Асоциацията на европейските журналисти-България изразява солидарността си с колегите от „Радио България“, чието преструктуриране бе обявено от генералния директор на Българското национално радио Александър Велев.

„Радио България“ е уникална по своя характер медия и е жалко, че съвременна България не успява да намери начин да използва този потенциал. Всяка от чуждоезиковите редакции обединява професионалисти с високо ниво на владеене на съответния език. Никъде другаде в страната не работят на едно място толкова хора, знаещи например албански език. Ако този изграден екип и тази институция, функционираща вече осем десетилетия, бъдат разтурени, би било много трудно да се изградят наново.

Същевременно, от години има тенденция за ограничаване на аудиторията на „Радио България“ и физическото закриване на повечето редкации е само последно действие в тази посока. От пет години радиото няма ефирно излъчване, с изключение на емисиите на турски език, а достъпът чрез сайта на БНР до програмите на различни езици е далеч от това да бъде удобен и отговарящ на стандартите, валидни през 2017 година.

Журналистите от „Радио България“ не могат да бъдат винени за евентуалния нисък брой слушатели на радиото, при положение че има технически пречки да достигат до хората. Крайно несправедливо е те да плащат цената за липсата на визия не само от страна на настоящото, но и на предишните ръководства на радиото, а и на държавата, за това по какъв начин може ефективно да се използва радиото.

Многоезичието е официална политика на Европейсия съюз и България като страна с малък, но древен език, е изключително заинтересована това да продължи да бъде така. Тъжно съвпадение е, че решението за закриване на повечето чуждоезикови редакции бе обявено през май – месец, в който почитаме словестността и правото да говорим и пишем на нашия език. Повече от хилядолетие, след като Константин Кирил-Философ оборва триезичната догма, е повече от жалко да се връщаме към нейните принципи, водени единствено от спорни икономически мотиви.

За несъстоятелността на тези аргументи говори и фактът, че една от големите компании, която обслужва клиентите си на 35 езика, посочва на сайта си, че е избрала България и Румъния за дейността си в Европа, тъй като в тези страни младите хора говорят много чужди езици. Компанията постоянно разширява дейността си и е странно как държавата не може да използва потенциал, който е много ценен за корпоративния сектор.

 

Асоциацията на европейските журналисти-България настоява:

Да бъде преценено какви послания би желала България да излъчва към света, кои са целевите групи, до които иска да достигне и по кои канали би могла да го направи най-ефективно.

Да се направи оценка на какви езици е най-важно да се поддържа комуникация. Да се отчетат традициите и да не се закриват с лека ръка изградени екипи и редакции, но да се помисли дали няма необходимост и от нови.

В Европа се обръща специално внимание на създаване на съдържание на езици на етническите малцинствени общности. Българското национално радио и Българската национална телевизия имат програми на турски език, но в същото време е абсолютно табу създаването на програма на езика на втората по численост етническа малцинствена общност в страната – ромската.

Друго табу е комуникацията с населението на исторически и езиково най-близката съседна държава – Македония. „Радио България“ има емисии на турски, гръцки, сръбски и албански, но не по никакъв начин не се насочва към хората, живеещи в Македония. Не съществува и редакция на румънски език, въпреки че двете държави имат много близък път в последните три десетилетия.

Настояваме за ясна времева рамка и ангажимент за реформирането на „Радио България“.

Би било много лош знак, ако точно в навечерието на председателството на ЕС, България заяви на шест езика: „Нямаме какво да ви кажем. Lamtumirë. Збогом. Αντίο. Adiós. Au revoir. Auf Wiedersehen“.