„Във време, в което доверието в медиите и институциите е спаднало в много части на света, журналисти и изследователи се опитват да намерят начини да си го възвърнат. Академичните изследвания по тези теми са неубедителни. Не е ясно доколко доверието в медиите зависи от журналистически практики или от убежденията на публиката. Също така е неясно доколко усилията на местно ниво могат да доведят до промяна в ситуации, в които има ниско доверие в правителството и в политиката като цяло. Както пишат политолози, не е ясно дали „специфичното“ доверие може да се разпространи по-широко. Търсенето на решения се усложнява допълнително от факта, че никои две страни не са еднакви. Ситуацията наподобява известната мисъл на Толстой, според която нещастните семейства са различни по свой собствен начин. В САЩ демократите се доверяват на водещите медии, а републиканците не се. В Швеция има огромно доверие в обществената телевизия и радио, докато в Балканите такова няма.“
Така Аня Шифрин, журналист с дългогодишен опит в Европа и Азия, директор на специализацията по технологии, медии и комуникации във Факултета по международни и публични отношения към Колумбийския университет и член на борда на Фондация „Отворено общество“ (OSF), започва своя статия, в която представя нов доклад, разглеждащ въпроса за доверието на гражданите в медиите. Освен Шифрин автори на доклада са още Беатрис Луис Санта-Ууд, която наскоро е завършила специализация в областта на човешките права във Факултета по международни и публични отношения в Колумбийския университет, и Сузана Де Мартино, която е асистент на Шифрин в Колумбийския университет и междувременно следва политически науки в Barnard College. За съставянето на доклада помагат и Никол Поуп, базирана в Берлин швейцарска журналистка, която живее 30 години в Турция и в продължение на 15 години е кореспондент на френския вестник Le Monde в южната ни съседка, и Елън Хюм, журналист, преподавател и основател или ръководител на различни изследователски центрове и проекти.
Изготвен за програмата за независима журналистика на OSF, докладът Bridging the Gap: Rebuilding Citizen Trust in Media представя начините, по които няколко сравнително млади и малки организации в Европа, САЩ, Латинска Америка, Африка и Азия се опитват да спечелят доверието на гражданите. Тези организации работят в поляризирани общества, където медиите традиционно подкрепят определена политическа линия и въпреки че основателите им мислят в глобален мащаб, те действат на местно ниво. Някои от тези организации смятат, че доверието зависи от общуването с читателите. Други наблягат на значението на журналистически практики, вкючително придържането към определени етични стандарти и правила за събиране на информация. Общото между тях е, че регулярно общуват със своята публика, като за целта използват предимно новите технологии и мобилни устройства.
Докладът е изготвен на базата на интервюта и проучвания на дейността на 17 организации в САЩ, Великобритания, Германия, Унгария, Сърбия, Аржентина, Венецуела, Ливан, Непал, Кения, Южна Африка, Зимбабве и Нигерия. Сред тях са германската организация за журналистика в обществен интерес Correctiv, чийто представител беше лектор на организираната през ноември 2017 г. от АЕЖ-България конференция на тема „Европа срещу дезинформацията: реална заплаха ли е кривата краставица за европейския проект“, сръбската мрежа за разследваща журналистика KRIK, която се фокусира върху организираната престъпност и корупцията и унгарският Център за независима журналистика, който насърчава етичната и професионална журналистика на местно ниво.
Предлагаме ви основните изводи от проучването. Целия доклад можете да намерите тук.
• Въпреки че организациите, включени в проучването, се интересуват от изтъняващото обществено доверие в медиите като цяло, те се фокусират върху промени и мерки, които имат почти незабавен ефект върху работата и читателите им.
• Работещите за тези организации вярват, че доверието на гражданите може да бъде спечелено чрез предоставянето на достоверна информация и публикуването на материали според определени стандарти.
• Повечето от организациите отчитат необходимост от допълнителни усилия за засилване на общественото доверие в медиите, включително чрез осигуряването на повече прозрачност относно собственост, източници на финансиране и модел на работа.
• Организациите, участващи в проучването, използват цифрови технологии да общуват със своите читатели, а някои дори позволяват на читатели да се включват в журналистическия процес чрез намиране и/или потвърждаване достоверността на дадена информация. Някои от организациите използват фокус групи, провеждат онлайн проучвания и следят и отговарят на коментарите на читатели.
• Някои от организациите се срещат лично със свои читатели, като за целта посещават представители на общността, от която са част, предлагат обучения и приканват читатели да допринесат към репортерската им работа.
• Редакторите, с които са говорили авторите на проучването, казват, че читателите им ценят журналистически разследвания, както и материали, които засягат аспекти от ежедневието им.
• Забелязва се връзка между големината на аудиторията и качеството на произвежданото съдърание. Някои от организациите с повече последователи се фокусират предимно върху заглавия и кратки дописки и рядко провеждат задълбочени разследавния. Авторите на доклада обаче посочват, че този извод може да се дължи на сравнително малкия брой организации, включени в проучването, и следователно не доказва наличието на подобна тенденция в по-широк план.
• Последователите на повечето организации са предимно образовани хора в градовете, а някои от тях са популярни и сред съответните диаспори. Ето защо продуктът, който те предлагат, е насочен към определена нишова аудитория, но той достига и до други хора благодарение на онлайн присъствието им или пък когато техен материал се цитира или препубликува във водеща национална медия. Последователите на тези организации се информират за случващото се около тях и по света предимно през мобилните си телефони, следвани от лаптопи, вестници и радио, а понякога попадат и на истории, споделяни в социалните мрежи.
• Повечето организации не измерват систематично ефекта от работата си, като усилията им се ограничават до съблюдаване на онлайн трафика.
• Повечето организации се надяват да разширят дейността, географския обхват и аудиторията си, но малцина от тях разполагат с ресурсите да го направят.
• Организации като тези, включени в проучването, предоставят възможности за трупане на ценен опит от страна на следващото поколение журналисти.
