В материала ще намерите информация за курсове, журналистически мрежи, стипендии и съвети, подходящи за журналисти и фоторепортери, отразяващи околната среда.
Ако се захванете с екологична журналистика трябва да сте наясно, че това е почти толкова неблагодарна работа, колкото и политическата журналистика, а в България много често двете се припокриват. Освен, че трябва да знаете за всички зависимости и обвързаности на интереси и личности, е добре да разбирате и от изключително специализирани теми – от климатични промени, през биоразнообразие и природен баланс, до законодателство, научни и технически открития и изследвания.
Често сте маргинализирани – в малко редакции, особено в кризисното състояние на медиите в момента, околната среда е приоритетна тема, освен ако не се обвърже с някоя човешка история. Или с политически скандал, или пък е репортаж за поредния протест, заради поредния строеж или законодателно недоразумение. Работата е много, няма как да сте специалист по всичко, особено когато прохождате в журналистиката.
Затова пък ако сте се захванали с тази професия изобщо и сте избрали да се занимавате точно с „еко“ журналистика, значи сте стъпили на (надявам се) здрава основа от идеализъм, ентусиазъм и ищах. Както и във всички други сфери на този занаят, много е важно да имате добра мрежа от специалисти, на които можете да разчитате за информация, но това не винаги е достатъчно.
Добрата работа изисква ресурси и знания. Затова предлагам една неизчерпателна селекция от курсове, журналистически мрежи и стипендии за журналисти, занимаващи се с околна среда.
Курсове
Специален курс за журналисти и отразяването на климатичните промени предлага и журналистическият институт Poynter. Отразяване на климатичните промени (Covering Climate Change) дава не само базисна информация за темата, но и насоки как да се избегне личното отношение, когато се подготвя материалът.
Тази година за пръв път в Гърция беше организирано лятно училище за еко журналистика. Обучението на остров Крит е организирано от няколко висши училища от Гърция и Ирландия и Европейския център по журналистика (European journalism centre – EJC). Лятното училище е насочено към студенти и млади журналисти. За сега няма информация дали обучението ще бъде организирано за втори път, но информацията можете да проследите на страницата на EJC.
Проблемите на околната среда са сложни, базирани са на научни аргументи и тяхното неразбиране често води до противоречия. Онлайн платформата за дистанционно обучение Coursera има няколко курса, насочени към неспециалисти за климатичните промени, устойчивото развитие и енергийната ефективност:
Климатична грамотност: Ориентиране в разговора за климатичните промени (Climate Literacy: Navigating Climate Change Conversations) – курсът започва в края на септември 2014 и е въведение в основните теми, модели и прогнози за климатичните промени и развитието на климатичните политики.
Климатични промени (Climate change) – между-дисциплинарен курс за социалните, икономическите и политическите последици от климатичните промени, представен от петима преподаватели от университета в Мелбърн. Курсът вече е започнал, но можете да се присъедините към него преди 13 октомври.
Въведение в устойчивото развитие (Introduction to Sustainability) – курсът покрива широк спектър от теми, сред които енергетика и климатични промени, деградация на околната среда, земеделие и управление на водните ресурси, както и генно-модифицирани организми и „Зелената революция“. Обучението приключва на 19 октомври.
Журналистически мрежи
Журналистическите мрежи са изключителен ресурс, не само заради базите данни със стипендии, курсове и обучения, но и заради огромния опит, който колеги от цял свят споделят едни с други.
В блога на Международната журналистическа мрежа (International journalists’ network) има публикации с практически съвети за работа с повечето теми, които отразява един журналист с ресор околната среда.
Препоръчвам текстът на Андреа Арзаба за извличането на полезни изкопаеми. Статията е обобщение на книгата на Аня Шифрин “Covering Oil: A Reporter’s Guide to Energy and Development”, в която тя съветва журналистите, как да подходят към тази тема.
Друга интересна журналистическа мрежа е Earth Journalism Network (EJN). Тя е насочена към еко журналисти от развиващите се страни, развивайки техните умения да отразяват адекватно околната среда. Макар и да не е свързана непосредствено с темите, които традиционно се покриват от българските медии, мрежата дава достъп до систематизирана информация за околната среда в световен мащаб.
Проектът Blue Earth е насочен към фотожурналисти и подкрепя техни проекти за критично отразяване на екологични и социални въпроси. Организацията е отворена за журналисти от цял свят и въпреки че не отпуска директно стипендии, подпомага фоторепортерите с консултации и възможности за набиране на средства за реализиране на документални проекти.
Полезни мрежи са и тези за разследваща журналистика – Световната мрежа за разследваща журналистика (Global Investigative Journalist Network) и Балканската мрежа за разследваща журналистика (Balkan Investigative Reporting Network), защото често важните екологични теми се нуждаят от сериозни разследвания. Освен това, мрежите публикуват възможности за кандидатстване за стипендии, а BIRN отпуска стипендии за журналисти специално от Балканите.
Стипендии
Наближава крайният срок за кандидатстване за Фонда за екологична журналистика (Fund for environmental journalism), който отпуска грантове до 3500 долара за журналистически проекти по слабо отразявани екологични теми. Фондът има членство, но то не е задължително, като за нечленуващите в него таксата за кандидатстване е 40 долара. Документи се приемат до 15 ноември.
Стипендията на Пулицър „Песефони Миел“ се отпуска на журналисти, редактори, фоторепортери, радио и телевизионни продуценти. Стипендията покрива разходи за отразяване на системни проблеми в страната на кандидата, които са представени по-скоро чрез обща теза, отколкото като спорадични репортажи от различни места. Стипендиантът ще участва и в обучение във Вашингтон, разходите за което се покриват от програмата. Крайният срок за кандидатстване за 2015 г. ще бъде обявен през декември 2014 г.
Фондът за разследваща журналистика също подкрепя проекти и въпреки, че сроковете за 2015 г. не са обявени, подготовката за кандидатстване е значителна. Спечелилите стипендия от фонда ще получат финансова подкрепа и ментор, който ще ги съветва по време на проекта. Менторите са членове на организациите Разследващи журналисти и редактори и Обществото на екологичните журналисти.
Грантовете на Европейския център по журналистика се отпускат за девет европейски държави и макар че България не е сред тях, български журналисти могат да кандидатстват в партньорство с журналисти и медии в една от посочените страни. Крайните срокове за кандидатстване за 2015 г. ще бъдат обявени скоро.
Българска фондация „Биоразнообразие“ има програма за награда за журналистически материал, отразяващ опазването на биоразнообразието. Наградата се утвърди като престижна и значима оценка за добрата работа на журналистите през последните 8 години, като в същото време има и символична парична стойност. Номинациите за 2014 г. са приключили, но скоро ще бъдат обявени новите срокове.
Съвети
От скромния си опит като екологичен журналист искам да споделя колко важно е да се създадат добри връзки с екологичните организации. Те са непрекъснат източник на информация и теми, а за радост в България са има много добре работещи консервационни организации, които са отворени и готови за работа с журналисти. Освен това те често организират журналистически пътувания, които помагат да се преодолее липсата на ресурси в повечето редакции за пътувания в страната. Колкото по-активни сте в работата си с екологичните организации, толкова по-голяма е възможността да ви включват в дейностите си.
Пропуск на много журналисти, включително и мой, е че след събитие или пътуване рядко проверяваме подробностите по информацията, която публикуваме, като например имената и длъжностите на хората, които споменаваме или пък проектите, за които пишем. Понякога темите са много специфични и терминологията може да обърка всеки неспециалист, затова един телефонен разговор след събитието може да спести евентуално недоразумение.
Екологичната журналистика преживя един красив подем по времето, когато се занимавах с нея, но както се случи с много ресори, беше сериозно ударена от финансовата криза в медиите. Не са много медиите, които имат специализирани журналисти, камо ли звена, които се занимават с тези теми. Работете заедно с „конкуренцията“, вместо срещу нея. Обменът на информация и колегиалността между ресорните журналисти в тази област е добре развита практика и ако сега навлизате в журналистиката ще се изненадате от този феномен. Ресурсите никога не стигат, затова всяка помощ е от значение.
Пристрастна съм, но екологичната журналистика е може би най-интересната и богата на теми сфера. Тук можете да се развихрите както никъде другаде и както никъде другаде ще научавате нещо ново и значимо с всяка тема, която захванете.
Анализът е подготвен в рамките на проект „Медиатор“, изпълняван от АЕЖ – България с подкрепата на фондация „Америка за България“. Отговорността за съдържанието на проекта е изцяло на Асоциацията на европейските журналисти – България. Научете повече за проекта тук.
Автор: Екатерина Войнова
