зад тях, кой ги регулира и т.н.

„Дезинформацията в социалните медии достига до по-голяма публика, и то по-бързо отколкото достоверната информация. Това подкопава доверието в журналистиката и променя нагласите в обществото, като сред видимите резултатите са ниските нива вакцинация срещу COVID-19, подхранване на насилието, отхвърлянето на бежанците и др.“, коментира Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.

Според нея децата са една от мишените на дезинформацията, но те биха могли да бъдат и част от решението. Ако им предоставим нужните инструменти на медийната грамотност, те биха могли да също да разобличават неверните факти.

„Нужен е общ подход, който обхваща децата, родителите, технологиите и медийните компании. Това е посоката за намиране на трудния баланс между безопасна среда в онлайн пространството и свободата на изразяване“, каза още тя. „Всички деца имат правото да участват активно в обществото, а за повечето от тях първата гражданско взаимодействие се осъществява онлайн. Ето защо критичната преценка ще бъде най-важното умение, което новото поколение трябва да притежава“, допълни Кристина де Бройн.

Даниел Киряков от Центъра за анализ и кризисни комуникации също подчерта нуждата от развитие на критично мислене у децата. „Израстна едно поколение, за което дигиталната среда не е паралелна – тя е реалността“, каза той.

„Медиите носят голяма отговорност за предоставянето на информация, основана на факти“, смята Михаил Околийски, представител на Световната здравна организация в България. Според него насищането от информация, както и представянето на две гледни точки, може да бъде много контрапродуктивно, например в случаите, когато науката е от едната страната, а от другата са мнения. „Критичното мислене почти липсва в България, затова пък мненията се приемат много добре“, допълни Околийски.

Решението може да бъде в системната проверка на фактите. Това е и целата на българската платформа Factcheck.bg, която беше представена от журналистката Ралица Ковачева. „Започнахме инициативата Factcheck.bg не за да станем последна инстанция, а за да покажем, че имаме нужда от журналистика, която се прави по строго разписани правила. Тези добри практики не са по-различни от тези на всеки добър журналист, но през последните десетина години хората като че ли приеха, че правилата вече не важат“, каза тя.

Според нея бумът на фактчекинг организациите е отговор на новата вълна от комуникация извън стандартните медии, където политици заобикалят традиционните медии и използват социалните мрежи, за да достигнат до хората директно. Фактчекърите работят безпристрастно и стерилно. Техните текстове често са много трудни за четене, а работата на журналистите е да използват тази информация и да я направят достъпна за аудиторията.

Именно такива текстове се публикуват вече втора година в рубриката „Хроники на инфодемията“ – инициатива на АЕЖ-България и Фондацията за свободата „Фридрих Науман“. Целата на серията от журналистически материали е да разобличава митове, свързани с разпространението на COVID-19.

„Медиите имат голяма отговорност и бяха в много трудна позиция миналата година в началото на пандемията, когато все още се ориентираха кой кой е и на кого си струва да се даде трибуна“, каза Иван Радев от АЕЖ-България. Той даде за пример, че от началото на 2021 г. доц. Мангъров и доц. Върбанов, известни със своите крайни позиции по темата с ваксините, имат над 500 публикации, в 90% от които мнението им е представено директно, без критичен анализ. „Дори след като и двамата се обвързаха с политически партии, този факт продължаваше да бъде пропускан често от медиите“, допълни Радев.

„Много по-малко хора, отколкото предполагаме, активно консумират и разпространяват дезинформация. Проблемът е, че тези хора са много шумни и алгоритмите работят в тяхна полза“, заключи Ралица Ковачева. Според нея има закономерности, които са видими, а именно че тези, които са били против Истанбулската конвенция, сега са срещу ваксините.