Асоциацията на европейските журналисти-България представя резултатите от традиционната класация за качествена и псевдожурналистика за началото на 2013 година.
Положителна класация
Материалът на Анна Христова „Иракли, или връщането към нормалността“, публикуван в „Дневник“ през януари остана най-забележимият текст заради своята адекватност. Разумният и точен анализ на туристическата „треска“ в Иракли показва другото лице на журналистиката – това на опитните професионалисти с добре аргументирани позиции.
Текстът на Орхан Тахир „Андрешко“, публикуван във вестник „Преса“ се осмели да постави въпроса за политическото участие на ромите във властта. Анализът е коректен и към описанието на провала на всички формално провеждани интеграции от страна на политическата класа.
Не на последно място искаме да споменем разследването на нашия колега Борис Митов за прокуратурата „Българският „Уотъргейт“: А кой ще проверява проверяващия“, заради което беше извикан на разпит и заплашван с наказателно преследване.
Гражданска журналистика
„На кой е тази майка“ е отличена заради човешката позиция пи трайната тема за детските надбавки и преувеличеното използване на ромската общност, което се използва безразборно и многократно за манипулация и всяване на омраза в обществото.
Отрицателна класация
През първото тримесечие на 2013 г. две медии постигнаха силно присъствие с негативни номинации и примери за неадекватно поведение на журналисти и редактори – ТV7 и Btv. В особено тежката ситуация на политическа и социална криза в страната, двете медии показаха зависимости, които са недопустими за положението, което заемат в общественото пространство. TV7 отрази оставката на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков изключително некоректно и измести основния политически дебат около оставката на министъра към лични човешки отношения.
Интервюто на Николай Бареков с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов в утринното предаване „Гореща точка“ на TV7 от февруари се отличи с изваждането на яве на най-тъмните страни „журналистика“, доброволно лишила се от достойнството и морал. Демонстративното задаване на очевидно предварително договорени въпроси, довършването и доуточняването на отговорите на събеседника, произнасянето на присъди и подканването на интервюирания към незабавното им изпълнение са похвати на пропагандата и лакейничеството – несъвместими със стандартите не само на качествената журналистика, но и на професията изобщо. Тенденцията към приемането на подобен вид медийно поведение като „неизбежно зло“ и въздържането от реакция носят риск от професионално обезличаване.
Btv не остана по-назад в надпреварата за най-непрофесионално отношение към властта, като успя да предизвика и сериозен скандал с редакторското изкрещяване в слушалката на журналиста Димитър Цонев в предаването „Лице в лице“. Записът на предаването “Лице в лице”, на който се чува глас зад кадър да призовава водещ да не задава въпроси, свързани с бившия министър на земеделието и храните Мирослав Найденов, потвърждава отдавна съществуващите подозрения, че въпросното длъжностно лице е успявало да си осигури медиен комфорт по време на мандата си.
Другият водещ в предаването, Цветанка Ризова пък изказа мнение, което в най-добрият случай е лоша формулировка. В предаването „Лице в лице“ от 25.03.2013 г. Ризова заяви, че „На циганите им трябва малко бой“.
В интервю Лора Крумова заяви на Найджъл Фараж „Ако не бяха емигрантите и именно хората, които са идвали да облагородят тази островна държава, жените при вас щяха да имат по-спретнати мустаци от мъжете, защото се жените първи братовчеди“. Изказването е еманация на липсата на вербална хигиена в ефир и на журналистическа грамотност.
Не можем да пропуснем и наскоро набралата сили Агенция „ПИК“. На фона на разразилия се скандал с подслушванията на политици, серията от „изтекла“ кореспонденция публикувана в Агенция ПИК, е един от най-ярките примери за това как незаконно се погазват граждански права в България. Неприкосновеността на кореспонденцията е конституционно гарантирана, поради факта, че представлява директно писмени доказателства в случай на съд. Именно по това тя се различава от подслушването, което може да бъде разрешено и се извършва с технически средства, но може често и лесно да бъде оспорвано в съда. Затова подобни публикации на чужда кореспонденция, неизвестно как придобити, са пример за липсата на журналистическа етика и за неспазването на основополагащи закони и човешки права. Агенция ПИК представи публикациите си като някакъв вид фикция, който официално да прикрива публикуването на лично кореспонденция, но същевременно достатъчно ясно дава да се разбере, кои са лицата, участващи в тази кореспонденция.
