XenophobiaПравото на свободно изразяване е фундаментален принцип, залегнал както в българската Констуитуция, така и в Конвенцията за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС. Тя обаче не е абсолютна, т.е., носи със себе си ограничения, особено в случаите, в които това право започне да нарушава правата на другите. Такъв е случаят със словото на омразата, което представлява категорична заплаха за достойнството на конкретни личности и цели социални групи. Забраната за враждебно говорене е регламентирана в множество български и международни законови актове, а борбата с нея е обект на многобройни документи и препоръки, които нямат правнообвързващ характер.

Този текст предлага преглед на тези документи, базиран на Наръчника за слово на омразата на Съвета на Европа (преводът е осъществен със съгласието на Съвета на Европа) и българската правна рамка.

Българско законодателство

На първо място, езикът на омразата е криминализиран в чл. 162 на действащия

 Наказателен кодекс:

Чл. 162. (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

За съжаление, в правозащитната общност член 162 е квалифициран като мъртъв член, поради отказа на прокуратурата да инициира производства по него в резултат от сигнали, както и да се самосезира на негова база. Само една илюстрация на този проблем е казусът с текста „Боклуци“, публикуван във вестник „Стандарт“ в края на 2012 г., съдържащ явно подбудителство към омраза и дискриминация и призиви за саморазправа на основата на етническа принадлежност. Тогава журналистът Спас Спасов, членуващ в АЕЖ-България, подаде сигнал до прокуратирата, последван от колективен сигнал от страна на асициацията. И двата сигнала бяха пренебрегнати от отговорната институция.

Проект за нов Наказателен кодекс

В проекта за нов Наказателен кодекс на враждебната реч и престъпленията от омраза е посветен Раздел 1 от Глава 17, „Престъпления против правата и свободите на гражданите“. По-конкретно, словото на омразата е обект на член 188:

Чл. 188. (1) Който чрез слово, печат, действие или по друг начин  подбужда към дискриминация, проповядва към противопоставяне или  премахване на лице или на група лица на основата на техен действителен  или предполагаем защитен признак, се наказва с лишаване от свобода до  три години или с пробация, както и с порицание.

(2) Който явно подбужда към извършване на престъпление срещу  лице или група лица на основата на техен действителен или предполагаем  защитен признак, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с  порицание.

(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено от длъжностно лице  при или по повод изпълнение на службата или на функцията му,  наказанието е лишаване от свобода до пет години, лишаване от право и  порицание.

(4) Средството на престъплението по ал. 1 – 3 се отнема в полза на  държавата.

От своя страна, член 194 съдържа конкретни мерки срещу проповядването на омраза:

Чл. 194. Който проповядва омраза на религиозна или атеистична  основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с  лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с порицание.

В допълнение към Наказателния кодекс, езикът на омразата е санкциониран от

Закона за радиото и телевизията:

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

(1.) Медийните услуги не трябва да подбуждат към ненавист, основана на

раса, пол, религия или националност.

Чл. 10 При осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от следните принципи:

….

(6)(изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак.

 Актове на Съвета на Европа

Въпреки че Европейската конвенция за правата на човека и в частност нейния чл.10, гарантиращ свободата на словото, остават неоспорима отправна точка, има други необвързващи текстове, договори или инструменти, които са приети от Съвета на Европа и следователно си струва да бъдат споменати. Европейската социална харта в сферата на икономическите и социалните права, както и Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, съдържат мерки, целящи защита от всички форми на дискриминация. Ревизираната Европейска социална харта забранява каквато и да е дискриминация на основа раса, цвят на кожата, религия, а също и изключване на лица от определени националности от възможността да се възползват от определени права.  Страните, подписали Рамковата конвенция, която забранява всякаква дискриминация на основата на принадлежност към малцинство, поемат отговорност да приемат адекватни мерки, за да подпомогнат пълно и ефективно равенство между лица, принадлежащи към национални малцинства и тези, принадлежащи към мнозинството. Страните, подписали Рамковата конвенция, също се задължават да окуражават дух на толерантност и интеркултурен диалог и да предприемат ефективни мерки за подпомагане на взаимното уважение и разбирателство, както и за подпомагане на взаимодействието между всичи лица, живеещи на тяхната територия, независимо от етническата, културна, лингвистична или религозна принадлежност на тези хора.

Допълнителният протокол към Конвенцията относно кибер престъпленията, приет на 28 Януари 2003 и влязъл в сила на 1 Март 2006, засяга и въпроса за преследването на актове на расизъм и дейстивя извършени от ксенофобски подбуди чрез компютърни системи. Той е от особена важност, когато става дума за разпространение на съобщения, носещи омраза, в интернет. Страните, подписали този протокол, са се задължили да приемат такива законодателни и други мерки, целящи установяването като криминални престъпления според вътрешното право, следните актове, когато са извършени целенасочено и без право:

  •  разпространение или предоставяне на расистки и ксенофобски материали на публично внимание чрез компютърна система;
  • заплахи чрез компютърна система за извършването на сериозни криминални престъпления според определението на националното право, (i) лица, поради причината, че те принадлежат към дадена група, раса, притежават даден цвят на кожата, произход или национална или етническа принадлежност, както и религия, ако е използвана за претекст на който и да е от тези фактори или (ii) група хора, които са различими, по който и да е от тези характеристики;
  • обижда публично чрез компютърна система (i) хора поради причината, че те принадлежат към група отличима поради своята раса, цвят на кожата, произход или национална или етническа принадлежност, както и религия, ако е използвана за претекст на който и да е от тези фактори или (ii) група хора, които са различими по който и да е от тези характеристики
  •  разпространение или предоставяне чрез компютърна система на публично внимание на материали, които отричат, вулгарно принизяват или одобряват актове, конституиращи геноцид или престъпления срещу човечеството, както са дефинирани от международното право и признати за такива чрез необжалваеми и обвързваши решения на Международния военен трибунал, основан с Лондонското споразумение от 8 Август 1945. А също така и престъпления признати от всеки друг международен съд, създаден чрез релевантните международни инструменти и чиято юрисдикция е призната от тази Страна.

Други споразумения

Извън Съвета на Европа има други международни или регионални инструменти, касаещи човешките права, които са директно относими към въпроса за „езика на омразата”.

Член 19 от Всеобщата декларация за човешките права на ООН покрива свободата на изразяване. Тъй като това не е правно обвързващ текст, правото на свобода на изразяването е заложено и доизяснено отновно в чл.19 на Международната пакт за гражданските и политически права. Чл.19, пар.3 от Пакта отбелязва, че това право може да бъде предмет на определени ограничения, „но те трябват да бъда само такива, които са предписани от закон и са строго необходими: (а) за защита на правата и репутацията на други лица, (б) за защита на националната сигурност или обществения ред, както и за защита на общественото здраве и морал.”

Сред международните и регионални инструменти, относими към правата на човека, само Международният пакт относно граждански и политически права (чл.20, пар.2), на универсално равнище и Американската конвенция за правата на човека (чл.13, пар. 5) на регионално ниво, изрично забраняват подбутителството към омраза на основа националност, раса или религия. В този дух, чл. 20 от Пакта заявява че „всяка подкрепа за национално, расово или религиозно основана омраза, която представлява подбудителство към дискриминация, враждебност или насилие, трябва да бъде забранена със закон”. В същото време чл. 13 от Американската конвенция изрично забранява „всяка пропаганда за война и всяка подкрепа за омраза, която се основава на националност, раса или религия, представляваща подбудителство към насилие, както и всеки друг забранен от закона акт срещу отделно лице или група от хора на каквито и да е основания, включително раса, цвят на кожата, религия, език или национален произход.” Колкото до чл. 4 от Международната конвенция относно премахването на всички форми на расова дискриминация, той обявява за нелегални всички действия, които пропагандират или насаждат расова дискриминация.

Препоръки и други инструменти

Съвета на Европа

С цел да постигне по-голям синхрон между законодателствата на страните членки, Съвета на Европа не действа само чрез споразумения, но също и с препоръки. Те не са правни инструменти и не са обвързващи. Чрез тях Комитетът на министрите може де факто да създава и определя ръководни начала за политиките или законодателствата на страните членки. По този начин Комитетът на министрите може да препоръча на Страните да приемат стандарти в техните правни системи, които са вдъхновени от общите правила, описани в препоръката. Следните препоръки са най-уместни по въпроса:

  • Препоръка (97)20 относно „езика на омразата”, приета от Комитета на министрите на 30.10.1997 г., дава определение на „език на омразата”, осъздащо всички форми на изразяване, които подбуждат расова омраза, ксенофобия, анти-семитизъм, както и всички други форми на нетолерантност. Отбелязано е, че подобни форми на изразяване могат да са далеч по-вредни, когато са разпространени чрез медиите. Твърди се обаче, че националното законодателство и практиката трябва ясно да разграничават отговорността на автора на „езика на омразата” и тази на медията като препредаващ информацията, което е част от нейната мисия да комуникира информации и идеи на теми от обществен интерес (пар.6 от Приложението).
  •  Препоръка 97 (21) относно медиите и подкрепата за културата на толерантност, също приета от Комитета на министрите на 30.10.1997 г., отбелязва, че медиите могат да имат положителен ефект в борбата срещу нетолерантността, особено където те възпитават култура на разбирателство межди различни етнически, културни или религиозни групи в обществото. Този документ е насочен към различните сектори на обществото, които са в позиция и имат възможност да насърчават култура на толерантност.
  •   На последно място, Декларацията на Комитета на министрите относно свободата на политическия дебат в медиите, приета на 12 февруари 2004 г., набляга, че свободата на политическия дебат не включва в себе си свободата да се изразяват расистки мнения или мнения, които насаждат омраза, ксенофобия, анти-семитизъм и всички други форми на нетолерантност. Освен това Декларацията отбелязва, че клевета или обида от медия не следва да води до затвор, освен ако такова наказание е абсолютно наложително и пропорционално на сериозността на нарушението на правата или репутацията на други лица. В частност тук се има предвид случаи, където други фундаментални права са били сериозно нарушени чрез оклеветяващи или обидни изявления в медии, конституиращи „език на омразата”.

Парламентарната асамблея е разискващия орган на Съвета на Европа, съставена от парламентаристи от националните парламенти на страните членки на Съвета. Асамблеята е движещата сила за много от инициативите относно преграждане на насаждането на омраза, които дадоха резултат в приемането на текстове (препоръки или резолюции), служещи като основни начала за Комитета на Министрите, националните правителства и националните парламенти.

  • В своята Резолюция 1510 (2006) относно свободата на изразяване и зачитането на религиозните вярвания, приета на 28 Юни 2006, Парламентарната асамблея счита че свободата на изразяването, както е заложена в чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека, не трябва да бъде допълнително ограничавана като резултат от повишаващата се чувствителност на някои религиозни групи. В същото време Асамблеята решително напомня , че „езикът на омразата”, срещу която и да е религиозна група, не е съвместим с соновните права и свободи, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека, както и практиката на Европейския съд за правата на човека.
  • В Препоръка 1805 (2007) относно богохулството, религиозните обиди и „езика на омразата” срещу хора на основа на тяхната религия, приета на 29 Юни 2007 г., Парламентарната асамблея потвърждава нуждата да се наказват изявления, които призовават човек или група от хора да бъдат подложени на омраза, дискриминация или насилие на верска или друга основа. Асамблеята счита, че националното право трябва да наказва изказвания относно религиозни тематики, които целенасочено и дълбоко накърняват обществения ред и предизвикват човек или група от хора да бъдат подложени на омраза, дискриминация или насилие.

По молба на Парламентарната асамблея, Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) – органът, съветващ Съвета на Европа по конституцинни въпроси, приготвя предварителен доклад върху националното законодателство в Европа относно богохулство, обиди на верска основа и насаждане на верска омраза. В доклада Комисията отбелязва, че в демократичните общества религиозните групи трябва да толерират, както и други групи, критични публични мнения и дебати относно техни дейности, учения и вярвания. Разбира се, трябва да се вземе предвид, че подобни критични мнения не бива нито да представялват нарочни и безпричинни обиди, нито да подстрекават към насилие или нарушаване на обществения ред, както и към дискриминация на подръжниците на определена религия. Комисията отбелязва, че в тази връзка практически всички членове на Съвета на Европа са приели законодателство борещо се срещу насаждането на омраза, включително и омраза, базирана на верска основа и оттук заключва, че тези страни притежават законодателство потенциално предпазващо както свободата на изразяване, така и правото на зачитане на религиозните възгледи.

В допълнение, Съветът на Европа създаде Европейската комисия срещу расизъм и нетолерантност (ЕКРН), чиято мисия е да се бори срещу расизма и расовата дискриминация в мащаба на една по-голяма Европа, както и цялостната борба за защита правата на човека. ЕКРН формулира общи препоръки към политиките на страните – членки, които предоставят основните начала за развитието на националните стратегии в различни сфери. ЕКРН също така публикува страна по страна мониторинги върху вътрешната обстановка. В своята Обща препоръка No.7 ЕКРН дефинира расизма като „вярата, че основание като раса, цвят на кожата, език, религия, националност и национална или етническа принадлежност оправдава презрението и неуважението към даден човек или група от хора или чувството за превъзходство на даден човек или група от хора” и навлиза в проблема на расистката реч:

  • Обща политическа препоръка No.7 върху националното законодателство за борба с расизъм и расова дискриминация изисква приемането от държавите-членки  на Съвета на Европа на наказателни текстове, борещи се с различните расистки изблици. Подобни изблици са публичното подстрекателство към насилие, омраза или дискриминация, публични обиди и клевети или заплахи срешу човек или група от хора на основание тяхната раса, цвят на кожата, език, религия, националност, национален или етнически произход. Публични изказвания с расистка цел, касаещи расистка идеология или публичното отричане, отново с расистка цел, на геноциди или престъпления против човечеството или военни престъпления, трябва също да бъдат наказвани от закона. И най-накрая, публичното разпространение на материали, съдържащи расистки изразни средства, също трябва да могат да бъдат обект на наказателни санкции. ЕКРН настоява върху факта, че подобни наказателни законодателни мерки трябва да предоставят ефективни, пропорционални и разубеждаващи санкции, както и алтернативни наказания.

В допълнение, докладите на ЕКРН ясно разкриват, че има консенсус в Европа относно нуждата да се противопоставим на расистките изблици, основно чрез наказателни законови предписания. При все това, ЕКРН беше често атакувана през последните няколко години с аргументи, включващи в себе си свободата на изразяване, в опит да се оправдае липсата на действия, особено на наказателни процедури, в борбата срещу расистките изблици. ЕКРН твърди, че упражняването на правото на свобода на изразяване трябва да бъде ограничавано във връзка с борбата с расизма. Това е особено нужно с оглед на гарантирането на правата и запазването на репутацията на други лица, както и с оглед на защитата на човешкото достайнство на жертвите на расизъм. Подобни ограничения трябва да зачитат условията, поставени в чл.10 на Европейската конвенция за правата на човека по начина, по който са тълкувани от Европейския съд за правата на човека. Въпреки това ЕКРН набляга на важността на свободата на изразяване като една от основите на демократичните общества и на необходимостта да бъдат защитени всички човешки права, гарантирайки справедлив баланс между права, които са в конфликт.

Наблюдавайки расистките изявления, които са далеч от изчезване и всъщност се увеличават през последните години, в частност в политическия дискурс, ЕКРН приема на 17 Март 2005 Декларация относно употребата на расистки, антисемитски и ксенофобски елементи в политическия дискурс: ЕКРН заклеймява употребата на подобни елементи в политическото говорене и смята подобна употреба за „недопостума от етична гледна точка”. На последно място ЕКРН публикува Декларация относно борбата с расизма във футбола на 13 Май 2008 г. по случай организираното от УЕФА Европейска първенство по футбол – ЕВРО 2008.

ООН

Голям брой от разпоредбите в гореспоменатите актове и особено Международният пакт за граждански и политически права и Конвенцията относно премахването на всички форми на расова дискриминация са доизяснени от компетентните наблюдаващи органи: Комитетът по човешки права и Комитетътпо премахването на расова дискриминация.

  • Комитет по човешки права, Общ коментар No.10, приет на 29 Юни 1983, чл.19 – свобода на изразяване, пар..4:

„Параграф 3 подчертава изчерпателно, че упражняването на правото на свобода на изразяването носи със себе си специални задължения и отговорности и поради тази причина са позволени определени ограничения на това право, които могат да са насочени, както към интересите на други лица, така и към тези на обществото като цяло.”

  •  Комитет по човешки права, Общ коментар No.11, приет на 29 Юли 1983, чл. 20 – Забрана на пропагандата на война и насаждането на национална, расова или религиозна омраза, пар. 2 (относно отношението между членове 19 и 20):

„Член 20 от Пакта твърди, че всяка пропаганда на война и всяка подкрепа на национална, расова или религиозна омраза, която представялва подбудителство към дискриминация, враждебност или насилие, трябва да бъде забранена със закон. По мнение на Комитета, тези така необходими забрани са напълно съвместими с правото на свобода на изразяване, както е закрепено в чл.19. Упражняването на това право обаче носи със себе си специални задължения и отговорности. Забраната под пар.1 се разпростира върху всички форми на пропаганда, заплашващи или резултиращи в акт на агресия или нарушение на мира в раздор с разпоредбите на Хартата на Обединените нации. Пар.2 е насочен срещу подкрепата, застъпничеството за национална, расова или религиозна омраза, която представлява насаждане и подбудителство към дискриминация, враждебност или насилие, независимо дали подобна пропаганда или застъпничество имат цели, които за вътрешни или външни за касаещата се страна…За да бъде напълно ефективен чл.20, трябва да има закон, от който да става ясно, че пропагандата и застъпничеството, както са описани в него, са противоположни на публичния интерес и е необходима пропорционална на деянието санкция в случай на нарушение.”

  • Комитет за премахването на расовата дискриминация, Обща препоръка ХV, приета на 23 Март 1993, Организирано насилие на етническа основа (Член 4):

„Комитетът напомня своята Обща препоръка VII, в която обясни, че разпоредбите на чл.4 са от задължителен характер. За да задоволят тези изисквания, държавите-членки не само трябва да въведат подходящо за целта законодателство, но също така да се уверят, че то е ефективно прилагано. Тъй като заплахите от и актовете на расово насилие лесно водят след себе си други подобни действия и възпроизвеждат атмосфера на враждебност, само незабавните намеси могат да отговорят на задължението за ефективен отговор.” (пар.2)

„По мнение на Комитета, забраната за разпространение на всякакви идеи, базирани на расово превъзходство или омраза, е съвместима с правото на свобода на мнението и изразяването. Това право е инкорпорирано в чл.19 от Всеобщата декларация за правата на човека и е потвърдено в чл.5 (d) (viii) от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация. Нейната съотносимост към чл.4 е обяснена в самия член. Упражняването на правото на свобода на мнението и изразяването от гражданите носи със себе си отговорности и задължения, уточнени в чл.29, пар. 2 от Всеобщата декларация. Сред тях, задължението да не се разпространяват расистки идеи е от особена важност.” (пар.4)

  •  Комитет за премахване на расовата дискриминация, Обща препоръка ХХХ, приета на 1 Октомври 2004, Обща препоръка относно дискриминацията срещу лица, който не са граждани на дадената страна:

Комитетът препоръчва на страните да приемат мерки, които да осигурят защита срещу насаждане на омраза и расово насилие, в частност:

  •  да вземат мерки за борба с ксенофобски настроения и поведение срещу неграждани на тази страна и в частност срещу насаждане на и подбудителство към расова омраза и насилие, както и да поущряват и подпомагат по-доброто разбиране на принципа на недискриминация с оглед на ситуацията на лица, които не са граждани на въпросната държава (пар.11);
  •  да предприемат действия, с които да се противопоставят на всяка тенденция да се набедят, опозорят, стереотипизират или профилират на база раса, цвят, произход и национална или етническа принадлежност, членове на групи от населението, които не са граждани на държавата. Тези действия трябва да са особено целенасочени, когато касаят политици, официални лица, лица от образователната система и медиите. Същото важи и когато подобни идеи са разпространени чрез Интернет или други електронни системи за комуникация или по друг начин с широк обществен отзвук (пар.12).

Европейски съюз

За да отговори на Европейската конвенция за човешки права, Хартата на основните права на ЕС разпознава свободата на изразяване (чл.11), както и правото да не бъдеш дискриминиран (чл.21).

Борбата срещу дискриминацията всъщност представлява една от основните цели на ЕС. Това се вижда и от стратегията за борба срещу расизма на Съюза.

Предложението за рамково решение на Съвета относно борбата срещу расизма и ксенофобията следва Общите действия от 15 Юли 1996, приети от Съвета на базата на чл. К.3 от Договора за Европейския съюз, които касаят мерки за борба с расизъм и ксенофобия. С цел да укрепи взаймодействието между съдебната и другите власти на страните-членки относно нарушения, включваши расизъм и ксенофобия, чл.4 от Предложението изисква страните-членки да считат за наказуеми криминални деяния следните целенасочени действия.

(а) публично подбудителтво към насилие или омраза поради расистки или ксенофобски подбуди или към каквито и да е други расистки и ксенофобски поведенченски модели, които могат да причинят сериозни вреди на отделни лица или групи от хора;

(б) публични обиди или заплахи срещу отделни личности или групи от хора поради расистки или ксенофобски подбуди;

(в) публично отричане или тривиализация на престъпления, дефинирани в чл.6 на Хартата на Международния военен трибунал, прибавена към Лондонското споразумение от 8 Април 1945, по начин, който може да разстрои обществения мир;

(г) публично разпространение на трактати, снимки или други материали, изразяващи расизъм и ксенофобия;

(д) ръководене, подкрепа или участие в дейностите на расистка или ксенофобска група с цел да се допринесе към престъпните дейности на организацията.

В допълнение, Европейският парламент подчертава в своята Резолюция относно правото на свобода на изразяване и за зачитане на религиозни вярвания, приета на 16 Февруари 2006, че „свободата на изразяване трябва винаги да бъде упражнявана в рамките на закона и следва да съществува заедно с отговорност и уважение за човешките права, религиозните въжделения и вярвания, независимо дали те са свързани с Исляма, Християнството, Юдаизма или някоя друга религия.”

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа

Няколко от задълженията на станите, участващи в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), са директно съотносими към борбата срещу „езика на омраза”. Въпреки че участващите страни разпознават и потвърждават многократно правото на свобода на изразяването,  те също изразяват тяхното твърдо убеждение срещу „езика на омраза” и други проявления на агресивен национализъм, расизъм, шовинизъм, ксенофобия, анти-семитизъм и радикален екстремизъм, както и срещу проявления на дискриминация на базата на религия или вярвания. Участващите страни наблягат, че поощряването на толерантност и липса на дискриминация може да допринесе за премахването на основите на „езика на омразата”.

 

Анализът е подготвен в рамките на проект „Медиатор“, изпълняван от АЕЖ – България с подкрепата на фондация „Америка за България“. Отговорността за съдържанието на проекта е изцяло на Асоциацията на европейските журналисти – България. Научете повече за проекта тук.